Нова Зора

На 15 април, четвъртък, бе открито 45-то Народно събрание. По волята на „Има такъв народ“, първото заседание се проведе в старата сграда на пл. „Народно събрание“. Присъстваха 221 народни представители, които положиха клетва, повтаряйки в хор думите произнесени от най-възрастния народен представител – дългогодишния експерт по синдикални въпроси в КТ „Подкрепа“ Мика Зайкова, самата тя от парламентарната група на „Има такъв народ“ (ИТН). И защото тъкмо тази новооглашена в парламентаризма партия е „притча во язицех“ и, защото тъкмо на нея се възлагат надеждите да състави правителство, направи неотразимо впечатление на всички, в кулоарите на Народното събрание, че нейните 51 народни представители пристигнаха, образно казано „под строй“, и направо се изсипаха от белия автобус, който ги докара, във фоайето, изобразявайки нагледно приливната вълна на протестното народно цунами, което ги изпрати в 137-годишната сграда на родния парламентаризъм. Някои от тях, очевидно прекрачвайки за първи път нейния праг, с природно отворени уста и очи, изобразяваха несъзнателно, може би,  положението си на бъдещи политически удавници. Нейсе.

След хоровото заклеване „В името на Република България“ се прие и нарочно Решение за участие на заседанията и с правото им на онлайн гласуване, на карантинирани или заболели от Ковид-19 народни представители. Четирима от тях, сред които и лидерът на ИТН Слави Трифонов, с две тежки златни обици на ушите и с поглед стъмнен като на приближаващо торнадо, повториха отделно от другите, депутатската клетва от нарочно инсталирания екран в залата. И както обяви Мика Зайкова, „станаха депутати“.

Със ставане на крака и бурни аплодисменти, народните представители посрещнаха в залата президента на Република България Румен Радев. (Пълният текст на неговото слово поместваме отделно - стр. 6). След неговата, за пореден път, забележителна реч, с премерена емоционалност, но и с ясно изразени смислови акценти, на трибуната се заизреждаха представители на вече сформираните парламентарни групи. Смислената и задълбочена реч на председателя на парламентарната група „БСП за България“ Корнелия Нинова, превъзходно структурирана, с ясни послания и хоризонти за действия, също поместваме отделно (стр. 7).

За речта на новия председател на ПГ ГЕРБ Десислава Атанасова, не бих могъл да добавя нищо повече към думите на „медийния експерт“ Георги Харизанов: „Чухме дълги, досадни и клиширани речи от трибуната“. И обобщи, че всичко е може би резултат от „огромното недоволство от цялата политическа система, което през последната година намери отдушник в гражданските протести“.

Мая Манолова обеща, че „токсичната прегръдка няма да задуши правителството на протеста“, а Христо Иванов декларира: „Не бихме подкрепили по никакъв начин управление на ГЕРБ. Основното нещо, което искат българските граждани са закони и правила, за да бъде България свободна“. Христо Иванов степенува и задачите пред Съюз „Демократична България“: „Отстраняване на Борисов, ГЕРБ и техните вечни партньори по консумация на властта – ДПС!“

Нарочно отделих посланието на „Има такъв народ“ от останалите, тъй като смятам, че не само Слави гледа с поглед на приближаващо торнадо. Самото появяване на ИТН в парламента съдържа, според мен, кинетична енергия, която ако не бъде обуздана от разума, може да сътвори бедствия с неизчислими щети.

До четвъртък си мислех, че положението няма начин да не е „под контрол“, но Тошко Йорданов във своето слово такъв тюрлюгювеч завъртя, че нищо чудно Виктор Ангелов от „Мастър Шеф“ да му е бил не само събеседник. Претоплената манджа от референдума от преди пет години бе сервирана като особено гурме пред ошашавените народни представители, които подобно и на милионите българи пред телевизорите и радио приемниците, очакваха мобилизационен план и законодателна офанзива по най-належащите проблеми на държавата – националния план за възстановяване, умишлено недоразработен от ГЕРБ, без който обаче не е възможно да бъдат преодоляни щетите от коронавирусната криза, все по-сложните ваксинационни аспекти, както и икономическия колапс, вследствие на решения за локдаун. Но и това не е всичко. Държавата след 12-годишното управление на ГЕРБ е като ствол прояден от челюстите на дървояди. Опоскана е като от марокански скакалци, а цял един народ 10 дни очакваше Надеждата ИТН да си отворят „друг път така бъбривата уста“, та да кажат, като как ще изменят всичко сътворено от природното бедствие, каквото беше управлението на ГЕРБ, сполетяло народа и държавата ни. Отнюд. Дългия залегна в окопа на коронавирусната карантина и остави Тошко да плаши журналята с „Крумови закони“. Накрая, рохнал перчем, Тошко се възправи на парламентарната трибуна и я подкара към омръзналата на всички постна манастирска чорба, че държавната субсидия на партиите трябвало да стане 1 лев за глас! Не чекмеджетата на Боко, не пръщящите от пачки частни трезори с „герберско имане“, не престъпленията с концесиите и законозакрепената пълна безнаказаност за грабеж и длъжностни престъпления, за корупция и предателство на днешния и утрешния ден на Отечеството, а араламбене за „Крумови закони“! Желязна метла е необходима. И „метене“, вместо „замитане“!

