40 дни от внезапната смърт на нашия съученик, приятел и боен другар Владимир Събев Димитров (Вили). Скъпи приятелю, стари бойни другарю, Строго, като в Суворовски строй пред мавзолея, отминаха 40 дни от неочакваната и нежелана от никой от нас раздяла с теб. Годините на невръстната ни юношеска младост, ни закърмиха с идеите на нашите бащи и майки. Младите ни сърца затуптяха с вярата, че и ние ще отдадем своите сили и младост в борбата за осъществяването на великия идеал за благото на всички трудови хора. Своите знания и умения ние посветихме в преобразуването на онази изостанала България и успяхме, с подкрепата на целия народ, да превърнем любимото ни Отечество в модерна и успешна държава. Селското стопанство, индустрията, културата и спорта на онази наша България, която не успяхме да достроим, но с която се гордеехме, бе обобщения образ на завета и мечтите на нашите предци. И това бе подвиг, който би бил немислим без вярата на народа в правотата на нашето дело. Днес той уви, чезне в „прелестите“ на стария, измамен, експлоататорски и несправедлив капиталистически строй. Това бе твоята изгаряща болка. Това остана и нашата обща нерадост. Но ти беше достоен син на своя всеотдаен баща Съби Димитров. И ние се гордеем с теб, защото бе пример за всички нас, твоите другари. Ти пред очите ни, без остатък, отдаде най-хубавите години на живота си, за преуспяване на нашето любимо Отечество. Ти, скъпи приятелю, ти, стари, бойни другарю, възпита достойни наследници. Непрежалима е тяхната загуба, а нашата болка е неутешима. Липсваш ни, Вили. Страдаме. Но и в страданието усещаме до себе си твоя несломим дух. Ти имаше един идеал – щастието на обикновения труженик. Вятърът на историята помрачи това щастие. Но пак той, вятърът на историята, ще възроди нашия общ идеал, ще му вдъхне сила за нов живот и борба за неминуема победа. Дълбоко се прекланяме пред светлата ти памет. От всички твои другари, Суворовци.