Нова Зора

Хората така са устроени, че най-напред виждат само това, което непосредствено ги засяга, заплашва, интересува и, което може да им даде високо самочувствие, лична облага, която да гали егото и да генерира чувство за превъзходство. Така е и в природата, с  борбата  за оцеляване! Няма нищо осъдително в това, стига този избор и "свобода" да не ограничават стремежи в тази посока  и на  другите членове на  "прайда". Но, за съжаление, благата  са крайна величина и те никога няма да стигат за всички. Синекурните държавни служби са точно определен брой и са предназначени главно за свои хора. Но  овчедушието, макар и да е масово по нашите земи, не е абсолютно! Лъжата, повтаряна стотици пъти може и да  се превърне в правило, но никога не става истина! И оттук започва развръзката.

Има само една Истина,

която е коректив за вярност на всички останали "истини"!

Активната част на обществото, в това число и интелигенцията, призвана да бъде съвест и водач на народа, в много случаи,  бързо и жертвоготовно, се "отдава"  на Мамона, дочула примитивния звън на сребърници и шумоленето на едри банкноти. Пасивната част от населението, следвайки първосигналния си инстинкт за самосъхранение, се втурва с желание и ентусиазъм след  поредните "месии" – продавачи на надежда, които през последните десетилетия се наплодиха твърде много в източната част на Европа, влизайки притворно в кожата ту на политици-спасители, ту на бизнесмени-филантропи!

Начело на "Великата трансформация" в България бе потомствения комунист-революционер Андрей Луканов, превърнал се за броени дни в апологет на пазарния фундаментализъм. Спешно, като по поръчка, бяха привикани 22 опитни колонизатори от Новия свят, предвождани от едноокия Ран, който сформира и български отбор от 29 местни   компрадори, отгледани под крилото на  партията-майка и мечтаещи за   своя си "априлски пленум". "Конгресните решения", спуснати за изпълнение  от новото Политбюро, наречени "Вашингтонски консенсус" се превърнаха в "историческата" програма "Ран-Ът", която за броени месеци, благодарение на неимоверните усилия на "корифеите на мисълта", разрушението и пладнешкия грабеж, успяха да прогонят два милиона българи; да ликвидират високопроизводителния национален аграрно-промишлен компелкс; да превърнат в руини хиляди индустриални гиганти и високотехнологични производства; да разградят територията на страната; да подменят и поамериканчат действащите закони така, че домораслите хищници да вилнеят безпрепятствено, трупайки частния си първоначален капитал, пред уплашения и неразбиращ поглед на  оставеното без защита и пастири вцепенено "стадо". Цялата тази вакханалия бе поетично наречена от авторите и главните действащи лица  "победа на демокрацията и поход към обетованата земя", а един от постоянно сменящите се водачи-спасители припозна себе си като Мойсей!?!

Всички тези години на преход се превърнаха в

апотеоз на демагогията, фалшивия морал и фалшивата демокрация!

И ако трябва образно да си представим, сега, 31 години след началото на прехода, какво е "логото" на днешна, капиталистическа България, то най-подходящ за тази цел  е фотоетюда от спалнята на премиера на РБ, където той, проснат напреко на леглото си, гол и уморен след бурна нощ, обграден от символите на власт, богатство и похот, сънува цветни  сънища, в които той еднолично е поел  спасяването  на  планетата, в качеството си на пръв огнеборец!

Да, вече е всеобщо мнението на западните "мозъчни центрове", че капитализмът се е изчерпал като възможност за развитие на световната цивилизация, че "чергата" вече гори от единия край, и ако трябва пак, образно да охарактеризираме съвременното състоянието на глобалния хегемон, който все още си мисли, че ръководи света по собствените си правила, то най-подходящ е фотоетюда със спъващия се и  пълзящ по червената плюшена  стълба нагоре американски президент, с огромното си желание да се добере до "твърда земя"  и да козирува на поставилите го на този пост властелини!

