Как България закупи 350 бойни самолета
За значението на победата в най-мащабната и жестока световна война и писано и говорено много. Едва ли има още какво да се каже. Въпреки това искам да цитирам думите на известния и дългогодишен летец о.з. полковник Иван Петков от поредната му книга „Феноменът българска авиация“, издадена в 2019 г. по случай 100 години въздушни сили.
В случая, книгата се явява в навечерието и на 75-та годишнина от победата.
Още в увода авторът започва с двете най-важни дати от нашата нова история – 3 март и 9 май.
„... Без 9 май, когато бе победена фашистка Германия от антифашистката коалиция и европейското антифашистко движение, Европа нямаше да бъде такава, каквато я мечтаеха нейните велики мислители и творци. Нямаше да има Европейски съюз, с който европейските народи да свързват своите мечти за щастливо бъдеще....
Ако не беше 9 май, европейската цивилизация щеше да се ръководи не от Брюксел и Страсбург, а може би от Берлин. Ако не беше 9 май и не се пееше „Вставай, страна огромная“ и „День победы“ нямаше да се пее „Ода на радостта“ от Бетовен.“
В последните месеци на 1944 г. българските военновъздушни сили получават 350 бойни самолета от СССР. Сделката за закупуването им е уникална: извършена е във военно време от военни хора, ръководители, за кратък период. И най-важното – без нито един лев!
Ще посоча четирима от тях с най-активно участие.
Първите: генерал Захари Захариев – инициатор на сделката, зам.-началник на ВВС, който изготвя доклад и заявка.
Вторият – авиоинженер от ВВС генерал Август Кабакчиев. Тогава полковник, един от специалистите за преговори.
И най-важните – ръководителите на двете страни – министър-председателят на България о.з. Кимон Георгиев и министър-председателят на СССР генералисимус Йосиф Сталин.
За да стане ясно, че двамата военни специалисти имат необходимата подготовка от знания и опит за сделката, ще си позволя да посоча кратки биографични данни:
Генерал Захари Захариев – наричат го „Патриарх на авиацията“. За нас, младежите на 50-те години, на които предстоеше военната служба, той бе съвършеният летец и военачалник.
Роден е на 06.02.1904 г. в с. Бесарабово. Гимназия завършва в Разград, а военновъздушно училище в Божурище. О 1925 г. до 1935 г. е военен летец. От края на 1931 г. е авиатор в Съветския съюз, където бързо достига нивото на най-добрите летци, по мнението на най-известния по онова време летец Валери Чкалов. Завършва военновъздушната академия „Жуковски“. Последователно е: инструктор в Тамбовското военновъздушно училище, командир на авиоотряд и командир на ескадрила от 1935 г.
Герой е от Испанската гражданска война, като доброволец в защита на републиката в 1936 г., командвал ескадрила.
В 1937 г. му е присвоено званието полковник и е назначен за началник на Тамбовското военно авиационно училище. „Герой на СССР“ и „Заслужил летец на СССР“. Депутат във Върховния съвет на Съветския съюз два мандата (8 години). Антифашист от световен мащаб.
В 1940 г. е издигнат на началник по бойната подготовка и началник на Учебните заведения на Съветския граждански флот със задача за една година да произведе 10 хилади летци. Произвел – 12 хиляди!
Участва в борбата с фашистите още от първия ден на войната – 22 юни 1941 г. Съветското командване отказва молбата му да воюва на фронта. Отново му възлагат да произвежда ежегодно хиляди летци, които да се сражават по фронтовете на СССР. И тази задача Захари Захариев успешно изпълнява до завръщането си в България.
Генерал Август Кабакчиев – известен е като главен инженер на Военновъздушните сили.
Роден е в 1914 г. Пристига в СССР на 13-годишна възраст през 1927 г. Учи в Рабфак, но го влече авиацията. В нея започва като механик по самолетите.
Завършва Инженерно икономически институт, а през 1939 г. и Военновъздушна академия „Жуковски“. Започва работа като авиоинженер в авиоремонтна база. По-късно е военен представител в завод за производство на самолети.
След първия ден на войната е доброволец на фронта. През следващата година е инженер по полевия ремонт на самолети на дивизия. В 1943 г. е заместник-командир на ИАС на полк. Награден е с орден „Червено знаме“. Произведен в звание подполковник като много добър авиоинженер.
В началото на м. октомври 1944 г. Захариев и Кабакчиев се завръщат в България. Захариев е назначен за зам.-началник на ВВС, а Кабакчиев за главен инженер.
