Един вятър духа из България, вятърът на промяната във властта
Когато този брой бъде в ръцете на читателя, много неща вече ще са се случили. Засега въпросът, който виси със страшна сила е, може ли правителството на Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев да бъдат свалени, преди да е изтекъл мандатът им? От ГЕРБ, Обединените патриоти и Прокуратурата уверяват, че това би означавало държавен преврат, потъпкване на Конституцията и „счупване“ на държавата. И то, когато след приемането ни в чакалнята на еврозоната и банковия съюз, Съветът на ЕС трябва да одобри размера на средствата, които ще получат отделните страни-членки, за да укрепят икономиките си, преди настъпването на най-страшната световна икономическа криза.
Само че „материалът“, който изпълва вече втора седмица улиците и площадите на София, както и останалите областни центрове, не иска да чака „светлото бъдеще“, което му обещава Бойко Борисов, рекламирайки като голям успех допускането на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз. Здравият разум на българина му подсказва, че няма нужда да изяде едно цяло яйце, за да разбере, че е запъртък. Казано иначе,
за 11 години управление Борисов показа какво може и какво не може.
След всичките му хвалби България си остана най-бедната и най-корумпираната страна в Европа.
И причината, която той няма как да си признае, е тъкмо поради неговото управление, през което България се превърна в на завоювана от мафията държава. В нея без рушвети и комисионни не може да се построи или ремонтира и един километър път; в нея не функционира нито една от четирите власти: законодателна, съдебна, изпълнителна и медийна. Ето, това не искат да си признаят ГЕРБ и „патериците” му. Какъв ти провал в борбата с корупцията? Такава борба изобщо няма, може би защото е най-трудно да се бориш със себе си. Американското посолство в София не закъсня да се намеси в кризата, подкрепяйки витиевато, хем справедливите протести на гражданите, хем върховенството на закона, в което се кълне обектът на тези протести – главният прокурор Иван Гешев. Откакто президентът Радев отказа да подпише указа за неговото назначаване, Гешев се е фиксирал в Президентството до степен че изпрати в сградата прокурор с тежко въоръжени преторианци, с „цел изземване на доказателства за държавна измяна”. Явно не стигнаха селективно подбраните извадки от телефонна комуникация на президента и неговите сътрудници, та трябваше да се добави и престъплението „нерегламентирано придобиване и съхранение на разузнавателна информация“. И, за срам на съдийското съсловие, което във ВСС осигури „избора“ на Гешев за главен прокурор, намери се съдия, който да разреши на „бандата на Гедеон“ да нахлуе в Президентството. Само че съавторите на този цирк не предвидиха каква вълна от обществено възмущение ще предизвикат.
И, като резултат от неразумния демарш, десетки хиляди граждани с различни политически ориентации, абсолютно спонтанно застанаха пред Президентството, виждайки в него не само жертва, но и единствената съпротивляваща се на произвола институция. Със или без акциите на „Да, България“ в „Росенец“, пред Съдебната палата в София, пред сградата на МВР и пред хотел „Берлин“, в Банкя, чийто собственик е Делян Пеевски,
хората пак щяха да излязат на улицата.
Не че много им харесваше предишният главен прокурор Цацаров, но той поне беше интелигентен юрист.
В момента политиците и политолозите спорят за Велико Народно Събрание и евентуално нова Конституция, която ще извади прокуратурата от съдебната власт, но според мен, най-големият кусур на сега действащия основен закон на Република България е това, че не предвижда за президента права, адекватни на начина, по който той се избира. Другият недостатък е, че тя изключва свалянето на правителството по друг начин, освен чрез избори. За сравнение, Американската Конституция е една мъничка брошурка с десетина поправки, към която е приложена Декларацията за независимост на САЩ. В тази Декларация пише:
„Ние смятаме за очевидни сами по себе си тези истини, че всички хора са създадени равни; че те са надарени от техния Създател с някои неотменими права, между които са правото на Живот, Свобода и преследване на Щастието; че, за да гарантират тези права, се институират правителства от хора, извличащи своите правомощия от Съгласието на Управляемия; че, когато една форма на управление стане деструктивна за постигането на тези цели, народът има правото да я смени или събори и да институира ново Правителство, базирайки неговото учредяване на такива принципи и организирайки неговите пълномощия по начин, при който изглежда най-вероятно народът да постигне своята бъдеща сигурност и щастие.“
Този текст не се цитира никога от рояка придворни „политолози“, „медийни мисирки“, банални пиари и пропагандатори на фалшиви новини за „успехите“ на управлението в България. Разбира се, във въпросната Декларация за независимост пише още, че трябва да се подхожда предпазливо и правителствата да не бъдат сменяни „по лековати и преходни причини”, а след поредица от злоупотреби и узурпирания, преследващи неизменно една цел –гражданите да бъдат поставени под абсолютен деспотизъм. Тогава народът има не само правото, но и задължението да свали такова управление и да предвиди нови гаранции за бъдещата си сигурност.