Тези истински и живи  картинки,  у нас  и по света, са толкова актуални и стряскащи, че заставят  народите трескаво да търсят свой собствен път и място  в очертаващата се епоха на разпад, конфронтации и глобални катаклизми!

Най-дълго задържалият се на власт български премиер Бойко Борисов,  и пазещата  гърба му  мафия, под покровителството на руската и американска "дълбоки държави", превърна България в отходно място за всякакви спекулации, имперски интриги, разчистване на стари сметки, международни провокации и инсинуации, в  експериментална лаборатория за "промиване на мозъци". Няма по-точна оценка за международното презрение към действителността в съвременна България от факта, че тълпите гладни, изнемощели и обезверени емигранти, търсещи спасение  от смърт, мизерия и болести, заобикалят страната ни в трудния си път  към мечтаната Европа!

Налаганата със сила  през последните десетилетия от политическата класа на САЩ и страните от ЕС управленска философия и  практика, по правила, нямащи нищо общо с нормите на публичното международно право, направиха български политици и управленци също толкова арогантни, нагли, безскрупулни, превърнали в ежедневие присвояването  на държавни средства, фалшифицирането на документи, подкупи и безпределен произвол при провеждането на избори, незачитане правата, свободите и традиционните нравствени ценности на българина.

Всичките тези безобразни явления, присъщи и съпътстващи "историческия" преход от социализъм към капитализъм след "Края на историята", не можеха да не предизвикат бурната и съразмерна  реакция на поставените в позиция на губещи и в крайна безизходица страни по света. И тя не закъсня!

В периода 18-25 март 2021 г. се случиха събития, които определено и с увереност можем да определим като исторически и, като

начало на голямата промяна в света!

"Кутията на Пандора" бе отворена с интервюто на 46-я  президента на САЩ пред телевизионния канал "ABS news" на 18 март т.г. Журналистът Джордж Стефанополус - етнически грък и православен християнин,  изключително доверено лице на сем. Клинтънови, зададе няколко крайно провокационни въпроса на  Байдън, на които той, без да му мисли много, отговори убеден, че това са въпроси одобрени от Клинтънови. А ето и стенограмата на част от интервюто:

„Д. Стефанополус: Днес директорът на Националната разузнавателна служба в доклада си каза, че Владимир Путин е санкционирал операция за дискредитирането Ви по време на изборите, подкрепяйки президента Тръмп и взривявайки нашите избори с цел  да раздели нашето общество. Каква цена той трябва да заплати?

Президент Джо Байдън: Той ще плати съответната цена. Ние дълго разговаряхме с него – аз го познавам твърде добре. Спомням си, (...) когато разговорът започна, аз му казах: "Аз добре те познавам и ти ме знаеш. Ако аз установя, че това е станало, бъдете готови".

Д.С.: Вие сте му казвали, че той няма душа?

Д.Б.: Аз му казах това. Да. И неговият отговор бе: "Ние сме наясно един с друг". Така беше...  Аз не му казах кой знае какво. Аз бях очи в очи с него, в неговия офис. Така беше. Още президентът Буш беше казал: "Аз погледнах в очите му и видях неговата душа". А аз казах на Путин: "Погледнах в очите ти, и не мисля, че ти имаш душа". Той се огледа наоколо и каза: "Ние сме наясно един с друг". Чуйте, според моя опит, най-важното нещо, свързано с чуждите лидери, а аз съм си имал работа с много от тях през цялата ми кариера,  това е да си наясно с човека пред тебе. Не очаквайте каквото и да било, вие (...) така (...) не очаквайте, че той или тя, доброволно ще се появят във второто издание на "Смелите хора".

Д.С.: И така, Вие познавате Владимир Путин. Мислите ли, че той е убиец?

Д.Б.: Ммм, да! Аз така мисля.

Д.С.: И каква цена той трябва да плати?

