Нова Зора

Генерал лейтенант Георги Методиев Аначков е роден на 01.04.1920 г. в Радомир, в работническо-селско семейство. Има двама братя – Първан и Станислав. За симпатиите му към БКП и СССР, и за агитация срещу германските окупатори на България, през 1942 г. баща им е осъден на 2 години затвор. Георги Аначков завършва Висшия търговски институт във Варна и на 08.09.1944 г. взема активно участие в освобождаването на политическите затворници от варненския затвор, а след това и при установяване на народната власт в Балчик. След това е назначен за началник на Държавна сигурност в гр. Радомир,а през м. декември 1944 г. е преместен на робота в гр. София. През 1948 г. завършва като първенец двумесечен оперативен курс и през 1950 г. е назначен за началник ДС в гр. София. През февруари 1951 г. Г. Аначков е преназначен за окръжен началник на МВР в Хасково. По-късно е преназначен за началник отдел в тогавашното Първо главно разузнавателно управление – ДС (ПГУ) и в периода 1953-1954 г. завършва едногодишна школа в Съветския съюз. През 1958 г. е назначен за заместник-началник на ПГУ, където работи до 1960 г. През 1962 г. е назначен за първи зам.-началник на Втора главно управление на МВР – ВГУ, а в края на годината е издигнат за началник на управлението. На 07.09.1964 г. му е присвоено званието „генерал-майор”. За критични бележки на национално съвещание, отправени към тогавашния министър на вътрешните работи ген. полк. Ангел Солаков,, ген. Г. Аначков е изпратен на дипломатическо прикритие в гр. Бейрут. Поради стратегическото си значение в областта на шпионажа и контрашпионажа в Близкия изток, градът е наричан „Париж на Близкия Изток”. След снемането на политическото доверие от А. Солаков, със Заповед № I-1870/04.08.1972 г. е назначен отново за началник на ВГУ, където работи до 10.ХI.1989 г., когато е уволнен от МВР. След това обаче е подложен на различни унизителни привиквания в новите служби на МВР, под различни предлози, включително и с предложения за сътрудничество, основно с цел да се разкрият тайни от дейността на ДС, но този „рицар на честта” отказва да сътрудничи и да предава бойните си другари. При един такъв случай е бил принуден да стои прав в продължение на повече от три часа, въпреки тежкото му заболяване в последните години. Подобни са издевателствата и над генерал Савов, самоубил се, генерал Чергеланов и др., така няколко дни преди рождения си ден, на 72 г., си отиде от този свят големият и честен мъж – генерал Г. Аначков. Б. Бонев, тогава гл. секретар на МВР, при това далечен роднина на генерала, забрани на служителите, които все още служеха, да присъстват на погребението на своя началник. Въпреки това, сбогуването с него се превърна в една мощна демонстрация на отказа на всички негови подчинени, познати и близки, на хората които го познаваха и обичаха, да изпълнят заповедите и на Софийските гробища се събраха стотици хора.

Имах честта да познавам и работя с ген. Г. Аначков. Затова го познавам като професионалист и като човек, който оставя незабравими спомени не само сред служителите, но и сред обикновените хора. Бе сериозен и мъдър ръководител, отзивчив към своите подчинени, към техните проблеми и болки, което му бе изградило изключително голям авторитет. Почивай в мир, другарю Генерал!

ст.н.с. д-р Васил Василев