Това че Тошко не вярва, че 45-то Народно събрание ще изкара пълен мандат не е кой знае какво откритие, но не му прилича.  И „глухият цар на Египет“ знае, че проблемите са толкова много и батака е толкова голям, че изгазване няма; че и да иска, дори, народът няма как да ги остави да го баламосват с едното нищоправене. Може и да им каже едно „аферим“, задето помогнаха да бутнат Боко, но ще потърси някой с рошави гърди да довърши започнатото дело.

Големият въпрос обаче е Тошко, Дългия и компания, Мая и Христо, дали наистина не разбират драматургията на момента и приоритетите на властта, които тя императивно налага или някой им шепне в ушето врели-некипели, зрели-недозрели?! Ако това е така, язък за барута! Щото вече се видя, че „Има такъв народ“ и какъв е той. Но се  видя, че с него утре може да няма и държава.

Иначе Тошко не лъже, но ако го питаш, едва ли знае разликата между „метене“ и „замитане“. Като ме гледаше как кипя пред телевизора в петък, един зевзек, мой приятел взе да ме успокоява: „Не се коси, казва, Азис ще довърши метенето. Неметено няма да остане! Тази година Слави, догодина, Азис! Не ми е ясно само, казва, дали и Софи Маринова ще я изберат със 163 – „за“, срещу 75 – „въздържали се“ като Ива Митева!..“

Но сега вече по-сериозно. Една година преди изборите написах статия, която озаглавих „Донесение до главния прокурор Иван Гешев, относно престъпното изтребление на народа на България“. В нея пледирах за честен прочит на фактите и дълбоко осмисляне на ситуацията, в която се намира народът ни. Бях се натъкнал на данни, публикувани в Справочника на ЦРУ, които буквално ме стъписаха, защото се оказваше, че към месец юли 2018 г., населението на България е възлизало само на 7 057 504 души! Успокоявах се, докато щраках с елката, че в това число сигурно не са включени и онези българи, които прокудени за насъщния, вече повече от две десетилетия са из страните на ЕС, САЩ, Канада и навсякъде по света. Оказа се обаче че „Големият брат“ смята точно. В тези 7 057 504 са и тези разпилени по света българи, защото данните им са включени в ЕСГРАОН. И нещо, което е особено важно и трябва да се запомни - те са и в избирателните списъци!

Според статистиката излизаше, че за 30 години свобода, България е загубила 1 900 000 души, което прави 21% от цялото й население! Надникнах за по-сигурно в данните на НСИ, в Доклада за състоянието на националната сигурност и Демографската прогноза на ЕВРОСАТ. Те потвръждаваха изнесеното. Ще отмина подробните данни за заболявания и смъртност, поместени в Националната здравна стратегия на МЗ – там данните са направо ужасни и непоносими. Не съм чел нищо подобно да е сполетявало народа ни в други времена. И докато душата ми ме болеше от прочетеното, дойде 13 март 2020 г. Ден първи на първия шумно огласен пристъп на Ковид-19 и всички последвали мерки: на МЗ, НОЩ и правителството на Бойко Борисов. Отминавам ги, защото пак е 4 април, само че 2021 г. Както на всички е известно, на тази дата  в България се проведоха изборите за 45-о Народно събрание. Признаха ги, за честни и участниците, и чуждестранните наблюдатели. За клетвата и речите при откриването на парламента, беше и нашият разказ дотук. Сега обаче ще продължим с някои озадачаващи факти. Те наистина са тревожни, и най-малкото поне, изискват разясняване от компетентните органи и съответна намеса.