Д.Б.: Каква ще е цената, която той ще трябва да плати ...вие скоро ще узнаете.“

Много е трудно  човек да разбере, какво иска да каже Байдън. Явно налице е  медицински проблем. И не случайно, след като се запознава с текста на интервюто, Путин доброжелателно съветва Байдън да се погрижи за здравето си. Но след споделеното от американския президент могат да се направят интересни, отиващи твърде далеч многозначни изводи. Безспорно това е повратен момент в съвременните руско-американски отношения. И не само, защото такива неща не са се случвали за цялото време от съперничеството между двете супер сили, а главно поради това, че казаното от Байдън може да бъде класифицирано като  „argumentum ad hominem“ (аргумент срещу личността или лична нападка), което, ако следваме историческата традицията, си е направо  "Casus bell" – повод за война. Отчитайки преклонната възраст и здравословното състояние на американския президент, то  до "гореща" война едва ли ще се стигне, но избухването на "студена" е напълно реално.

Свидетели сме на историческо по своето значение и "дежавю"  с казаното от У. Чърчил в речта му от 5 март 1946 г. във Фултън, в присъствието на президента Хари Труман и, от Роналд Рейгън, в речта му от 8 март 1983 г., в Орландо - речи, предизвестили началото на Първата студена война и, съответно довели до  разпадането  на Съветския съюз.

Да си спомним какво казаха тогава лидерите на САЩ и Великобритания:

Историята като свидетел:

„Уинстън Чърчил: Сега стигам до второто чудовище, което заплашва къща­та, домовете и обикновените хора, а именно, тиранията. Говоря по-специал­но за милиардите домове - къщи и апартаменти, в които мъжът, който осигурява прехраната, се старае сред житейските  труд­ностите и несгодите, да опази жената и децата си от лишения и да възпитава  семейството в страх пред Бо­га или според други етични схващания, които често играят много важна роля. (...) Аз не вярвам, че Съветска Русия желае война. Това, което те желаят, са придобивките от войната и неограничената експанзия на тях­ното могъщество и техните учения. (...) Никой не знае какво Съветска Русия и нейният Комунистически интернационал, възнамеряват да извършат в най-близко бъдеще, нито какви са границите – ако изобщо  има такива – на техните стремежи към експанзия и печелене на идеологически последователи...".

„Роналд  Рейгън: Нека възнесем молитва за спасението на всички, които живеят в мрака на тоталитаризма, за това, те да получат радостта от общуването с Бога. Нека да признаем, че докато техните вождове проповядват за върховната власт на държавата, провъзгласяват нейното могъщество над личността и предричат нейното окончателно господство над цялото човечество, те олицетворяват злото в съвременния свят... Аз вярвам в нашата способност да приемем това предизвикателство. Аз съм убеден, че последните страници  на тази поредна и покрита със скръб и нелепост глава в човешката история се дописват сега. Аз вярвам в това, защото източникът на нашата сила в търсенето на човешката свобода не е материален, а духовен".

Десетилетия след тези "пламенни" програмни речи знаем със сигурност, какви планове са се криели  зад тези високопарни  думи. Една година преди речта във Фултън е бомбардировката на Хирошима и Нагасаки, а 15 дни след речта в Орландо, е обявена известната американска "Стратегическа отбранителна инициатива" (SDI) за начало на  междузвездни войни между СССР и САЩ. В резултат на изпълнението на поставените задачи, светът получи милиони убити, десетки военни интервенции и разорени страни,  преврати и "цветни революции", пълчища бежанци, глад, болести и разруха. И всичко това  в името на борбата с автокрацията, за мир и демокрация – твърде висока цена за да получи човечеството много фалшиви долари, фалшив морал и фалшива демокрация!

Тържество на демагогията и двойните стандарти!

Какво искаха  в действителност да кажат на публиката  журналистът-архонт на  Вселенския патриарх Въртоломей Джордж Стефанопулос и  президентът-католик на САЩ Джоузеф Байдън, от екрана на "ABC News"?

"Директорът на Националната разузнавателна служба в доклада си каза, че Владимир Путин е санкционирал операция за дискредитирането Ви по време на изборите..." – констатира Стефанопулос.

