Нова Зора

Никола Инджов (30.09.1935 – 26.04.2020)

Отиде си Никола Инджов – още един от първомайсторите на българското Слово. Поет, есеист, романист, публицист, вдъхновен преводач от няколко езика, главен редактор на някои от най-сериозните литературни вестници и списания в България през последния половин век и фигура с ярка и достойна гражданска позиция. Повече от две десетилетия Никола Инджов беше в най-тесния естетико-художествен кръг на издателство „Захарий Стоянов“, както и председател на Международната фондация „Гео Милев“. През тези години се появиха дузина оригинални негови лирически и белетристични творби, както и четири тома избрани произведения – „Поезия“ – 1 том, „Проза“ – 2 том, „Публицистика“ – 3 том, „Преводи“ – том 4.

В стотици срещи с читатели от цялата страна Никола Инджов разпръсваше светлината на българското слово и защитаваше категорично основите на българската национална идентичност, продължаваше традициите на високата литературна класика истинският творец да бъде кръвно свързан със съдбата на своя народ.

Загубата на всеки един талант от ранга на Никола Инджов е невъзвратима и ни прави по-бедни духом и по-злощастни. Но неговото слово продължава да живее, книгите му ще продължават да се преиздават, а в новата история на българската литература неговото име ще свети с истинската светлина на таланта, доброчестието и морално-извисената гражданска позиция.

Поклон пред неговата светла памет!

от издателство

„Захарий Стоянов“,

Международна фондация „Гео Милев“

и Редакционния съвет на

в. „Нова Зора”.

Отиде си един от емблематичните представители на обновителната българска поезия от средата на миналия век.

Роден в Бургас в семейство на бежанци от Беломорска Тракия,  завършил средното си образование в Хасково, а икономика – във Варна, Никола Инджов специализира испански език в Хаванския университет.

Бил е дълги години на дипломатическа работа, заемал е обществени постове и различни длъжности в литературни и публични издания

Син на своето неспокойно време, той остави ярки следи в националната художествена литература. Още първите му поетични книги заявиха присъствието на ярък и оригинален талант. Майстор на словото, Никола Инджов посвети завидната си откривателска енергия на българската словесност. Естет, забележителен преводач и прозаик, той се изяви и като непоколебим публицист – на неговото блестящо перо дължим такива образци като „Приписки към времето”, „Кубамар”, „Сантиментален марш”, „Всекидневно човечество”. В духовното си завещание Никола Инджов остави вълнуващи страници за съдбата на българските бежанци, за историята и настоящето на страни и народи, близки до сърцето му; в него четем заглавията на 16 поетични книги, 4 романа, 11 тома есеистика и публицистика, 7 сборника с преводи от испански, португалски, руски и сръбски. Творби на Никола Инджов са превеждани на над 20 езика, той е носител на редица наши и чуждестранни награди за литература.

Поклон пред светлата му памет!

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