Нова Зора

Навън отново грейна пролетта,

разцъфнаха фиданките на двора.

Ухае въздух свеж във вечерта,

но тихо е и няма смях и хора.

Поредното дежурство е това

изпълнено с надежда и умора.

Площада е потънал в тишина,

самотно се развява трикольора.

Заглъхнали са къщите в нощта,

прозорците са с пуснати завеси.

Отнякъде проблесна светлина

и пареща носталгия донесе.

Във тъмното, присвита и сама

към улицата гледаше старица.

Прегърбена във свойта самота,

напомняща икона на светица

Видя ме и помаха със ръка,

направи кръстен знак върху стъклото.

Изпращаше ми свойта доброта

и нещо попремрежи ми окото.

Под маската усетих топлина -

старицата без глас благодареше -

на хората прегърнали дълга,

човечеството в страх докато спеше.

На тези, със помръкнали лица,

но скътали под белите престилки

добрите си и доблестни сърца,

несмятащи минутите в стотинки.

На тези дето денем и в нощта,

обречени на клетва и Родина,

с пагони и незнайни имена,

Закона пазят, Утре, за да има.

Навън отново грейна пролетта.

Разцъфнаха фиданките на двора.

Ухае въздух свеж във вечерта.

Мечтите си да върнем, мили хора.