Първата работа на зам.-началника З. Захариев е да направи преглед на състоянието на самолетите. Ето неговата констатация:
„Българската авиация разполагаше с около 500 самолета, от които може би 65% бяха неизправни, остарели и износени. Само изтребителите „Месершмид-109“, щурмовите „Ю-87“ и някои бомбардировачи „Д-17“, макар и не съвременни, можеха да изпълняват бойни задачи. Останалите самолети бяха от най-различни конструкции – около 65 типа, което придаваше на българската авиация не военен, а почти музеен характер“.
На базата на това състояние Захариев идва до извода, че трябва да се закупят 350 нови самолета от ССР, за да може нашата авиация да участва активно във военните действия до края на войната. Представя доклада и заявката по надлежния ред на: началника на ВВС ген.-майор Ганчо Манчев, министъра на войната Дамян Велчев и на министър-председателя Кимон Георгиев, който сформира делегация за Съветския съюз. В нея за съветник е включен инженер подполковник А. Кабакчиев.
След около 15 дни българската делегация пристига в Москва. Въпросът е обсъден обстойно от двете делегации. Накрая Сталин отсича: „Ще дадем 350 самолета без нито една рубла. На братска България не вземаме пари!“
Такъв край е неочакван!
Можем само да си представим каква радост е изпитала нашата делегация в този момент!
Ето какво казва ген. Захариев:
„Щях да изхвръкна от радост. България получава 350 самолета и то безплатно! Това беше чудо! Чудо невиждано в сърцата на българските авиатори!“
Министър-председателят Кимон Георгиев изказва благодарност на Съветското правителство за големия подарък. С известно притеснение от факта, че този жест се прави в най-трудния момент от най-пострадалата от войната страна.
По-късно става ясно, че Сталин е направил подобен жест и към Франция. Подарил е самолетите, с които са воювали 1000-та летци доброволци - французи, воювали в състава на Съветската армия срещу фашистките завоеватели. Тези авиатори са били предоставени от ген. Шарл Де Гол, след завладяването на Франция от Германия.
Драги читатели, написах всичко това, не само затрогнат от книгата на о.з.полк. Иван Димитров. Написах го като тема за „размисъл“ за войната и мира. За победата, която ни осигури най-продължителният мир от новата ни история. До този момент най-дългият мир в новата българска история е бил 27 години, а най-късият – 2 месеца.
Аз изложих фактите без коментари, защото е известно, че „когато фактите говорят и боговете мълчат“. Със сигурност ще възникнат различни въпроси, но отговорите оставям на вас.
В заключение: В този порядък на мисли за 9 май, ще си позволя съвсем накратко да спомена и за най-младото поколение – децата, макар това да е друга тема. Защото то е може би най-щастливото!
Към него спадам и аз.
Ето и обяснението за благополучието:
Поколенията преди нашето, се грижеха за децата като за бъдещето на нацията и държавата. Те воюваха и понасяха ударите на войната върху себе си. Бореха се с надеждата за победата на доброто, за мир и благоденствие! Постигнаха го с неимоверни усилия.
В деня на Победата ние, децата, се радвахме заедно с по-възрастните. Всички заживяхме с надежди, с много мечти! Първата и най-важната бе да живеем в мир!
И тази мечта се сбъдна за цели 75 години!
Ние, децата на войната израснахме, работихме и пенсионерските си години прекарахме спокойно и в мир. А какво по-хубаво от това?!
Ето защо аз, и по-голямата част от моето поколение, се прекланяме пред героизма и себеотрицанието на нашите предци: най-напред пред бранителите на небето – летците и след това на всички останали воювали във Втората световна война.
Днес, от висотата на своя жизнен опит и вяра, искам да пожелая на поколенията след нас: да живеят и творят само в мир! Никога да не се срещат с войната, най-жестокото социално зло. В същия момент искам да напомня, че мирът трябва да се защитава. Да се работи постоянно за него, защото войната има склонност да се появява внезапно. В тази връзка е хубаво да не се забравя и предупреждението на чешкия антифашист (обесен от немските фашисти) Юлиус Фучек: „Хора, бдете“!
С последното изречение изказвам още веднъж сърдечна благодарност на о.з. полковник Иван Петков. Поредната му книга ме развълнува и даде кураж да споделя тези свои мисли. Изложих ги както ги чувствам. Не всичко съм преживял, много от фактите съм прочел и запомнил, но нали истинската история това е колективната памет на народа.
Бургас, април 2020 г.
инж. Филип Стоянов
о.з. ст.-лейтенант,
командир на рота
