Шум се дига, шум до бога, шум и крясък, шум и бяс, цяла София в тревога – ето кризата у нас. Шефове дебели, мазни край палата се въртят, с новини разнообразни вестникарите крещят. Тоз погалил, тоз зарязал, тез ще дойдат! Не? Онез. Входът някому показал, другите поканил днес. Всички ощ неуморими три нощи веч как не спят. Мигат ли, и пред очи им все се кокали въртят. Ходят, питат като в съне, не усещат глад, ни мраз. Всички днес са кат на тръне ето кризата у нас. Само ние хич нехаем със оръфаний балтон, само ний не щем да знаем, че в червения салон разни планове се сплитат зарад нов за нас ярем… Хатовете там се ритат, ний „магаретата” мрем!