Охайо, САЩ.
Специално за „Нова Зора“
Ако не желаят да се отворят - трябва да се приложи сила. В решението се говори за Африка, но е ясно, че се изпращат недвусмислени сигнали другаде, тъй като Африка не е била особен проблем в споменатия смисъл. В по-близко време, за сравнение, Маделин Олбрайт и Збигнев Бжежински твърдяха, че не е справедливо Русия да има само за себе си такава огромна територия с ценни природни ресурси.
Спесифика на тази борба за лидерство на САЩ е неписаната установка, че не може да се толерира никаква алтернатива за нормално развитие на друга държава освен американската. Не става въпрос за враждебна политика на тази друга държава спрямо лидера, не става въпрос и за по-ефективна политика. Всяко що-годе нормално съществуване на друг тип държава, е демонстрация на опасна алтернатива, която може да се интерпретира като предизвикателство дори само на основата на възможност за сравнение. Правилната система е една и, следователно, не може да има никакво основание за съществуването на друга. Тази установка може да звучи екстремално, но трябва да се отбележи, че не противоречи на практиката, изключвайки васалното поведение.
Следването на правилната идеологическа доктрина се счита за изключително съществено. На първо място, поради връзката с морала на нацията, който определя и потенциалната стабилност на държавата. Ето защо даже малки отклонения от неолибералната идеология, да кажем само от някои нейни морални аспекти, се считат за фундаментално и абсолютно неприемливо предизвикателство. Такива отклонения са естествено свързани, например, със специфичните история и митология на вече "потенциално опасната" нация и това обяснява стремежа за тяхното пренаписване и "коригиране" в съгласие с правилните канони. Причината е една единствена и фундаментална: такива отклонения са сериозна пречка за външно манипулиране на електората на тази проблемна нация, осъществявано от добре заплатена „пета колона“, в този случай чисто хуманитарна „пета колона“. По-подходящ и успешен пример от България в този аспект едва ли може да се намери.
Борбата с противници си има своите класически компоненти - нищо особено ново на този фронт. По-особеното понятие е хибридна война, което подчертава многокомпонентния характер на така или иначе военни (силови) действия. Самите компоненти са извесни отдавна, промените в тях с времето не са принциални, само отразяват нормалния технологически напредък, който в наше време може да символизира с думите компютаризация и изкуствен интелект (AI, Artificial Intelligence).
III. 1. Класическа война
Днес класическите военни операции между противници, които притежават модерно ядрено-ракетно оръжие, си остават като последно средство с известен изход, но с малка разлика в морални нюанси: който започне първи отива в ада, вторият - в рая. Локални военни конфронтации между САЩ и Русия от рода на тези в Сирия, са по-скоро като измерване на температурата при диагностика на болен човек. Политиците могат само да завиждат на постоянните и много ефективни руско-американски контакти, там, на най-високо командно ниво, само и само да се избегнат и най-малки инфекции. Знае се, че решението за първи "превантивен" атомен удар, се взема от главнокомандуващия, който, нормално, е цивилно лице, но има индикации, че последната дума може да бъде на военен. Това е може би единственото, което звучи по-обнадеждаващо.
Локални дългосрочни военни операции от рода на тези в Сирия, Ирак и Либия, са нормално явление и ежедневните новини за успехи и поражения в тях, флуктуират горе-долу, както прогнозите за времето. Те имат характера на тактически аргументи в комплексни и многостранни политически пазарлъци. Стратегическите цели са еднакви - контрол над райони удобни за военно-икономически бази и като източници на важни суровини.
Стратегически най-мощен военен потенциал имат САЩ, Русия и Китай и тяхното съперничество, и взаимни преговори, би трябвало да определят някакви нови взаимноизгодни ограничителни рамки.
В момента, обаче, само работата по нови оръжия върви с пълна пара. НАТО влиза в сметката единствено докато САЩ е негов член, по същество компонент на американската военна машина.
