Опасявам се, че по време на протестите възбудата и сблъсъците – предимно словесни, отново ще прикрият истинския проблем: позорния факт, че Народът напълно е изоставен. Всъщност, той направо е забравен – Политическата Секта не говори за него, дори вече не го споменава. И сега, когато е на зор – пак не се сеща за Него. Любимият въпрос на телевизионните репортери към протестиращите е: „Защо сте тук?“ – лесно и тъповато. Вместо: „Какво искате да се промени – и от кого го искате?“ Разликата е огромна. Щеше да стане ясно, че не знаят от кого да искат промяната. А може би и няма от кого да я искат – засега. Протестират главно млади хора. Това е чудесно. Обаче те лесно ще станат плячка на Сектата. Там бързо ще се договорят – как да освежат Стария Бардак. Новите играчи са мераклии за същото място. И нищо запомнящо се не се чува от тях. Простото врещене не води до нищо свястно. Все задаваха онзи – тъповатия въпрос. И когато един от ДПС процеди, че е дошъл, за да не стане като в Катуница, изобщо не го разбраха. Още за ДПС. Днешният „бунтар“ Христо Иванов беше горд правосъден министър на Бойко, същият. Тогава не се сещаше да прави десанти в „морските сараи“. Сега театрално се търкаля в пясъка – и си мисли, че е отскубнал един пискюл от феса на ДПС. Само им даде повод да покажат силата си: стотици, като истинска войска, дойдоха да бранят Доган, пяха „Мила Родино“, вяха български знамена. Отгоре на всичко, прегръщали христоивановци. Във всеки случай, бяха по-организирани от протестиращите от ГЕРБ. Те пък бяха тъжна картинка в платените си автобуси. Според вицепремиера Томислав Дончев се вървяло към гражданска война. Нищо подобно. Тя отдавна приключи. Четири милиона души/най-малко бяха захвърлени на Бунището на Живота. Два милиона приемат за неизбежно зло скотския живот, който им натрапи Държавата. Други два милиона избягаха, най-вече от срам, че нищо не зависи от тях Тук – Там все пак имат някаква цена, макар и да е цената на роби. Идете ги вижте в какви условия вегетират. Останалите красят статистиката на най-бедната страна в Европейския съюз. Не живеят чак скотски – обаче ампутираха състраданието им към клетниците. Пълен провал на човещината – и Тук, и Там. За това обаче не се говори, понеже вече и няма критерии за истинска човещина. Големият Български Разказ за случилото се става все по-неясен и непълен. Това вече е привиден разказ, Уж-Разказ. Сектата постигна и това. Непрекъснато плямпат за тукашната корупция – но дума не обелват за ония, които корумпират съвременната българска историография. А Народът пък безропотно започна да предава собствения си скептицизъм. Сега сметките са ясни: ония от урвите към Бузлуджа – срещу държавните чиновници и семействата им. Силите са изравнени, няма място за идеи, няма и нужда. Когато няма идеи, идва времето на „мургавите“ мурафети: „десните“ мургавелци, заедно с истинските, избират кмет на столицата. А само след още двайсетина-трийсет години Бат Манго ще решава всичко. Предсказанието е на ЦРУ: пак добре, че всичко щяло да се случи кротко, без мургав Майдан. Народът пропусна момента да развие в манталитета си поне някаква минимална себичност, а това ще има фатални последици. Не се сети или се посвени да прихване нещичко от себичните типове, които властват от трийсет години. За годините на Прехода, Народът изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства. Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото. Както казваше обаче Фокнър „Миналото никога не умира, то дори не е минало“. И защото все още някак си е тук Главният Свидетел – Народът, макар че те пет пари не дават за него. Опитват се да го противопоставят на собствената му памет. И така отново го унижават. На Сектата й трябват хора, невежи за Настоящето – невежи за истинските му провали и злини. Ако не бъде схванато това, всичко ще започне и ще свърши с дюдюканията. От тях Политическата Секта не се плаши. Спасението е в това, протестиращите млади хора да разберат, че трябва да искат – НАЙ-НАПРЕД – милост и справедливост за родителите/предходниците си. Това ще отключи – и ще бъде – Истинското Възмездие.