Нова Зора

Новата реалност на задаващото се преразпределение на света: Започна блицкригът на управлението на света чрез катастрофи

Сергей Борисович Переслегин е роден на 16 декември 1960 г. в Санкт Петербург, Русия. Той е руски литературен критик и публицист; изследовател и теоретик на научната фантастика и алтернативна история; социолог; военен историк; футуролог. Завършил е катедра по физика на Ленинградския държавен университет, специалност „Ядрена физика и физика на елементарните частици“. От 1989 г. се занимава с въпроси на теорията на системите в NIIIS. Автор на предговори и послесловия, редактор на поредицата на „Военноисторическа библиотека“. Ръководител е на изследователската група „Реактор на знанието” (от 2007 г.)

Досега всяка война беше социалната катастрофа. Днес социалната катастрофа е вече война. Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска. Но самата тази война, под формата на народни бунтове и антитерористични операции, ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства.

С други думи, поредната световна война е при нас. И тя е вече Четвърта. Ще кажете, че не вярвате, защото „Къде са взривовете, свистенето на падащите бомби? Къде е грохотът на канонадите? Къде е кръвта на моя загинал другар върху моята бойна униформа? Къде са нападенията с крилати ракети над нашите градове? Къде са епицентровете на ядрените взривове и зоните на радиоактивно заразяване?...“ Няма ги, поне засега.

Главният смисъл на всяка война е да бъде съкрушена една страна или даже цяла група страни, жертва на агресия. И няма значение какви са методите и начините това да бъде постигнато. От опита на недалечната история знаем, че за тази цел съвсем не е задължително да се преминават водни препятствия с крупни танкови съединения и механизирани части, сривайки в предутринния мрак сънни аеродруми. Не се налага да натискаме „червеното копче“, за да бъдат изстреляни в небето стотици „Minuteman” и „Trident”, с ядрени бойни глави. В ядрено-ракетната схватка победител няма да има, и операторите на Четвъртата световна война добре разбират това.

Каква война бушува днес?

Войната като социален институт изпълнява няколко функции: отхвърляне на нежизнеспособните общности; преразпределение на активите; разпалване на пасионарността*; привеждане в действие на „социалните лифтове“, „първичното опростяване“ на управлението. По-правилно би било да се каже в минало време: някога войната изпълняваше тези функции.

* Според теорията на руския учен Лев Гумильов това е понятие, което изразява масовата готовност на представителите на една нация за саможертва.

С банкрутирането на преоценените интернет компании (балонът на дот-комите*), с падането на кулите-близнаци на 11 септември през 2001 г., бе диагностицирана общата криза на глобалния световен ред. През 2008 г. тази криза получи и своето икономическо измерение, в 2013-2014 - то прерасна във военно, доколкото „политиката на санкциите“ се явява форма на икономическа блокада, сиреч инструмент на „войната на Атина“*.

Третата световна война приключи.

Между 2008-2013 г. Джереми Рифкин формулира идеологема за преодоляване на кризата чрез преход към нов технологичен ред и изграждане на трансиндустриално общество след постиндустриалното.

Общите щрихи на този ред бяха определени на чернова през есента на 2014 г.:

Производствена икономика, вместо икономика на потреблението;

Постглобално устройство на света;

Автоматизирани производства и господство на изкуствения интелект в промишлеността;

Адитивни технологии*;

Затворени производствени цикли, ефективно природоползване, вместо опазване на природата;

Нови формати на управление – семантично, онтологично и т.н.;

*дот-ком балон е термин и икономическа аналогия на сапунен мехур или на балон с горещ въздух, и се отнася за пазара на акции на интернет компаниите през 90-те години на миналия век.

* има се предвид превъзходството на Атина над Спарта по море в Пелопонеската война продължила 27 години (431-404 г. пр.Хр.), но все пак, спечелена от Спарта.

* технологии за серийно производство на сложни метални детайли на основата на т.нар. 3D принтиране.

Цифрова икономика, т.е. тотален контрол на държавните структури за всички транзакции.