След атентатите от 11 септември в Ню Йорк, върху разузнавателните служби на САЩ се осъществява огромен натиск не толкова да предоставят разузнавателни данни, а  по-скоро да служат като своеобразен "глашатай" на истината, заменяйки всякакви правила и доказателства. В името на консолидацията на обществото и политическата целесъобразност, разузнавателни служби на САЩ и поставените под  пълен техен   контрол и влияние партньорски такива, осъществяват и изпълняват политически поръчки вместо да предоставят на приемащите решения ръководители  обективна информация. Американските средства за масова информация и техните "сателити"  по света повтарят непрекъснато, "по гьобеловски", че "обществото трябва да има пълно доверие на разузнаването, защото то е обективно, аполитично, и заслужава доверие". Кръгът се затваря! В резултат се приемат решения, които след това се оказва, че нямат нищо общо с обективна истина: епруветката на Колин Пауел и войната в Ирак; "белите каски" и интервенцията в Сирия; химическото оръжие на президента Башар Асад, отравянето на баща и дъщеря Скрипал; на Алексей Навални и каскадата от последващи санкции и срещу РФ, и т.н. Българските политици, прокуратурата и разузнавателните служби имат свой принос в тази бездоказателствена игра на "стражари и апаши". Наша е палмата на първенството по  изгонени  руски дипломати без предоставяне на доказателства;  атентатът в Сарафово, който трябваше да реши окончателно проблема с обявяването на ХАМАС за терористична организация, а като награда - 15-минутна среща с Обама  на Премиера на РБ в Овалния кабинет на Белия дом.

Фалшив морал, фалшива демокрация и постистини!

Стефанополус задава сакралния въпрос на Байдън: "Каква цена той трябва да плати?" – ( става дума за Путин - б.а.).

Въпросът е толкова важен за интервюиращия, че Байдън на два пъти го "успокоява", че  Путин  "ще си получи заслуженото!". Дълбокият смисъл на тази интермедия е, че журналистът, вживявайки се в ролята на "vox populi" (глас народен) настоява за  възмездие. И тук възниква въпросът: как се ражда ненавистта у търсещите възмездие американци към Путин и Русия? Отговорът е ясен: от постоянните внушения на "обективните", "аполитични"  и "заслужаващи доверие"  американски СМИ, които напълно подкрепят и доразвиват твърденията на "обективните", "аполитични"  и "заслужаващи доверие" американски разузнавателни служби, защото никой няма право да се съмнява в честността на тези  символи на демокрацията! Единствено  агентът на КГБ Путин  се съмнява в истинността на  техните думи, но той е враг! Така  кръгът се затваря!

Цялата тази машина, подхранвана с милиарди фалшиви долари, ежеминутно ражда "вещици-заплаха" за спокойствието на народа и националната сигурност! И за никой вече не е тайна, че  това е   отработен, дълбоко порочен механизъм за  властване на малък кръг хора, които в името на парите, властта и удоволствията  отдавна са  скъсали връзката си  с реалността! Те сами  себе си обявяват за  велики и изключителни,  и в тази си любима главна роля  узаконяват своето   право да  диктуват на света, кой е добър и кой лош, определяйки  наказанието за "нарушителите" във вид на санкции и  военни интервенции!

Заразителна налудност!

Първосигналният Борисов, без много да му мисли, копира този стил на управление – той "лично", но винаги с чужди или държавни пари,  плаща за ремонт на църкви, за строителство на пътища,  раздава  пенсии на артисти, праща самолети за болни, еднолично  назначава, уволнява и дава бонуси на чиновниците, той е  последната инстанция за простосмъртните в България. Трагедията на народа е, че този самозванец, следвайки примера на  американските  си учители, дълбоко е убеден и си вярва, че изпълнява месианска роля, не разбирайки, че с просташките си арогантни и тъпи оценки, съждения,  изказвания и мнения "извайва" образа на България пред света като  една  безпросветна, тъмна и дива  провинция на Европа.

