Нова Зора

Продължение от брой 14

След грубата и непохватна атака на Байдън срещу Путин, след недипломатичния и първосигнален стил на водене на преговори, демонстриран от държавния секретар на САЩ Блинкен и съветника по национална сигурност Съливан  в Анкоридж, Аляска, по време на  преговорите с високопредставителната китайска делегация, се случи това, което трезво и обективно мислещата част на човечеството отдавна чакаше и искаше да се случи –  оперативно бе поискана и приета среща в Пекин на министрите на външните работи на РФ и КНР за обсъждане и съгласуване преминаване към бързи  практически действия за обединяване на огромния потенциал на РФ и КНР за преодоляване и тотално игнориране   "господарския" и нагъл стил при воденето на международните дела от САЩ и НАТО, базиращ се на измислени от самите тях  правила, а не  на  нормите на международното право, с  координиращата роля на ООН.

След проведените преговори и при пълно съвпадение на позициите,  външните министър на РФ Сергей Лавров и на КНР Ван И подписаха Съвместно заявление по някои въпроси на глобалното управление в съвременните условия. Документът съдържа четири позиции, като първата е посветена на правата на човека и в нея се казва: "Необходим е пълен отказ от политизиране на темата за защита правата на човека и от практиката тя да бъде използвана като предлог за вмешателство във вътрешните работи на държавите и прилагането на двойни стандарти, а диалогът в дадената област да се води на основата на принципно равенство и взаимно уважение за благото на народите от всички страни".

Втората позиция от съвместното Заявление е основополагаща: "Необходимо е да се уважават законното право на суверенните държави самостоятелно да определят своя собствен път на развитие. Намесата във вътрешните работи на суверенните държави под предлог за "внедряване на демокрацията", е недопустимо”.

Третата позиция определя, че най-важното условие за развитието на човечеството е международното право: "Всички, без изключение, държави следва да полагат усилия за ненарушимостта на системата на международните отношения, централна роля в които играят Организацията на обединените нации и световен ред, формиран в съответствие с нормите на международното право".

Четвъртата позиция на Заявлението определя, че "основен инструмент при воденето на международните дела следва да бъде диалогът, насочен към сплотяване на всички страни, а не към тяхното разединяване, към сътрудничество, а не взаимно противопоставянето". Изтъква се необходимостта страните в международните си отношения да се ръководят от принципите на откритост, равноправие, свобода от идеологическа обусловеност и мотивация,  а така също съвместно да отстояват мира и стабилността, както и справедливото разпределение на резултатите от развитието на човечеството между всички негови участници и деидеологизация на  подкрепата за  развитието на международното сътрудничество.

В заключителната си пресконференция двамата първи дипломати огласиха  изключително важни  договорености, с отношение по  подготовката на среща на най-високо равнище между лидерите на РФ и КНР Владимир Путин и Си Дзинпин през юли т.г. във връзка с продължаването на Договора за  добросъседство, дружба и сътрудничество. Съгласуван е текст за съвместно Заявление на двамата лидери по този повод, в което се предлага да се внесе допълнение  към "големия Договор" по въпросите на безопасността и защитата на суверенитета на двете страни. Министърът на външните работи на КНР  Ван И, в ролята си на домакин, очерта кръга от проблеми и принципи на взаимодействие, които Лавров определи като "най-важен фактор в международните отношения". Тези принципи и подходи са четири: взаимна подкрепа и помощ; следепидемично възстановяване на икономиката, вкл. започване на обща  стандартизация  на процедурите и не само в медицинската област; партньорство в реализацията на стратегическите проекти; борба за постигане на справедливост в международните отношения. Китайският външен министър обяви списък от приоритетни сфери на взаимодействие между РФ и КНР, за които са изготвени графици за реализация на отделните проекти: въглеводороди и атомна енергетика; дигитални технологии  в т.ч. изкуствен интелект и големи данни;  космос  в т.ч. съвместен меморандум за строителство на станция на Луната; борба с епидемиите.

На съвместната пресконференция Сергей Лавров характеризира отношенията на РФ с КНР като "стратегическо партньорство и политическо единомислие". Обобщавайки резултатите от двудневните преговори, той заяви: "Подчертавам, с ЕС като организация ние нямаме отношения, а само с отделни европейски страни, които се съпротивляват на диктата и се опитват да запазят връзките си с Москва, защото това е в техен интерес. Цялата инфраструктура е унищожена от едностранните решения на Брюксел... И докато на западния фронт нещата са без промяна, то на изток дневният ни ред е твърде интензивен и с всяка изминала година той  става все по наситен".

71-годишният Сергей Лавров е изключителен представител на класическата съветска и руска дипломатическа школа. Работил е и в условията на Студена война, и в цъфтежа на руско-американската приятелство, което така и не даде плодове, и в епохата  на президента Путин. Владеещ  четири езика: синхалски - Шри Ланка, дивехи -Малдивите,  английски и френски, Лавров владее в детайли обстановката в Индийско-Тихоокеанския регион, а от 1994 г. е постоянен представител на РФ в ООН, където седем пъти е бил председател на Съвета за сигурност. От 2004 г. е министър на външните работи на РФ. И когато човек с такъв гигантски опит, знания и уникално чувство за ситуация казва, че страните от Запада, "практически, не са се научили да използват възможностите на класическата дипломация", защото  "дипломацията – това е отношения между хората, това е умението да чуваш партньора, взаимно да се изслушвате, да се търси и  намира баланс на интересите. Това са и ценностите, характеризиращи дипломатическите отношения  между РФ и КНР", безусловно трябва да му се вярва. Пророчески и програмни са думите на Лавров: "Животът ни принуждава, следвайки свой собствен модел в икономическото и социалното си развитие, така да работим, че да не зависим от "странностите", които ни демонстрират нашите западни партньори. Те налагат своите идеологически схеми, за да запазят доминирането си, пречейки  на другите страни да се развиват. Тази политика е в разрез с обективните тенденции и, както се казваше навремето, тя е заела "неправилната страна на историята". Историческият процес, въпреки всичко, ще вземе своето!"

Големият въпрос, който засяга съдбата на българския народ и неговата държава е: Ще намери ли България своето място на правилната страна на историческото развитие на човечеството? Светът е в епоха на най-дълбока трансформация, при която се създават и укрепват нови центрове на икономически растеж, на финансово могъщество и политическо влияние. Ако продължаваме като народ  да държим главите си дълбоко зарити в пясъка, чакайки бурята да отмине, ако продължаваме да робуваме на чужди внушения, на профанацията и низките първосигнални страсти, ако не се отърсим от удушаващият ни конформизъм, ако не се обединим и не тръгнем след новото, след жизнеутвърждаващото, следвайки зовът на православната си етика, морала на нашите възрожденци и традиционните си ценности, то тогава ще се окажем на бунището на историята, затънали в тресавището на егоцентризма, на фалшивите пари, фалшивия морал и фалшивата демокрация!

И с тежък грях към нашите деди, и с неизпълнен дълг пред нашите деца и внуци!

Време е за избор и действия!

Животът на белите е от значение! Животът и на черните  е от значение! Животът на всеки човек на планета е от значение! Но изборът на Път и за черните, и за белите, и за цялото човечество, винаги е и  ще бъде от определящо значение!