Нова Зора

Българска национална телевизия отново сее лъжи

Продължение от бр. 16

Спомних си, че през 90-те години на миналия век в книга на Живко Сахатчиев за Якоруда бях чела за такава подмяна. Авторът цитираше и документи. Ето например писмо на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) до Областния управител на Софийска област от 10 март 1995 г.:

„Господин Областен управител,

Съгласно Закона за възстановяване на имената на българите мохамедани, на гражданите, родени след 1972 г., се решава за фамилно име да се пише името на дядото, а на гражданите, родени преди 1972 г., се възстановяват предишните фамилни имена. Но бившият секретар на ОбС (Общинския съвет – бел. Е. А.), един от лидерите на ДПС в Якоруда, Мохарем Осман е извършил преднамерено редица нарушения, като:

Сюлейман Еминов Шиндев, роден през 1946 г., е записан сега с фамилно име Али;

Хюсеин Мехмедов Шехов, роден през 1935 г., е записан сега с фамилното име Мустафа;

Сабри Исмаилов Цикалов, роден през 1961 г., е записан сега с фамилно име Чикал;

Мехмед Айдънов Гълев, роден през 1936 г., е записан сега с фамилно име Исмаил;

Вихрен Албенов Црънков, роден през 1956 г., е записан сега с име, презиме и фамилно име Рефат Бетола Бетола;

Салихе Айдънова Трамбуцова, родена през 1932 г., сега е записана с фамилно име Алваджи, след това записана Мехмед;

Налие Алишова Сирачка, родена през 1950 г., е записана сега с фамилно име Мехмед;

Джемал Юмеров Еланчев, роден през 1956 г., е записан сега с фамилно име Ислям;

Фатма Алипова Мръцова, родена през 1950 г., е записана сега с фамилно име Мустафа;

Емилия Райкова (Доспатлийска) Гюзелева,  родена през 1958 г., сега е записана Емине Расим Мустафа. Същата е от с. Аврамово.

Целта на тези закононарушители е скъсване с българския корен. Ще Ви посочим и следния случай: в с. Конарско двама активисти на ДПС изкарват от заведението бившия секретар на кметството Здравко Илиев Старков, удрят му два шамара и му разкъсват паспорта, защото още е с българско име.

Г-н Областен управител, молим Ви да наредите да се извърши проверка по посочените случаи и още други такива, както в Якоруда, така и в другите селища на общината, и се потърси съответната отговорност“.

(Цит. по кн.: Живко Сахтчиев. „Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година“. Статии, писма, документи, разговори. Изд. „Зеница“, Пловдив, 1996.)

ОКЗНИ възниква още на 7 януари 1990 г. в София след неочаквания развой на събитията по т.нар. „възродителен процес“.

В отговора на Областния управител на Софийска област Ал. Балабанов до Живко Сахатчиев всичко това е потвърдено:

„Господин Сахатчиев,

Проверката на работна група от областната администрация потвърди Вашите сигнали за грубо нарушение на Закона за имената на българските граждани от длъжностно лице в община Якоруда.

Материалите от проверката са изпратени до Районна прокуратура да бъде извършена предварителна проверка по чл. 191 от НПК (Наказателно-процесуалния кодекс – бел. Е. А.), с цел да се съберат достатъчно данни за образуване на наказателно производство за извършено престъпление.

До Районна прокуратура сме изпратили и Вашето писмо до Областния управител от 10 март 1995 г.“.

(Цит. по кн.: Живко Сахтчиев. „Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година“...)

Познайте сами какво се е случило по-нататък... Ще ви подскажа: на 25 май 1995 г. в Разложката районна прокуратура е възбудено наказателно преследване за груби нарушения на Закона за имената на българските граждани, но както пише Живко Сахатчиев, нищо по-нататък не се случва, а нарушителят Мохарем Осман дори става кмет на Якоруда...

Този проблем не е разрешен и до днес – компетентните органи и политиците си затварят очите, за да не усложняват, предполагам, излишно живота си, журналистите нехаят, останалите не се интересуват – в краен случай, имат „мнение“, плод на емоции, но не и на компетентност.

Поначало мислех, че този хитроумен ход към откровеното турцизиране на българите мохамедани през 90-те години е дело на Ахмед Доган. Оказа се, че не съм права. Един от онези, които носят пряка отговорност за небивало предателство спрямо тях и спрямо България, е Михаил Иванов. Той като че не разбира какво всъщност е направил и в едно интервю от 2011 г. („Ахмед Доган няма принос за връщането на имената на турците и помаците“) така се тупа в гърдите – все едно е извършил геройство:

„Това беше вечерта на 4 март 1990 г., когато една редакционна група, включително представители на няколко неправителствени организации, се бяхме събрали да работим в сградата на парламента върху последната редакция на Закона за имената, с който да бъде възстановено правото на свободен избор на име. На другия ден предстоеше законът да бъде разгледан и приет от Народното събрание“.

