На Атанас Далчев Рано влезе то в живота. Закатери се по скели. Бе щастливо, че работи и че хляба си печели. Майката дойде на гости да си навести момчето. Поприказваха и после тръгнаха да се почерпят. В бозаджийницата светла те се вмъкнаха смутени. Бръкна в джоба си момчето и извика: - Две големи! - Нека малка аз да взема! – майка му прошепна тихо. То повтори: - Две големи! – После сладко ги изпиха. И момчето с жест небрежен своите стотинки даде и със майката си излезе силно, хубаво и младо. Простата му пъстра ризка капка вар бе украсила. Ах, безкрайно много искам аз да имам тази сила!