Изграждането на трансиндустриално общество предполага решаване на редица технически проблеми: създаване на нови и разрушаване на стари социални институции; преразпределение на активите в полза на производството и организацията на създаващия се технологичен ред; промяна на баланса на силите между страните и военните блокове. Подобни задачи обаче винаги са били решавани чрез война.

Първата световна война

отбеляза прехода от века на парата и електричеството, към века на авиацията и двигателите с вътрешно горене. Тя придвижи към разпад Османската империя и Австро-Унгария; доведе до деградацията на Франция и Германия; загубата на цивилизационното лидерство на Великобритания и присвояването му от Съединените американски щати. Русия излезе от тази война след революция, което й позволи да избегне участта на победените, да не вземе върху си греховете на победителите и, макар и с териториални загуби, да запази империята.

Втората световна война

от една страна стана опит (с негодни средства) да се „преиграе“ Първата, а от друга, тя стана преход към века на атомната енергия, безотказната реактивна авиация и космоса. В хода на нещата окончателно беше ликвидиран „германският проект“; разрушена беше Японската империя; Италия загуби придобивките си от предишната война; Англия загуби политическа самостоятелност и се превърна в сателит на САЩ. Америка засили световното си лидерство, създаде глобална организация от нов тип, основана на принципа на логистиката и завърши войната като единствена държава-притежател на ядрено оръжие.

Но глобална организация от нов тип – на основата на марксистката онтология и комунистическата идеология – създаде и Съветският съюз.

Започна противопоставянето на свръхдържавите.

Доколкото и двата противника притежаваха ядрени, а от 50-те години и термоядрени оръжия, Третата световна война от самото начало се проектираше като глобална ядрена.

Следва да се има предвид, че в този потенциален конфликт САЩ, от самото начало и до края, имаха преимущество: пълен паритет изобщо не беше достигнат, относителен паритет настъпи едва в края на 70-те години. Дотогава стратегическата ситуация изглеждаше по този начин: СССР можеше напълно да унищожи европейските съюзници на САЩ; Съединените щати можеха напълно да унищожат Съветския съюз и да оживеят, но при това да понесат неприемливи загуби.

Поводи за реална ракетно-ядрена война имаше достатъчно, но рисковете от нея се възприемаха от страните като недопустими. В началото на 80-те година Карл Сейгън и Никита Мойсеев се отнесоха творчески към създалата се военно-политическа ситуация и разработиха концепцията за „ядрената зима“ – тотална климатична катастрофа, породена от глобалната война.

Моделът на „ядрената зима“ беше абсолютно херметичен – можеше да бъден доказан или опроверган, само в реални военни условия на такава война. Но разсъжденията изглеждаха достатъчно убедително, за да приемат най-сетне световните ръководители отдавна свършения факт – Третата световна война си остана студена. Това беше блокадна война, непредполагаща стълкновения на основните сили на главните противници. Разбира се, по степента на пасионарност на страните, се разразяваха локални конфликти. Тези конфликти леко променяха равновесието между свръхдържавите, но съдържанието на студената война се съставляваше не от престрелките във Виетнам, Ангола или Афганистан, а от борбата на съветската геополитика с американската геоикономика.

Блокада и контраблокада.

Студената война разглоби СССР, социалистическото общество, световния „ляв проект“. Неин резултат беше и 5-ят технологичен ред: глобализация, икономика на потреблението, икономика на услугите. И неоспоримото военно-политическо, икономическо и културно лидерство на Съединените американски щати.

По този начин Третата световна война реши задачата за смяната на технологичния ред и преразпредлението на активите между старите и новите центрове на силата. Конфликтът на свръхдържавите носеше глобален характер, но въпреки това, от общоприета гледна точка, война като такава не се състоя. Имаше бавно противостоене, задушаваща блокада, информационно въздействие и на заден план на всесмирната театрална сцена – локални стълкновения в далечната периферия на света във вид на обичайни войни, със стрелба, с бомбардиране, разрушени градове и трупове на хора.

Войната стана друга.

Битката за трансиндустриалния ред: глобална гражданска война.