III. 2. Финансово-икономическа война
Друг тип силови действия са финансово-икономическите санкции. Най-разнообразен спектър от санкции, без конкуренция, е този на САЩ, разработен в продължение на много години, още от времето на студената война със СССР. Едва ли има момент в историята на Съветския съюз и Русия, в който да е нямало действащи американски санкции срещу тях. Тактическият принцип е следния: дефинират се спектър от условия за въвеждане на санкции такива, че санкции могат да се задействат срещу всяка държава, тъй като по всяко време може да се намери поне едно нарушено условие от този спектър. Дали конкретна санкция ще се задейства зависи само от избора на момента, тъй като потенциалът е налице - има вече гласуван американски закон. От този тактически принцип няма отклонения, даже що се отнася до най-близки съюзници. Одисеята около газопровода „Северен поток-2“, е много добра илюстрация на горното и на принципа, че
интересите на лидера са винаги на първо място.
Друг нов главен обект на санкции в момента е Китай, главен претендент за световен икономически лидер. Сагата на битката с телекомуникационната kомпания Huawei Technologies Co., Ltd. върви по сценария на телевизионна сапунка с най-фантастични и истерични епизоди включващи събаряне на транслационни кули за безжичен 5G сигнал като причина за разпространението на COVID-19. Последното напомня анекдот за село, чиито жители се оплакват от главоболие и от това, че кравите губели тегло, поради поставянето на предавателни кули за безжични телефони. Отговорът на компанията по оплакването бил следния: "Това още нищо не е. Да видите какво ще стане като включим системата."
Списъкът на тези вездесъщи санкции е направо безкраен. Освен перманентния случай "Крим", под удара на санкциите попадат Световната здравна организация, Международния (криминален) съд, а напоследък и страни, които създават пречки за работата на американски журналисти (законопроект на конгресмените-демократи Марко Рубио и Бен Кардин).
Имайки предвид фундаменталния принцип на всяка капиталистическа система, синтезиран в известния израз "Икономиката, глупако!", а днес практически други системи няма, можем да си извадим заключението, че гарантирани победители от сражения и икономически санкции не може да има и различни пазарлъци между противниците са по-скоро правило, а не изключение. Непредвиден резултат за САЩ и Западна Европа беше, благодарение на санкциите, превръщането на Русия в самодостатъчна държава до такава степен, че стана даже номер едно износител на пшеница в света.
На този комплициран финансово-икономически плацдарм, изключително привлекателно изглежда т.нар. „информационна воина“, в чиито архиви можем да намерим не една победа. Победата, както в този вид война, така и в класическата, се ознаменува със смяна на враждебното правителство на победената страна с дружелюбно (васално) такова. Оттук нататък работи формулата "Победителят получава всичко". Примери за успешна информационна война са т.нар. „цветни революции“, а неин истински триумф, при минимални разходи, е разпадането на СССР и Варшавския договор.
III. 3. Информационна война
Saul Alinsky: "Който контролира наратива, контролира света."
САЩ и Западна Европа създадоха бавно и методично нов тип диктатура делегирайки фунциите на наблюдение, изолиране, присъда и наказание на обществото. По начало тази инициатива изглеждаше доста невинно и благородно с идеята за борба срещу малтретирането на онеправданите и подтиснатите. Постепенно тези цели се превърнаха в идоли като нетърпимостта срещу злото се трансформира в нетърпимост към алтернативното мнение. Социалните медии издигнаха тази нова нетолерантност до невиждани висоти. Общественото мнение се превърна в машина за репресии, която може да организира мигновено специфична тълпа за нападения срещу специфичен индивид, който си е позволил да оспори ценностната система и моралния компас на тълпата. Членовете на тази тълпа нямат униформи и не са въоръжени с палки и други стандарни полицейски оръжия - те се отличават със силен стаден инстинкт, вътрешна неувереност плюс желание да доминират.