"Суфльорът" Стефанопулос подава нова реплика-въпрос към президента на САЩ:  "Путин убиец ли е?" Байдън отговаря положително и по този начин надминава всички свои предшественици по арогантност и слабоумие! Но дали това е случайно "изпускане"  или специално отправен  "argumentum ad hominem"-  персонална обида към президента на велика ядрена сила? От древни времена преминаването от логически аргументи в общуването към аргументи, насочени срещу конкретната личност се е считало за логически неправилно и класически некоректно, поради което смело можем да констатираме, че  въпросът и последвалият отговор са преднамерени и специално подготвяни. Целта е да се създаде у американските зрители и слушатели емоционален, "ментален фон" за ненавист към врага, за да могат те безкритично  да  възприемат тезата на американския президент, че Путин е тиран и враг на демокрацията и свободния свят! За всички правни системи по света е присъща нормата, че всеки  подозреваем е невинен до доказване от съд на противното. Когато обвиняваш някой че е убиец, би трябвало да разполагаш с решение на компетентен съд. В противен случай обвинителят се превръща в обикновен лъжец и демагог. Връх на наглост и безпардонност е ръководител на държава да играе ролята на съдник, когато самият той е участвал лично при вземането на решения за организирани убийства на стотици хиляди хора, или когато твои предшественици-президенти са заповядвали убийствата на хора без съд и присъда – атомните бомби над  Хирошима и Нагазаки, войната във Виетнам, в Ирак, в Либия, бомбардировките на Югославия, преките убийства на Садам Хюсеин, Муамар Кадафи, Осама бин Ладен, генерал Сюлеймани...

Имаме и български прецедент: главният секретар на МВР Бойко Борисов, през 2003 година  издава заповед да бъде ликвидиран с гранатомет Тодор Тодоров-Чакъра в Харманли, за което Европейски съд по правата на човека осъжда България с безпрецедентното решение за нарушаване правото на живот.

Ето това са убийци, другото е "постистина", фалшив морал и демагогия!

И така, стигаме до най-съществения част от интервюто на президента Байдън. Докладът на специалните служби, "плащането на цената", и етикетът "убиец" са необходими прелюдии, за да бъде изведена и доказана основната теза:

"Путин няма душа!"

Ако за консерватора Тръмп девизът бе: "Да направим Америка отново велика", признавайки по този начин, че тя е загубила този си статус, то за демократа Байдън девизът е: "Америка се завръща!" в лоното на неолиберализма,  на глобализацията и към силовото налагане на  новата-стара визия за Новия световен ред. Да, но днешният свят не е същия! Той нито е този от 1946 г. с издигнатата от  Чърчил "желязна завеса", нито е този, в който  след смъртта на Брежнев  Рейгън назова  СССР "империя на злото", нито е онзи, удобен за Бил Клинтън свят, където с адмирации приеха неговия "Трети път", след "Края на историята". Днес капитализмът като обществено-икономическа формация е в криза и никой от неговите корифеи не знае какво трябва да се прави, за да се спаси установения ред  –  дали  "зануляване",  дали "инклузивен капитализъм", дали   "Бретън-Уудс-2.0"?  Доналд Тръмп, с интуицията си на успешен предприемач, беше напипал "златоносната жила" за връщане към заветите на "бащите-основатели", но успя само да превъзбуди "вашингтонското блато", което бързо се организира и с цената на  пълната дискридитация на Америка и "американската мечта", успя да изхвърли "самозванеца".  Засега!