Разпадът на СССР породи концепциите за „устойчиво развитие“ и „край на историята“, реализирани във формат на глобализация. От самото начало беше ясно, че това не е за дълго и че ни чака нов етап в борбата за преразпределение на света.

Първата тънкост се състои в това, че глобализацията унищожи традиционните цикли на подеми и спадове в икономиката, описани преди едно столетие от Николай Кондратиев, което направи невъзможно съвместното съществуване (или обратното, войната) на конкуриращи се световни икономики. Следователно, новият глобален конфликт трябва да се формира около световните технологии. Това го идентифицира от една страна като преход между технологични редове, а от друга – като разглобяване на обществото на потреблението и построяване на нова производствена икономика.

Втората тънкост е свързана с цикличността на американската история: двадесетгодишна неустойчивост, четири-пет години конфликти под формата на гражданска или външна война, 15 години реконструкция и 40 години устойчиво развитие. От 2001 г. САЩ встъпиха в нов цикъл. През 2020 г. той трябва да достигне тази фаза на кризата, която предизвиква гражданска война. В държавата-хегемон тя би била - глобална гражданска война! Съществува възможност конфликтът да бъде изнесен навън, както това беше направено в началото на 40-те години, но затова е нужно да се създаде

силен външен противник.

Подобно нещо може да се направи, ако бъде разрушена системата на глобализацията. Американците предприеха съответните стъпки, но „световният тероризъм“ не успя да стане заплаха за американския начин на живот, независимо от предоставения му мощен пиар.

Накрая, третата тънкост се състои в особеностите на икономиките от 5-ти технологичен ред, с неговото господство на финансовите технологии над производствените и менажирането на домакинствата, и здравия смисъл. В резултат на многогодишната практика за изнасяне на „мръсните“ производства зад граница, американците прекалено много усилиха своя конкурент Китай, придавайки му статут на „работилница на света“. Те, освен това, претовариха своята финансова система с кредитни задължения, а икономическата – с деривативи.

Вследствие на това, в света, като че от само себе си, се създаде макрорегионална полицентрична структура. САЩ оставаха неоспоримия военен и икономически лидер, но не можеха да използват преимуществата си в рамките на режима на глобализация. Китай, напротив, вписа се прекрасно в създалия се световен порядък, ликвидира вековното изоставане и съсредоточи в свои ръце почти всичко необходимо за нов устрем, с изключение на няколко критични технологии, които Щатите удържаха за себе си, а КНР не можа да ги възпроизведе. Русия се „вдигна“ за търговия с въглеводороди и започна да претендира за собствен проект, а Европа, за първи път в многохилядната си история, съумя да създаде, ако не истинско единство, то най-малкото поне политически съюз и „пет свободи на преместването“: на хора, товари, пари, информация, услуги. Това веднага превърна ЕС в концептуален конкурент на САЩ.

При всичко това военният съюз между Русия и Китай, сключен в минала, ако не и в по-минала епоха, не беше разтрогнат, което в перспектива създаваше напрежение между първата военна сила в света – САЩ и коалицията на втората и третата държава. Световната война получи напълно разбираеми и познати очертания, и в тези условия рязко се повиши значението на въоръжените сили на ЕС. В рамките на структурата на НАТО те, разбира се, би трябвало да подкрепят САЩ, но НАТО все повече изглеждаше хартиена бюрократична организация, а не реален военен съюз.

С „политиката на санкции“ от 2014-2016 г. и последвалото й преминаване в „политика на блокада“, САЩ не решиха проблема, дори и в случай на идеално завършване на тази блокада – (със смяна на политическия режим в РФ и връщане на Крим в състава на Украйна). Беше задължително в орбита да влезе блокада и на Китай, а КНР упорито продължаваше да действа „в рамките на правилата“ и не даваше необходимия повод.

Локалните войни през 2011-2019 г. в Либия, Сирия и редица други страни, демонстрираха технологичното преимущество на НАТО и САЩ, но от икономическа, а пък и от политическа гледна точка, се оказаха акции на провал. Стана ясно, че както Третата световна война не беше подобна на Втората, така и новата война няма да бъде съчетание между „ледена блокада“ и „горещи” локални конфликти в периферията.