Факт Първи: С решение № 2428 – НС на Централната избирателна комисия, от 8 април, бяха обявени резултатите от гласуването, както и разпределението за мандадите за 45-то Народно събрание. От въпросното решение на ЦИК се вижда и броят на избирателите в избирателните списъци, включително и онези „под черта“, вписани в допълнителната страница, в самия изборен ден. Общият им брой е 6 789 605 души! Да уточня: това са българите, които имат избирателни права.

А сега да видим колко е населението на България, т.е. на всички вписани в ЕСГРАОН.

Според НСИ към 31.12.2020 г., населението на Република България е 6 916 548 души! Кажи-речи излиза, че избирателни права има цялото население на България. Но нека проверим Статистиката на НСИ. Тя подробно посочва броя на българите, които нямат избирателни права: до 1-годишна възраст те са – 59 028; от 1-4-годишна възраст техният брой е 255 341; от 5-9-годишна възраст българите без избирателни права, поради непълнолетие, възлизат на 337 290; от 10-14-годишна възраст – 347 354; от 15-19-годишна възраст те са 314 238! Общият сбор от българските граждани, които нямат избирателни права, поради непълнолетие, е 1 313 252 души! Повтарям – това са български граждани, които по смисъла на чл. 42, ал. 1 на Конституцията на Република България нямат избирателни права, поради непълнолетие.

Но колко тогава са българските граждани, които имат право на глас щом всички български граждани са 6 916 548? Простата сметка показва, че ако 6 916 548 извадим числото на българските граждани без право на глас, ще решим задачката, която не е с повишена трудност. И така 6 916 548 – 1 313 252 = 5 603 296. И какво излиза? Излиза че право на глас имат 5 603 296 души! Нещо да ви прави впечатление? Да ви припомня: ЦИК отчита с решение № 2428-НС от 8 април, че според списъците на Секционните избирателни комисии в изборния ден право на глас са имали 6 789 605 души! Но някаква грешка ли е това? Излиза че в избирателните списъци има 1 186 309 имена на лица, които неправомерно фигурират в тях! И тук се срутва цялото ми демокрпатично мироздание! Излиза че сме си играли на избори. И че е немислимо ЦИК да не е напълно наясно с факта. И че с 1 186 309 имена на лица в изборните списъци в повече, тези избори са жестоко опорочени. И че нищо не е вярно като краен резултат: нито гласувалите избиратели, нито разпределението на мандатите, нито коя партия или коалиция с колко е ощетена или „наградена“. Според мен  това е темата, над която трябва да се съсредоточат и политическите коментатори, и бонзите от социологическите агенции, и прокуратурата, и разните Маи, Тошковци и Христоивановци, които в петък дружно не подкрепиха, ведно с ДПС и ГЕРБ, предложението на БСП да се спре с всякакви решения на правителството в оставка отнасящи се за договори, концесии, продажби и пр. България има огромен дифицит от честност, от доблест, и от хора, които знаят какво е отговорност. Бойко и ГЕРБ не знаят. Но затова пък стана ясно кой и защо изпраща в Народното събрание и Слави, и Мая, и Христо. Новата коалиция лъсна, защото още в Библията е казано: „По делата им ще ги познаете“.

Какво обаче знаем за Изборния кодекс? Изборният кодекс бе приет преди 6 години (ДВ, бр. 19/2014 г.). Той е изменян и допълван 20 пъти! В 18 случая ремонта е извършван от парламентарното мнозинство на ГЕРБ! Но и във всички случаи н т.нар. „поправки“ не е променяна най-важната постановка, записана в чл. 18 на Изборния кодекс: „Подготовката и организирането на изборите се осъществява от органите на Изпълнителната власт“. В последните 6 години да си спомняте в чии ръце бе тази власт? Познахте. Тя бе в ръцете дори не на ГЕРБ, а на Бойко Методиев Борисов. Комисията, която се създава за разследване на неговото управление, би трябвало, според мен, да има мускулите на Херакъл и търпение със Сибирски размери, за да изрине Авгиевите обори на Бойковата власт.

Големият въпрос обаче е дали към кризата от Ковид-19 и проблемите с ваксинирането на гражданите на България, към икономическите и демографските проблеми на деня, новото 45-то Народно събрание ще има силата да признае очевидността на фактите, и дали Конституционният съд ще намери изход от тази нова, този път категорично, конституционна криза. Или пак ще заменим „метенето“ със „замитането“?!

Единствената надежда все пак е в институцията Президент на Република България. И тъй като според изнесените факти, парламентът е нелигитимен, ЦИК също е нелигитимна, заради допуснатите от нейния състав закононарушения и премълчавания, за президента Радев остава великата отговорност за съдбата на народа и утрешния ден на българската държавност.