Уважаеми читатели, в този брой откриваме рубриката „Нови книги“. Нескромно е, но и двете заглавия, за които искаме да спечелим вашето просветено внимание, принадлежат на двама автори, които днес ни повече, ни по-малко, са аргументът и основанието за съществуването на вашия обичан вестник. В трудните, мътни, ковидни времена на България и света обаче, за каква ли скромност въобще може да става дума, когато човек слага името си под текст, за който отговаря най-напред пред своята съвест!... Но това е чест и традиция в „Зора“. Виолета Станиславова, отговорният редактор на вестника, е озаглавила книгата си „Врата за обратно пътуване“. Това е един неподражаем сборник, съхранил и възкресил живото слово на плеяда български писатели, говорили, може би, пред най-взискателната и безкомпромисна публика на България – младите писатели-студенти, събрани в Литературния кабинет „Димчо Дебелянов“. Удивителна е тази книга, съхранила духа на едно време, в което държавата на българите, продължаваше да бъде истинска „Държава на духа“, според незабравимото определение на академик Дмитрий Лихачов. В онази държава, която загубихме, нейните отговорности се разпростираха не само за хляба и осигуреното бъдеще на хората, но и за измеренията и израстването на таланта и творчеството на младите писатели. И ставаше така, че отговорността не само за думите, но и за отношението към Отечеството и света, съдържаха в себе си прекрасната визия на надеждата. В този брой поместваме словото на големия поет Любомир Левчев, един свободен дух от несвършващата празнична каторга на поезията, чиито сложни параболи, понякога съумяваха да накарат дори непознаваемото да зазвучи като нещо близко и разбираемо. Другата книга, за която обаче е трудно да намеря думи, се нарича „Молитва за България“, един своеобразен полиелей за измолване на Велика милост към Отечеството, от Него, Вседържителят, Който е Начало на всички Начала и, без Божествения Промисъл на Който, няма и не може да има Благодат. В този смисъл са разбираеми моите затруднения. Нескромността на молителя се утежнява и от всеизвестния факт, че за него България никога не е била просто земя и небе над нея, нито пък само огнище и дом, род и традиция. И всичко това той си е позволил да бъде разпростряно на цели 450 страници, може би защото за много от текстовете той лично е получавал вашите поздравления. Неговото име е Минчо Минчев, ваш отколешен познат от страниците на вестниците „Зора“ и „Нова Зора“. Уважаеми читатели , Съзнавам неудобството да пиша за собствената си книга в собствения си вестник. Вместо извинение бих добавил и уточнението, че тя съдържа и зарисовки към образите на някои от най-значимите български интелектуалци, журналисти и строители на онази България, която уви, недостроихме. Но това е друга тема, в значителна степен изяснена в самата книга. И двете заглавия са на издателство „Мултипринт“. За ваше улеснение, редакцията разполага с малка част от тиража, ако все пак проявите някакъв читателски интерес към тях. Цената на „Врата за обратно пътуване“ е 15.00 лева. Цената на „Молитва за България“ – 20.00 лв. За всички, които биха искали да се снабдят с някоя от посочените книги, ще прпипомним проверения от времето способ за това: пощенски запис с изписан точен адрес на получателя и телефон за обратна връзка, който да съдържа сумата, формирана от цената на книгата + 2,50 лв., за пощенски разноски. Записът да бъде на името на Минчо Мънчев Минчев, вестник „Нова Зора“, град София 1000, ул. „Пиротска“ № 3.