Срещу какво излязоха този месец хората по улиците на областните центрове в България?
Какви са исканията на протестиращите?
На първо място, срещу корупцията по всички етажи на властта.
На второ място, срещу избирателния подход и произвола на насъскваната от Борисов и ръководената от Гешев прокуратура, която „гълта комарите, пък изплюва камилите“, както е казвал Стефан Стамболов. Сиреч, вместо да търси отговорност от министъра на финансите Владислав Горанов за проспаните 700 млн.лв. неплатени такси от хазартните фирми на Васил Божков, или за 60-те млн.лв., които укриващият се в Дубай обвиняем е платил като „такса помощ“, Прокуратурата публикува чатове от комуникацията между президентските съветници и самия президент с бизнесмените Павел и Атанас Бобокови, или с генералния секретар на БКП Александър Паунов и журналиста Огнян Стефанов. И в нечия глава изглежда се върти внушената идея да бъдат изфабрикувани „доказателства“ за търговия с влияние и дори държавна измяна. С цел замазване на очите на публиката обаче, на разпит бяха извикани Бойко Борисов, Владислав Горанов и Менда Стоянова. За отбелязване е, че не бе проявен интерес към „онези“ аудиозаписи или снимките на пълното с пачки евро и златни кюлчета чекмедже от нощното шкафче на премиера в правителствената резиденция в Бояна. Никой не се запита как те са се озовали там, срещу каква услуга са били дадени и къде са отишли после? Това все още си остава покрито с мрака на неизвестността. Да не говорим за „Догансарай“, построен върху заграбена държавна и общинска земя в парка „Росенец“, до Бургас. Щом с едно щракване на пръсти Борисов свали охраната от Доган и Пеевски, можеше ли да направи това, ако правата над службата бяха на президента Радев? Очевидно не. Тогава, за какво ни агитираше цяла неделя?
На трето място, хората протестират срещу мафиотизирането на изпълнителната, а може би и на част от законодателната и съдебната власти. Вследствие на което, без съответния подкуп, не може да се построи или ремонтира дори един километър път, улица или булевард. Да не говорим за стотиците километри магистрали. Ето, тези порядки прогониха от България най-производителната и креативна част от населението, отчаяно че някога ще може с честен труд да живее в родината си.
Рушветчийството на българските държавни и общински чиновници и особено на техните шефове, е станало нарицателно в цяла Европа.
А там са особено чувствителни, когато парите от техните данъци се „усвояват“ у нас по метода, препоръчан от министъра на земеделието Десислава Танева: „Не шумете за злоупотребите с европейски субсидии, за да не ни спрат парите от Брюксел!“ Не 16 милиарда, а 1 трилион евро да ни дадат, крадливите гербери, патриоти и депесари ще намерят как да ги присвоят, раздавайки ги на обръчи от приятелски фирми. Това е част от обяснението на факта, че България е на последно място по доходи в Европа. Другата причина е досегашното търпение на народа, който или бойкотираше изборите, или гласуваше с „краката си”, на „Терминал 2”, с надеждата, че тук някой друг ще оправи нещата. Положението обаче няма да се поправи, докато управлението е по модела Борисов. Напротив, престоят ни в чакалнята на еврозоната може да надхвърли по продължителност рекорда на Естония от 10 години! Само дето портфейлите на някои ще се пукат по шевовете, а други ще си броят стотинките или ще ровят в контейнерите за смет. Председателят на НС Цвета Караянчева оправдаваше увеличаването на депутатските заплати с даренията, които ГЕРБ правели. А министърът на труда и социалната политика Деница Сачева обоснова отказа на правителството да подаде оставка с голямата му заетост.
Пусто дърво неокастрено!
Дори само тази наглост би трябвало да изкара стотици хиляди на улицата!