Като следствие на всичко това, между 2013 и 2020 г. в световните елити бавно и мъчително узрява решение.

Смяна на парадигмата.

Същността на това решение е, че локалните войни вече не са икономически рентабилни, т.е. престанали са да бъдат адекватния инструмент за преразпределянето на ресурси. Глобалната война, без значение дали е ракетно-ядрена, по-ранната идея на Третата световна, или голяма война с ограничено използване на оръжия за масово поразяване, построена по-скоро в логиката на Втората световна война, съдържа неприемливи рискове. И още по-лошо – голямата война отчасти позволява да се реши спора между държавите за световното лидерство, но в създалите се принципно нови условия, тя не преодолява икономическите проблеми, нито със задлъжняването, нито с деривативите, нито дори с изкривяването на икономиката, в посока на потреблението.

Така възникна и беше рефлектиран „проблемът на мащаба“: ограничената война не може да влезе в ролята на „високотехнологичен деструктор на икономиката“ по Александър Неклеса, а глобалната война се оказа твърде добър деструктор – „камък върху камък няма да остане“. По същият начин една война, даже от мащаба на Втората световна, няма да окаже никакво въздействие на пазара на труда в условията на прогресираща роботизация, която освобождава милиарди ръце, а военните загуби се прогнозират в рамките на няколко десетки милиона. Глобалният обмен на ядрени удари вероятно би решил проблема с излишната работна ръка, но е твърде радикален дори за съвременния световен елит, който между другото, при подобен обмен на ядрени удари, може също да пострада.

В резултат постепенно изкристализира мнението, че войната вече не е адекватно, макар и радикално, решение. Тя е или недостатъчна, или прекомерна.

Очертанията на глобалната схватка

Излиза че война няма да има? Не, война ще има! Но тя ще е съвършено различна.

Тя няма да е като Първата – с пехотни атаки против картечници. Няма да е и като Втората – с танкови удари и стратегически бомбардировки. Няма да е и като Третата – с политико-икономическо противопоставяне, блокада и подривни операции. Всичко това впрочем ще бъде използвано, но в качеството му на фон, а не като съдържание.

На ниво държави, актьори в новата война, при това единствените, са Съединените американски щати. Основната задача, стояща пред САЩ, е преформатирането на тяхната национална икономика. Става дума най-вече за водещата позиция в 6-тия технологичен ред, а в идеалния случай – за преход към посттехнологично развитие. На Америка ще е нужно да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите в полза на промишления капитал и да извади от играта, в краен случай временно, повярвалите в себе си Китай, Русия и ЕС.

„Преразпределние на активите“ означава рязко отслабване в 5-ти технологичен ред, т.е. конфискация на финансовия капитал, преди всичко банковия. Това не може да се направи без насилствени мерки, затова става дума за „правилна“ или „съдържателна“ гражданска война. Гражданска война в държавата-хегемон, при това в условията на глобален мир, непременно ще стане глобална. „Гореща“ гражданска война американците вече са опитвали във втория цикъл от своята история (1861-1865 г.) и нямат особено желание да повтарят този кървав експеримент. Следователно, на първо място, гражданската война трябва да бъде експортирана от „града на хълма“ в световната периферия и, на второ място, самата война трябва да бъде по възможност студена.

И вече имаме глобална студена гражданска война. И това, уви, не е бъдещето на света, това е неговото тъжно настояще.

Преди около пет години изнесох доклад „Глобалната катастрофа като оптимално решение“.

В него беше формулирана една част от приведените по-горе съображения и беше направен извод, че глобалната деструкция на икономиката сега е по-удобно да се решава не чрез война, а чрез глобална катастрофа. Или с други думи, глобалната катастрофа е съвременната форма на война.