Изстрелвайки  един физически и ментално безпомощен човек на най-високия административен пост в Америка, кукловодите се хвърлят да пренареждат наново света по старите "кройки"! Следвайки логиката и опита  на Чърчил и Рейгън в битката им със СССР, за 46-я президент на САЩ е изработена нова стратегия за борба с врага - Русия. Физическата невъзможност Съединените щати да започнат "гореща" политическа или икономическа война с укрепналата военно, самодостатъчна и православна Русия, заставя  отговорните фактори, приемащи кардиналните и най-важни  решения в САЩ, да разпалят отново предпочитаната и проверена с годините "Студена" идеологическа война с цел отстраняване на Владимир Путин от власт. По всичко изглежда, че мозъчните центрове на транснационалните финансови и високотехнологични компании са убедени, че ще съумеят да повторят  голямата победа над СССР  през 90-те години на миналия век и това е основният им аргумент при избора на стратегия, още повече, че базовата концепция на глобалистите е, че идеологията е в основата на управляемостта на всяка система. Но констатираме, че има три фундаментални проблема, които Демократическата партия на САЩ не взима под внимание при формулиране на новата си стратегия  по отношение на Русия.

Първо. В чл.13 т.2 на Конституция на РФ е записано, че: "Не може да се установява никаква идеология в качеството й на държавна или задължителна", а това означава, че идеологическата война е невъзможна, защото в Русия  няма  официална държавна идеология,  на която да бъде противопоставена неолибералната, глобалистична идеология с опора на пазарния фундаментализъм и неограничавана от нищо свобода.

Второ: Ако в годините на "зрелия социализъм" всички високоплатени рупори на американската и западна пропаганда 24 часа в денонощието облъчваха населението на СССР и страните от социалистическата общност с прекрасната приказка за  "американската мечта", за свещената "американска демокрация" и превъзнасяха американското общество като образец за свободи и висок стандарт на живот, то днес, когато всеки желаещ може да провери истинността на подобни твърдения, "мантри" от такъв регистър не вършат работа. Тъкмо обратното, социалните мрежи, въпреки наложения контрол, дават възможност на милиони хора по света лично да се докоснат до   "толерантността", преминаваща в маниакална цензура, или до  расовата десегрегация чрез картинката на заставане на колене пред чернокожото население; до  "свободата"  на словото, изразяваща се във възможността да казваш само това, което ти налагат и като мислене, и като възможност за изява; до "свободата" на избор, но без избор, в рамките на избирателна система, генерираща фалшификации;  до "свободата"  на самоопределение  посредством пропагандата на хомосексуализъм, трансджендърност от най-ранна възраст. И всичко това, на фона на лъжливи новини, опровергавани  моментално, до следващите "постистини"  и "фейк новини"...

Трето. Ударът на Запада  се насочва главно и персонално срещу Президента на РФ. Но изключителният авторитет и популярност сред населението на Руската Федерация на Владимир Путин, вече повече от двадесет  години, вродената му  скромност, работоспособност, отзивчивост и принципност при воденето на държавните дела, прави американската  стратегическа задача неизпълнима. За изминалите години РФ се превърна в действен, незаобиколим фактор в международните дела, постигна редица съществени и исторически успехи в защита правото на самоопределение на различните народи, националности и етноси, превръщайки се в притегателна и желана възможност за десетки страни по света в борбата им за справедлив и мирен свят.

Изборът на  американската "дълбока държава", на финансовите крале и  транснационалните корпорации на Джоузеф Байдън, за острие на  атаката срещу лидерите на движението на човечеството срещу еднополюсния, егоистичния  и компрометиран Нов световен ред, колкото и да е удобен на пръв поглед, точно толкова е и компрометиран. Байдън не издържа сравнението нито със славата на победителя Чърчил, нито с  неотразимото артистично обаяние на Рейгън, нито с комбинативността и възбуждащата напоритост на Бил Клинтън. Байдън днес е твърде посредствен оратор и събеседник, ментално обременен, за да бъде лидер  и, заедно с Нанси Пелоси, много напомнят на късния Брежнев и приемника му Черненко. Ако той има смелостта да се "качи на ринга" срещу Путин или Си, то гарантирано ще загуби с нокаут още в първия рунд!