На четвърто място народът е гневен от факта, че държавното обвинение се ръководи от човек, който не признава презумпцията за невиновност до доказване на противното от съда. Този човек смята всеки обвинен от него за престъпник и иска НПК да се преработи така, че да няма нужда от събирането на достатъчно доказателства. Главният прокурор, подобно на покойния Иван Татарчев, смята че над него е само Господ. И този Иван няма да е по-долу. Още с първия акт на встъпване в реалната си власт изпрати запитване до Конституционния съд дали президентът може да бъде разследван за държавна измяна? Преди седмица направи и втора крачка: в Президентството нахълта личната му преторианска гвардия. Но, когато президентът Радев поиска оставката му и тази на правителството, Гешев събра прокурорите и се оплака, че върху прокуратурата се упражнявал политически натиск. След това прокурорски „трудови колективи“ разпратиха писмо до медиите с искане прокуратурата да не бъде въвличана в политическите борби. Адвокатите обаче подкрепиха исканията на протестиращите за оставката на главния прокурор. От ВСС гузно замълчаха, а що се отнася до Конституционния съд, със своето мълчание или забавяне, той явно подхранва надеждите на Гешев да разследва президента преди да е изтекъл неговият мандат. Затова пък от разследването на Валя Ахчиева научихме, че председателят на най-големия съд в България, е бил назначен в нарушение на изискването за българско гражданство. А пък за шеф на Специализираната прокуратура е била издигната единствено кандидатурата на прокурор, свързан с мафиотската мрежа „8-те джуджета“.
„Криво седи, право съди стар кадия“ – пише Пенчо Славейков в „Луд гидия“. Това обаче е било през турско! Днес, в света на „евроатлантическите ценности“, кое е право и кое не, решава американското посолство в София.
През февруари 2013 г. Борисов пак се беше запънал като рак на бързей, твърдейки че няма да подаде оставка заради Станишев и Доган. Казват, че посред нощ бил поканен, където трябва, и на 20 февруари 2013 г. той хвърли кърпата. Разликата е, че днес, наред с неговата, протестиращите искат и оставката на главния прокурор Гешев, което може да не е по буквата на Конституцията, но да не би и народът да живее по нейните разпоредби? Половината от разпоредбите й са суспендирани! Нейсе, и Борисов, и Гешев уверяват, че единствено отговорността и работата, която им предстои, ги задържа на власт. Към това Борисов добавя и заплахата от „невижданата криза“, която надвисва над света, в резултат на коронавируса, сякаш оставането му на власт ще я разреши. Докато Гешев е решил да накаже всички, които ограбиха българския народ. То това хубаво, но хората се питат защо изпуска от погледа си и олигарси, които са пред очите му? Защо българите, които Тома Биков нарече „тинята на обществото“ или „лумпени“, трябва да вярват, че влизането ни в чакалнята на еврозоната ще ги направи богати и щастливи, а акциите на Гешев ще донесат справедливост, когато „вода газят, жадни ходят“? Стотици селища страдат от липса на питейна вода, от разбити пътища, липса на лечебни и учебни заведения, детски градини и ясли, и други блага на цивилизацията. Колко села обезлюдяха и бяха заличени от административната карта на България, въпреки или благодарение на „успешното“ управление на Борисов! И, когато хората излязат на улиците, ги обявяват за „мотивирани“, за отечественофронтовци без ясни лидери и програми, за несъвместими сбирщини от леви и десни.
Геноцидът, безработицата, безпаричието, безнадеждността и другите „прелести”,
не са ли основание да се вгледат магистратите в разпоредбите на основния закон на Републиката? А политиците да търсят под вола теле.
„Протестиращите завиждаме на успехите на Борисов“ – иронизира Арман Бабикян в сайта на вестник „Сега“ (13.07.2020). И във връзка с твърденията, че някой плаща на протестите, добавя: „Плащам от едно чекмедже“. В същото време Татяна Дончева казва пред вестник „Дневник“ (13.07.2020): „Сега ще ни гърчи Иван Гешев, докато някой не го изнесе от кабинета“. Как да стане това „изнасяне“ обяснява адвокат Михаил Екимджиев: „Гражданите имат право да арестуват дори и главния прокурор. В прокуратурата стандартът наистина не е двоен, а един - бандитски и извънконституционен“. На кого ли да вярва човек?
Към тази оценка ние няма какво да добавим? Освен това, че трябва да се изчака Гешев да довърши немислимото: да обедини целия български народ срещу корумпираната и арогантна управленска шайка. Не ние, а „политолъгът“ Антон Тодоров нарече ГЕРБ „шайка“, преди да се присъедини към нея като депутат. Никога не е късно да станеш за резил!
И Борисов потвърди това, забранявайки на министър Данаил Кирилов да пише във „Фейсбук“. След това „се вслуша“ в препоръките на областните координатори на ГЕРБ и поиска оставките на министрите на финансите, икономиката и вътрешните работи. Не за несправяне с работата, а заради внушенията, че са свързани с Делян Пеевски и ДПС! Този опит за спасяване на балона на властта, изхвърляйки част от товара, обаче няма да мине. Народът, който е на улицата, не иска оставката на отделни министри, а на целия кабинет. Що ли му трябваше на Гешев да слуша Бойко? Свлачището тръгна и вече никаква подпорна стена не може да го спре.
