Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 7 (16 февруари 2021) КАК СКОПИЕ ПРИСВОЯВА СТАРОБЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИЦИ

КАК СКОПИЕ ПРИСВОЯВА СТАРОБЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИЦИ

Е-поща Печат PDF

Литературният код  на  македонизма


В издадената  в съседната държава поредица от 135 тома “Македонска книжевност” наши средновековни автори са представени като... македонски


Трудно е да се допусне, че комплексарската  македонистка хистерия  може да достигне до такива размери, но фактът си е факт. В издадената неотдавна в Скопие 135-томна поредица "Македонска книжевност", с благословията и материалното попечителство на местната "влада", са надминати всякакви граници на достоверност, професионализъм, коректност и добросъседство. Това го доказва по безспорен начин още първият том на поредицата "Македонска книжевност IX-XVIII век", чието съставителство е дело на редовния професор и научен съветник в Института за македонска литература при Скопския университет Илия Велев, който е автор на повече от 30 книги и 300 научни студии в областта на медиавистиката, византологията и литературната историография.

Прочее, когато става дума за средновековна литература, не може да не се припомни, че през изминалите десетилетия македонистите в Скопие хвърлиха неистови усилия, за да сътворят "темели" на своята теза за някаква мнима духовна приемственост от миналото с днешната културна идентичност.

По време на комунизма философските факултети на Белград и Скопие бълваха идеологически кадри. В Скопския университет кипеше и вреше от "научна" дейност, насочена към "македонизиране" на средновековната българска литература. В големите университети в чужбина бяха хвърлени огромни средства за създаване на катедри и купуване на научни лобита по "македонистика" за сметка на българистиката. Но това е дълга и пространна тема, която е за друго място.

А какво по-точно е натворил в конкретния случай Илия Велев в този първи том от 135-томната поредица, с който има претенцията да положи темела на "македонската идентичност" и "континуитета (приемствеността) на македонския книжовно-исторически развой"? Ако решим да повярваме на професора от Скопие, ще излезе, че с този сборник той си е поставил доста скромна цел - да представи "десетвековните (!) книжовно-исторически процеси в Македония, да покаже какви оригинални творби са се появили в македонските книжовни центрове през IX - XVIII век". (с. 17-18). Велев твърди, че повечето текстове в антологията са преведени от черковнославянски, като повтаря познатата скопска теза за съществуването през Средновековието на някакъв "славяномакедонски език" (с.10). Всичко това той правел, за да отстои поруганата през вековете от "асимилаторите" (включително българските!) "македонска идентичност".

Но още в своя предговор към сборника професорът-медиевист пуска своето манипулативно "фитилче" - поради конфронтацията с "бугарскиот цар Симеон" по време на Преславския събор през 893 г. Св. Климент и Св. Наум се били отдръпнали в Македония, създавайки Охридската книжовна школа, което било потвърдило отделния статус на нейните "протагонисти" спрямо средновековната българска книжовна традиция (с.11). Тези свои "открития" Велев подплатява с твърдения за някаква трайна византийска културна приемственост в никога не съществувалата в миналото македонска славянска държава.

Оттук нататък Илия Велев започва да гради своята македонистка антибългарска теза, с която е пропит едва ли не всеки ред в неговия сборник - биографични бележки, коментари, интерпретации на текстове и пр. Като първи македонци Климент и Наум били влезли в остър спор с княз Борис и цар Симеон. Така Св. Климент не бил съгласен с княз Борис, а по-късно се скарал и със Симеон! Като епископ в Охрид "той се бил покорил на новата мирска власт, но не признавал надлежността на българската църковна йерархия" (с. 104). Нещо повече, "той се съпротивлявал, поднасяйки си оставката на българския владетел" (пак там) и повлякъл със себе си "духовния си събрат Наум" (с. 105). В сборника "македонецът" Св. Климент е представен като "продължител на всеславянската писменост и просветителство" (с. 104), докато Наум направо е обявен за "македонски светител, просветител и книжевник" (с. 177). "Двайцата с Климент не били съгласни с решенията на Преславския събор и се "повлекли" в Македония. Така се появила исторически ясно границата между духовната и културна традиция в България и Македония". ( с. 133- 134).