Ето и пример за "доказателствена сила" на думите му от цитираното интервю по повод на констатацията, че Путин няма душа: "Още президентът Буш беше казал: "Аз погледнах в очите му и видях неговата душа". А аз казах на Путин: "Погледнах в очите ти, и не мисля, че ти имаш душа". За какво става дума в действителност? Байдън свързва два факта: телефонният си разговор с президента  Путин от 26 януари 2021 г. и срещата му с министър-председателя Путин на 10 март 2011 г. в Москва, като акцентът е поставен върху втората и оценката му за Путин   избирателно се свързва  с  тази на 43-я президент на САЩ Джордж Буш по време на срещата им в Любляна, през юни  2001 г., когато  той казва: "Аз го погледнах в очите, усетих душата му  и видях в негово лице прям и вдъхващ доверие човек". Байдън не само оспорва казаното от неговия колега, президента Буш, но твърди, че Путин няма душа и, че Путин се е съгласил с този "факт".

А ето каква е истината!

Стенограмата от посещението на вицепрезидента Байдън в Министерския съвет на РФ на 10 март 2011 г.  се съхранява в библиотеката на Белия дом. От нея е видно, че срещата е започнала в 12.46 минути московско време. За тази среща стенографът на американската делегация Майк МакКорни свидетелства: "Джо Байдън и неговите хора, с помощта на вашингтонската преса, преобръщат  историята на 180 градуса. Десет минути след началото на срещата, вицепрезидентът Байдън започна да чете лекция за своето многогодишно участие в американо-руските преговори  с фразата: "Аз съм бил вече тук много отдавна". Изведнъж микрофонът му бе изключен и изгаснаха прожекторите и телевизионните камери. Това беше целият Путин с мощната си хватка. Погледнах Байдън, който излъган, седеше като изтощена риба на дъното на лодка. Нямаше протести, нямаше оплаквания от наша страна. Той беше унижен. Най-влиятелният човек на Русия не изпитваше нито страх, нито уважение към Джо Байдън, той просто си играеше с него". Протоколната встъпителна част при подобни преговори е открита за журналисти и продължава не повече от десет минути. Когато някой от гостите се опитва да си прави личен пиар, домакинът прекъсва откритата част и журналистите напускат.

Това се е случило и на 10 март 2011 г.

Атаката срещу Путин като човек без душа е насочена към разкъсването на духовната връзка между безспорния лидер на Русия и вярващите в Бога хора по целия свят. Защитата правата на човека, ограничаването на дейността на транснационалните корпорации и непризнаването на американската изключителност, са достатъчни причини  САЩ и Запада да обявят Путин и Си, за екзистенциални противници, заплашващи съществуването на свободния свят. Ударът срещу Путин е и удар срещу православната вяра и Руската православна църква. Първият Рим –  разкъсван от противоречия, папизъм и меркантилност чрез папа Франциск и Лин де Ротшилд, олицетворяващи "Кръста и Мамона" сключиха договор за спасяването на капитализма, обявявайки го за инклузивен. Вторият Рим – чрез вселенският патриарх Вартоломей поел инициативата за разкол в православния свят, с подкрепата си на киевските разколници и сега, с идването на демократите на власт, всички усилия са насочват към разрушаването на Третия Рим - Московския патриархат. Дискредитирането на  Президента на РФ  в очите на собствения му народ, поставянето  под съмнение  изключителната привързаност на Путин  към православната етика и морал и неговата привързаност към традиционните ценности и философия, че само православната вяра може да обедини многоетническото и многоконфесионално общество в съвременна Русия, е свръхзадачата, поставена пред президента Байдън за времето на неговото управление. Ако тази задача бъде реализирана, то тогава слаба Русия, раздирана от вътрешни противоречия, няма да е в състояние да оказва помощ при предстоящата атака на администрацията на Бъйдън  срещу най-мощния конкурент на САЩ за лидерство на планетата - Китайската народна република. Такава е днес диспозицията в противопоставянето между САЩ и Русия. За всичко, което предстои – в следващия брой.

Животът на черните има значение! Животът и  на белите е със същото  значение! Но познаването на  Истината, сега и  винаги  е и ще бъде  от най - голямо значение!

Следва