И първо започва епидемията от коронавирус. Отначало с помощта на медиите й се придават черти не толкова като на чумата от XIV столетие, колкото на някакъв невидим зомби-апокалипсис. А след това всемирната катастрофа действително се случва. Парализа на световните търговски пътища, тотално затваряне на границите, всеобща карантина, фантастичен „режим на самоизолация“ – всичко това разрушава световната икономика доста по-бързо и ефективно, от стратегическите бомбардировки, подводната блокада или ядреното съперничество на свръхдържавите от предишните велики войни. Още повече, че глобализацията свърши своята работа и икономиката на практически всички държави е прекомерно открита.

И вече пред очите ни се късат икономически връзки. Рязко се съкращава дължината на технологичните вериги. Вследствие срива на пшеницата

над света надвисва призракът на глада.

Брутният вътрешен продукт, чието падане с единици от процента се възприемаше от всяка страна като национална трагедия, пада веднага с 15%, прогнозите достигат до 50 %, че и повече. Напомням, че крайните показатели на Великата депресия от 1929 година бяха едва около 30% спадане на БВП.

И защото режимът на самоизолация лишава хората от възможността да работят (това се отнася за малкия бизнес, самонаетите и много други), техните спестявания горят в пламъка на карантината. Практически всички кредити, дадени от банките на частни лица, стават невъзвратими. Ето ви и саниране на икономиката, и ликвидиране на „финансовите балони“, и главното – преливане на активите от банковите във финансовите фондове и от тях частично към промишлеността на новия технологичен ред.

Съединените щати разбира се също страдат от това положение, но те имат план за действие, има разбиране за съдържанието на това, което се случва, има светлина в края на тунела. Всички ще платят, но само те ще се ползват от плодовете. Изобщо – идеална стратегия!

А къде е гражданската война?

Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, постигнало страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, която попадна под ножа във война без война. И, да отбележим, американските финансови елити, чиито интереси изразява кланът Клинтън, сами ще започнат война за изгубеното имущество, за изгорелите пари – за собственото си съществуване.

Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „хладна“. Т.е., да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но не бива и напълно да се игнорира реалният свят, затова отново, както и в Третата световна война, ще има политическа опера, където на преден план ариите си ще пеят протагонистът и антагонистът, а на заден – Троя ще гори и мъртвите ще погребват своите мъртъвци.

Да направим съответните изводи:

Преди войната беше социална катастрофа. Днес социалната катастрофа стана война.

Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска! Но самата тази война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства.

Да ги изброим:

Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички членове на законите, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Това се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят да управляват, опирайки се на грубата сила, т.е. нас ни заплашва

информационен фашизъм, медицински фашизъм или дори обикновен фашизъм.

От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на легитимност. “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в глобалната гражданска война.

Да отделим място на информационното право, правото на медиите; правото, действащо в различните виртуални светове; защитата на информацията; управлението на информацията; трансформацията на информацията…

Главното е контролът над мрежите, над мрежовите протоколи, над програмните форми и работните програми. Физически контрол над сървърите, центровете за обработка на данни, мрежовите възли и интермодалните портали, свързващи виртуалното с реалността.

По-нататък следва да бъдат изброени концептуалното пространство и свързаните с него семантично и онтологично пространства. И разбира се лингвистичното пространство.

Според мен, медийната епидемия от коронавирус нанесе удар не само по китайската икономика, макар и нейните дългосрочни загуби да се считат по-големи, отколкото при останалите участници в играта, но и по китайския език, който постепенно започна да се възприема в света като конкурент на английския. Така че, ако САЩ постигнат своите цели в тази война, на Земята ще остане само един концептуален език – английският.

Някрая, макар и на последно място, „войната без война“ ще обеме технологичното пространство, преди всичко критическите и закриващите технологии. Въоръжени сили, в обичайния смисъл на това понятие, т.е. действащи в дадено географско пространство, разбира се също ще бъдат използвани, но само за една цел – да се отбие желанието на губещата страна несанкционирано да превърне студената война в гореща.

Войната, за която Русия, както обикновено, не е готова, не е проблем на неопределеното бъдеще. Тя се води вече два месеца. И според мен, в тази война противникът приема тактиката на блицкриг по-добре, отколкото това са правили хитлеровите генерали през 1941 г.

Авторизиран превод: Минчо Минчев

Източник: vpk-news.ru

Заглавието е на редакцията