Нова Зора

Сто двадесет души те бяха на брой.

И паднаха всички при първия бой!

Со залп ги посрещна на родния бряг

в засада отрано приготвений враг.

Умряха те всички за родния край...

Къде им е гроба, днес никой не знай -

днес никой не знай!

И тъмна мълва се мълви зарад тях,

аз чувах я още дете като бях,

че тука извел ги млад дивен юнак.

Над робска земя се свободен байрак

развял. И зачул се високо гласа

на младий войвода, далеч в небеса -

далеч в небеса!

“Свобода в гори и поля прогърмя!

И в бащина свидна и свята земя

въстанал е вече гнетений народ!

Възкръсна за нов и свободен живот!

Ний идеме помощ на теб да дадем!

Ний дойдохме тука за теб да умрем -

за теб да умрем!”

На техния възклик бе залпа ответ.

Изпълниха своя свещени завет

и воля и клетва изпълниха те.

То време се мина и ново дойде -

свободата грее над родния край...

Но гроба юнашки днес никой не знай,

днес никой не знай!