Нова Зора

От трън та на глог

На 12 юли 1991 г. 39 народни представители от СДС, от VII Велико Народно събрание, обявиха т.нар.  гладна стачка. Те протестираха „само на бира” зад църквата „Света София“, но не успяха да осуетят приемането на новата демократична Конституция. Почти половината от парламентарната група на Съюза на демократичните сили одобри изработения основен закон, заедно с бившите комунисти, което предизвика разпад на коалицията и обидни квалификации от страна на „гладуващите“.

За да не се прекъсва политическата кариера на лидерите на социалдемократите (П. Дертлиев), на БЗНС (М. Дренчев) и на „зелените“, социалистите великодушно решиха да бъде осигурен техния мандат в следващото Обикновено Народно събрание: депутатските места се намаляваха на 240, от които 120 трябваше да бъдат избрани мажоритарно. Така и се тръгна към промяната на избирателната система от „смесена” в „пропорционална”.

На пръв поглед промяната изглеждаше малка – предвиждаше се парламентарните избори да се провеждат в един тур. И по-лесно, и по-евтино. Само че народният представител ставаше избраник не на своите преки избиратели, а на ръководството на съответната партия, по-точно на нейния лидер. Преференции не се предвиждаха и тези, поставени на избираеми места, можеха да почерпят преди още гражданите да са отишли до урните.

Лично аз бях силно възмутен от тази крачка назад в демократичния процес. Във ВНС бях курназ и издържах на всички нападки, именно защото бях избран като мажоритарен кандидат. Бях избран трудно, на втори тур и то в р-н “Червена звезда“ с организация на БКП от 8000 члена. Не се стърпях и при дебатите за нов Избирателен закон казах на присъстващите колеги следното: „Приетата пропорционална избирателна система представлява заговор на БСП и СДС срещу парламентарната демокрация“. Гласът ми на независим депутат обаче, остана глас в пустиня.

На 2 октомври 1991 г. народните представители се разотидохме, за да подготвяме парламентарни избори по новоприетата пропорционална система. Бях станал добър приятел с юриста Георги Желев (БСП) от Добрич и при гостуването ми в града, на заседание на ГК на БСП, получих предложение да оглавя пропорционалната листа на социалистите. Това беше сигурен втори мандат за мен след парламентарните избори в края на 1991 г. Благодарих за доверието и отказах. Преди няколко месеца бях отказал на Сорос да стана изп. директор на фондация „Отворено общество“, така че лична драма нямаше. Необходимият компромис беше твърде голям и приятелите ми в Добрич оцениха решението ми.

Опитах като независим, и то в Разград, където половината гласове бяха априори недостъпни за българин. Нашата кампания, на активистите от НДЗПЧ, беше „сиромахомилска“. И патриотична. Не ми достигнаха само 3000 гласа. Толкова българи дадоха гласа си за БНРП на д-р Иван Георгиев, но нито националистите, нито СДС помогнаха, защото бяхме разединени. Пробивът на независим кандидат без партия и без финансиране се оказа невъзможен. Смесената избирателна система се оказа за предпочитане.

Малко по-различна по това време изглеждаше мажоритарната система. Но днес има страни болни от корупция и с бедни избиратели, в които тя крие опасности. И България е една от тях. Не стига че се губи представителството на половината гласували, но купените гласове могат да вкарат в българското НС колоритна парламентарна група с лидер Васил Божков например и говорител Цветан Василев. Освен това в България има вече толкова милионери и толкова работещи бедни, че без проблеми могат да бъдат тотално купени не само циганите.

Задният ход, който дадоха чалгарите от партия „Има такава народ“ (ИТН) за чиста мажоритарна система, показва че са осъзнали как вотът от чужбина няма да им помогне, независимо от начина по който гласовете за ИТН ще се разпределят по избирателни райони. Оправданието им, че не могат да гласуват „нещо предложено от ГЕРБ” е смехотворно. Но знайно е, че „най-яко се лъже преди избори и след лов“. Тези, от чието име Тошко Йорданов се кълне, че те не лъжат, всъщност се самоопровергаха. В мажоритарни избори те засега нямат шанс, защото си остават господари на мълчанието.