(Цит. по: „Михаил Иванов: Ахмед Доган няма принос за връщането на имената на турците и помаците“. Интервю на Димитрина Чернева. – „ГЛАСОВЕ“, 25.05.2011 (на адрес: http://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/mihail-ivanov-ahmed-dogan-nyama-prinos-za-vrushtaneto-na-imenata-na-turtsite-i-pomatsite).

Така че тъкмо Михаил Иванов би следвало да разясни едно неразрешимо противоречие в Закона за имената на българските граждани, между точка (1) и точка (6) в § 2. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1990 г.) от „Преходни и Заключителни разпоредби“. Ето двата текста:

„(1) Българските граждани, на които принудително са заменени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена“;

„(6) Възстановяването или промяната на бащините и фамилните имена може да се извършва по желание на гражданите и без съответните наставки, посочени в чл. 6 на този закон“.

(Цит. по: „Закон за имената на българските граждани“. – „Държавен вестник“, бр. 20, 9.ІІІ.)

Като как така, г-н Иванов, българи мохамедани „могат по свое желание да възстановят предишните си имена“, които са наставки -ов, -ев, -ова, -ева, и същевременно имената – по тяхно желание – да не са същите, а други, т.е. „без съответните наставки, посочени в чл. 6 на този закон“? Тогава какво възстановяват тези българи – рождените си или някакви други имена? И не им ли се вменява по този начин неусетно, но безвъзвратно съвсем официално чужда идентичност, която и без туй им е натрапвана през годините от враждебни на България сили, от която те са се опазили дори по време на робството? Защото наставките, посочени в чл. 6 на закона като задължителни при бащиното име и фамилиите, са именно „-ов, -ев, -ова, -ева“, т.е. онзи елемент, характерен за българските презимена и фамилии, който досега доказваше българската родова и народностна принадлежност на „помаците“ (българите мохамедани). Тъкмо тези наставки вече ги няма в имената на мнозина от тях, без никога преди това да са липсвали.

Незначителна уж подробност, да. Но нали от имената, нехарактерни за българската именна система, е една крачка до фантазиите на турските пишман-професори за „помаците турци“ или „родопските турци”, както и до фантасмагориите на нашенските пишман-учени и дилетанти-фантасти за „помашкия етнос“. Защото фактът, че някои от „помаците“ (българите мохамедани) са били принудени/подмамени „отгоре“ не да възстановят рождените си имена (с наставките на българската именна система, задължителни по чл. 6 от закона!), а да вземат съвсем нови – чисто турско-арабски – имена, означава само едно: че са потурчени. А именно потурчването (или обособяването им в „помашки етнос“) е далекобойната цел на отродителите.

За сведение на телевизионера от БНТ Иво Никодимов и директора на БНТ Емил Кошлуков тяхното отродяване започна на 29 декември 1989 година!

И наистина, след като векове наред – и по време на робството, и във времената на смутове, въстания и войни за обединение след Освобождението (1878 г.) – турците не успяха да потурчат българите мохамедани, това се случи с тях в началото на 90-те години на ХХ век, и то благодарение на самите българи – техните братя по кръв! Всички, които с дела и думи работиха и участваха усърдно през годините в този пагубен за България процес на отродяване на нейните чада, все някога ще понесат за това, което са насътворили. То дори не е предателство. ТО Е ИЗМЯНА НА КРЪВТА.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От всичко, казано дотук, е ясно едно: телевизионерът Иво Никодимов не е в час и не познава проблема, който коментира. Това си е негов проблем, разбира се. Но се превръща в общонационален проблем в мига, когато той се появява в БНТ и облъчва зрителите с въпиющата си некомпетентност. Тук му е мястото да подчертаем и вината на директора на БНТ Емил Кошлуков, който не за първи път допуска от екрана на БНТ да се ръсят клишета, непроверени неща, думи по инерция, които понякога са много близки до лъжата...

Остава надеждата, че независимо от днешните вятърничави приказки на отделни национално безотговорни политици, научни работници и лаици по темата, все някога ще се появят сериозни изследователи, които ще се ангажират с разнищването на предателствата и измените в новата и най-новата история на България...

За тези, които искат да знаят истината за българите мохамедани, би било повече от необходимо да се запознаят с изданията на Дружба „Родина“, реализирани от ТАНГРА ТанНакРа ИК, като например: „Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани“. Материали от научната конференция, Смолян – 29 октомври 2009 г. (2010); „Българите мохамедани. Лъжи и спекулации“. Статии, бележки, научни доклади, писма. Първа част (2016); „Българите мохамедани. Лъжи и спекулации“. Статии, бележки, научни доклади, кореспонденция на Дружба „Родина“. Втора част (2016). Очакват се още книги...