Психологическият тормоз е тяхно главно оръжие
базиращо се на страха на индивида да остане сам срещу тълпата. Те не пращат провинилия се в концентрационен лагер или в затвора - те го поставят в социална изолация и много ефективно пречат да си намери работа или, ако я има, да я задържи. Те могат да заставят даже гения да коленичи в знак на солидарност - социално изолиран гений започва да вехне. Лепят етикети на всеки, който е стъпил накриво. Предизвикват безредици, пожари и оправдават палежите. Ако има документирано някъде ваше неправомерно изказване, от случаен характер, даже грешка на езика, от вчера, преди 10 или преди 20 години - вие сте свършен. С тях е безмислено да се спори по простата причина, че няма място за спор - те работят с един единствен критерий: "С нас ли си или не си с нас?" Абсолютно очевидно е, че днес, ако искаш да си свободен, не можеш да бъдеш член на някаква такава глутница от нападащи, мразещи, заклеймяващи морализатори и злобни лицемери.
За сведение само. В няколко китайски провинции е бил проведен експеримент да се насърчават гражданите да оценяват социалното поведение на другите до каква степен спазват правилата и ценностите на обществото. Всеки получава оценка за своята активност и ако накой събере малко точки, перспективите му се оказват силно ограничени. Смятаме, че този китайски опит може успешно да се приложи за формирането на нова спирала в ескалацията на Политическата Коректност на ново и, най-важното, количествено ниво. Социалната справедливост преди всичко! За което, както се знае, е необходима измерителна система.
Картината на диктатурата на тълпата в социалните мрежи се допълва и от цензурата провеждана от админитраторите на самите социални платформи, предоставени на тази тълпи.
Twitter, Facebook и Google работят с наети анонимни модератори въоръжени с алгоритми в полза на либерални виждания,
които позволяват да се публикува само това, което те решат като всичко останало се изхвърля. Разбира се, във фрапантно нарушение със статута им на информационни публични платформи, а не на издатели; издателите имат право да подбират материала за публикуване по редакционна преценка. Статута на платформа, място за публикуване, ги предпазва от съдебни процеси (Section 230 immunity) - те не са отговорни за съдържанието на публикуваното, авторът е отговорен. Това статукво силно се клати поради наличието на очевидна цензура, но се брани до смърт най-вече с дарения в предизборни кампании като милиардите в играта са много убедителни. Facebook, например, е сред най-големите дарители за предизборната кампания през 2019-2020 г. на Нанси Пелози (демократ), говорител на американския Конгрес.
Главната печалба на тези супергигантски платформи идва от реклами. Fox News, например, заявява следното: "Рекламата осигурява безгранична власт на Google над американските медии." Рекламата, обратно, може да се използва и за тяхното контролиране т.е. дали платформата активира очакваното от нея цензуриране. Ако не - следва финансово наказание. Пример тука е Facebook платформата, която отказва да подкрепя кампанията "Спри омразата за печалба" (Stop Hate for Profit), започнала в рамките на сегашните протести, сред спонсорите на която кампания е вездесъщият Сорос. Последният най-открито пледира и действа за отстраняването на основателя и Изпълнителен директор (CEO ) на Facebook, Марк Цукерберг, обвинявайки го в заговор с Доналд Тръмп за второ успешно избиране. Не е изненада, че след като 99% от печалбите на Facebook са от реклами, оттеглянето на такива от най-големи компании, предизвикаха само за дни поне 56 милиарда долара загуби. Такива загуби автоматично произвеждат недоволни инвеститори и, съответно, отварят вратата за оставката на Цукерберг с аурата на защитник на свободата на словото (разбира се, само в този конкретен случай). Предполага се, че Сорос с усмивка се отправя към банката.
Как стои въпросът с цензурата на по-професионално ниво? Издателски къщи не могат да си позволят публикуване на всяка критична книга с фактологичен материал, на първо място, за да не се дразнят влиятелни особи. Много известни журналисти с международни награди не са канени за интервюта на телевизионни предавания по MSNBC или CNN поради "право на редакционен избор". Стремеж за безпрекословен конформизъм по отношение на съответната редакционна политика се изработва отдолу-нагоре по иерархията, за да се осигури, че тези, които се издигат до най-високи медийни позиции, ще следват точно начертаната линия, без да са необходими обяснения. Новите назначения са от възпитаници на университети, чиято администрация е подбирана от медийни плутократи в пряка зависимост от тяхната готовност да бранят статуквото. Така само тези,
които разиграват топката в рамките на системата, имат шанс да се издигнат до командни медийни позиции.