В четвъртък, сутринта на 15 април, се успах. И сънувах сън, че съм на дебати в 7-то ВНС през 1990 г. и слушам злобните изказвания на Ст. Ганев, Ив. Костов, Ал. Йорданов и на говорителя на СДС Г. Спасов. Стоян Ганев и адв. П. Корнажев искаха бившият държавен глава Тодор Живков да бъде доведен с белезници в Народното събрание. В залата стана твърде шумно и аз се събудих. За да си почина и да изтрия от паметта си неприятното усещане от своя странен сън, пих една вода и включих напосоки телевизора.

И, о, ужас! Сънят не бе свършил. Картината се оказа същата. Една партия, наричаща се ГЕРБ, победила (подобно на БСП през 1990 г.), втората партия ИТН с 10%, беше застанала в средата на пленарната зала в кръгова отбрана. От първия ред не спираха да лаят две женски булонки. Срещу Д. А. и Цв. К., на опашка за изказване от парламентарната трибуна, се бяха наредили мераклии за популярност и власт. И ако в 7-то ВНС Гиньо Ганев успяваше да озапти по-агресивните с шеги и квестори, то новоизбраната за председател на 45-то НС г-жа Ива Митева, се оказа безсилна към агресията на „реформаторите”. Те, вече сигурни, че времето на Бойко Борисов е към края си, даваха свобода на доскоро скриваната си ненавист към него. Народът казва в такива случаи: „На умряло куче нож вади”. И те с изключително настървение и злоба размахваха словесни остротии срещу Бойко. Мая Манолова (ИМВ) плашеше, че ще гонят до дупка тези, които са „профукали“ 5 млрд. лева през последните месеци. Тошко Африкански, пардон, Йорданов, както се очертава да наричат сценариста от 7/8 и приятелят му Филип Станев, настояваха премиерът в оставка („страхливият заек от Банкя“) да бъде доведен едва ли не насила в пленарна зала да отговаря за золумите си. И да се погаврят с него.

Изглежда забравят, че Б. Б. като охранител бе общувал с Тодор Живков и е поусвоил от него някои мурафети. По-точно, още преди 10 години можеше да се предвиди, че той ще следва неговия път, доказвайки на практика, че формулираният от руския философ и дисидент Александър Зиновиев Закон за социалната трансформация, работи и в България. Този закон гласи: „Ако се руши една социална система, но се запазват човешкият материал и геополитическите условия, то новата система ще бъде максимално близка да разрушената”. Наистина Б. Б. установи същото еднолично авторитарно управление, с което зачерта повечето постижения на парламентарната демокрация и на първо място разделението на властите.

През 1990 г. Тодор Живков беше готов да поеме политическата си отговорност, но не в качеството на предварително обявен престъпник. Някои от обвиненията срещу него бяха толкова абсурдни, че той дори се шегуваше пред мен: „Абе, г-н Воденичаров, повдигат ми обвинение за разпалване на междунационална вражда. Ама как да я разпали човек, след като България е еднонационална държава?“ И, разбира се, отказа да дойде в Народното събрание. Сиреч, шоуто тогава не се състоя.

Далеч съм от мисълта, че Б. Б. е цвете за мирисане. Той също като Тодор Живков се досеща, че реформаторите са обладани от идеята да му устроят „народен съд“ преди да са доказани престъпленията му. Но той не мисли да се предава без бой. Той не е изоставен. Неговите адвокати (президентът Росен Плевнелиев, проф. Георги Близнашки) обикалят телевизионните студия и хулят президента Радев, че далечната му цел е промяна на парламентарната в прокремълска президентска република. Те внушават на премиера в оставка, че „партията на Слави е партия еднодневка“ (проф. Антоанета Христова) и че, ако реформаторите „клъвнат“ на неговото предложение за ВНС, то той ще получи отсрочка още няколко месеца време за разпределянето на европарите от Плана за възстановяване и устойчивост. А дотогава коалиционните партньори е много вероятно да се изпокарат. И пак за Бойко ще бъде оседлан белият кон.

Българите са потресени. След 30 години демокрация, благодарение на пропорционалната избирателна система, в парламента отново заседават депутати, които са несвободни хора и гласуват като марионетки. И се питат: дали от двете злини отново не избрахме по-голямата?! Сега всичко ще трябва да започва отначало. Но не с „народен съд“, за какъвто лелеят сценаристите от шоуто на Слави, а със запознаване на Б. Б. с европрокурорът г-жа Кьовеши.