Всичко българско е... македонско - няма да е пресилено, ако се каже, че това е бил принципът, по който Илия Велев е съставил своята "Македонска книжевност IX - XVIII век". Той твърди, че в нея е представил 50 македонски книжовници (!) Где що е стъпил - само македонец, всичко е македонско. Даже Константин Преславски (Константин Презвитер) бил "един от най-изтъкнатите македонски химнографи (поети)" !!! (с. 148), само защото се е отбил за кратко при Св. Наум (!) в Брегалница. За Презвитер Козма имало опити той да бъде свързан с Преславската школа, "но все пак преобладавали (??) мненията, че той произлиза от Македония" (с. 180). Йоан Презвитер бил "македонски книжовен деец и преводач от Охридската школа" (с.205). Даже богомилството било дошло от Македония. Нищо, че документи като Виенския препис от XII век и Каркасонския от XIV в. говорят, че то си е чисто българска ерес. Затова богомилите в Западна Европа са се наричали "бугри" и "катари", а не "македони", нали? Това и до ден-днешен се знае по целия цивилизован свят, но според Ил. Велев било известно, че "появата на богомилството топографски (!) се свързвала с Македония" (с. 209). Арсений Солунски бил "македонец славянин от Солун" (с. 254). Йосиф Брадати бил "македонски книжовен деец от XVIII век" (с. 344). Може би само поради това, че е бил роден в Разлог...

Каква обаче е историческата истина? ...

Такава, че през 837 г. хан Пресиян спечелва "битката при Сер" и по-късно присъединява византийската географска област Македония към България. Именно в Македония, на река Брегалница, неговият наследник княз Борис I "приема царството" и след като през 865 г. въвежда християнството, по-късно създава в Плиска, първия книжовен център, който след това е преместен в Преслав. Именно Борис през 886 г. решава да създаде и втория книжовен център в Кутмичевица - Охрид. Там той изпраща Климент, за когото византийският летописец Теофилакт пише, че "произхожда от българите славяни". Друг летописец - Димитър Хоматиан, допълва: "Този велик наш отец и светилник на България бил от рода на европейските мизи, които обикновено народът знае и като българи". За да създаде условия за дейността на Климент в Кутмичевица, Борис сменя комитата на областта и щедро му дарява имоти, с указанието "да премахне равнодушието на българите към божествените неща" (Д. Хоматиан). Вече през 893 г. Климент Охридски е ръкоположен от цар Симеон за "пръв епископ на български език" (според Теофилакт). През 915 г. той идва в Преслав с молба към Симеон да бъде освободен от високата длъжност заради напредналата си възраст и умората, но българският владетел му отказва. Тогава за негов заместник в Охрид е назначен св. Наум, който според житиеписците, е "роден и отрасъл в пределите на Мизия". Такава е истината за "конфликта" на Климент и Наум с Борис и Симеон и за "македонския произход" на двамата забележителни български светци и книжовни просветители.

Кога е имало македонски ръкописи?

Никога! Никога не е имало средновековни македонски ръкописи - отговарят компетентните специалисти, противно на твърденията на днешните скопски медиависти и на Илия Велев. Има старобългарски, руски и сръбски оригинали и преписи, но не и "македонски", по простата причина, че нито в Средновековието, нито по-късно е имало някакъв "македонски" книжовен център. Охридският център в Кутмичевица, както и центровете в Преслав и Търново са български. Доказват го фактите, а не политическите манипулации с днешна и вчерашна дата.

Колкото до конкретния случай за "Македонската книжевност IX - XVIII век" на Ил. Велев, той с лека ръка е "помакедончил" всички български книжовници от този период. Би трябвало да се очаква, че един толкова авторитетен учен ще подходи сериозно и няма да заложи своето име в толкоз елементарни политически манипулации и исторически спекулации, каквито е натворил при съставителството и редакцията на този сборник. При това - да припомним, че тази 135-томна поредица - литературен "пантеон", според властите в Скопие, се разпространява в превод на английски в над 50 държави в света. С мегаизданието вече са "зарибени" стотици национални библиотеки, културни институти  и дипломатически мисии в света. Нещо повече, поредицата предстои да бъде преведена на китайски, арабски, френски, немски, италиански, турски, албански и т.н., като продължи тиражирането по света на мнимото "македонско" духовно наследство.

Не е наша работа да анализираме как и по какъв начин, с какви "научни" доказателства старобългарските книжовници са станали... "македонски". Нека с това да се заемат българските специалисти лингвисти и филолози, медиависти, да си каже мнението българската наука. Но е повече от скандално изконно старобългарска литература да се тиражира по света като македонска чрез нагли исторически фалшификации и политически лъжи. За това вече следва да си каже думата и българската държава.

Добросъседство - да! Разбирателство - да! Културно сътрудничество - да, но не на всяка цена. Първо трябва да се признаят историческите и културни реалности. Останалото е махленско и кокошкарско шмекеруване, усукване на дребно, или пладнешки обир. Ако македонистите в Скопие са си харесали за своя литературен "темел" българското историческо и книжовно наследство - добре, но да назоват истината и да вървим заедно нататък - към Европа и света.