Нова Зора

Злодеянията на т.нар. “преход” и поуките за бъдещето на България

България не е бедна и малка, а ограбвана и умираща държава…

Във визията за българското бъдеще не трябва да се ограничаваме единствено до антагонизма на съвременните идеологии, партии или настоящия геополитически разлом Изток-Запад.

По-скоро фокусът трябва да бъде върху българския национален интерес и битката за оцеляването на България върху политическата карта през следващите 30 години!

Опасността българският народ да се превърне в заложник на чужди интереси или държавата му да бъде въвлечена в локални хибридни войни днес е напълно реална. България може да последва съдбата на други "злощастни" държави, чиито политически "елит" ги превърна във фронтови линии; ресурсите им бяха буквално изсмукани, битовото оцеляване на населението им вече е почти невъзможно, а демографският колапс довърши останалото...

Може обаче и да се поучим от наратива на т.нар "преход" от последните 30 г., за да не допускаме едни и същи грешки в настоящата и бъдеща история на България! Не че положението отпреди 1989 г. е било "райско", но държавата ни е заемала централно и достойно място в един блок, за който историците и участниците в него все още са на диаметрално противоположно мнение.

За да сме по-убедителни ще дадем някои данни за "лошия" социализъм, при който държавата ни от изостанала и аграрна страна се превърна в индустриално, модерно и урбанизирано общество само за 45 г.! През 1939 г. българският БВП е едва ок. 30% от средния за страните на Западна Европа, през 1975 г. вече е над 50%; през целия период на държавния социализъм средногодишните темпове на нарастване на производствения доход надвишават темповете на брутния световен доход, което днес постига единствено Китай! В периода 1980-1990 г. България търгува със 106 страни по света и има износ в над 100 от тях. Общественият продукт се разраства близо 30 пъти, а външнотърговският стокообмен и износ над 80 пъти! До 1944 г. 1/3 от населението е неграмотно, но само след десетилетие неграмотността е сведена до минимум; броят на учените се увеличава над 4 пъти; университетите над 5 пъти; а научните и производствените патенти са хиляди. На този фон държавата заделя 3.5% от БВП за наука и иновации; лекарите нарастват от 3220 (1939 г.) на близо 30 хил. (1989 г.); 90% от населението живее в собствени жилища (което няма аналог по света и днес), а националният доход на човек расте над 11 пъти през 1945-1989 г.!

За разлика от тогава, днес по-голяма част от българския народ оценява положението като национална катастрофа и геноцид!

Логичният въпросът е: защо след 30 г. демокрация България изпадна в толкова тежък битово-социален, демографски и икономически колапс?

Превръщането на България в безгласна буква на световната геополитическа сцена. Това означава само едно:

загуба на суверенитет и то доброволно!

А за суверенитета на българската държава са умирали по бойните полета нашите деди. Криворазбраната блокова солидарност и прибързаните действия в дипломацията пък ни гарантираха пренебрежение както на Запад, така и на Изток! Справка: лобиране и липса на каквито и да е преговори (или отстояване на национални каузи) при влизането на България в ЕС, както и "подарените" безплатно военни бази на съюзника ни от НАТО САЩ. Днес същите грешки може да се повторят с влизането в Еврозоната, т.е. рискът за валутния курс, при който българите биха приели еврото. Другият риск е за българския бюджет в случай на дългова криза на страна от ЕС. Тогава България трябва да подкрепи "закъсалата" държава в кратък срок с милиарди от БВП. А това ще доведе до невъзможност за изплащане на пенсии/заплати/социални помощи! Именно затова горчивият урок по евроинтеграция е от особена важност при договарянето на изгодни за икономиката ни условия!

Ролята ни на периферия

или по-просто казано на глуха провинция. Липсата на национална и самостоятелна външна политика не е единствения отговор тук. България бе заобиколена от повечето големи световни проекти, а самата държава не успя да се впише в новите геоикономически реалии; т.е. четвъртата и пета индустриални революции. И докато преди 1989 г. бяхме "силициевата долина" на соц. блок, днес преработваме и горим боклука на Европа! Заобиколиха ни както китайски, руски, така и германски инвестиции. От тях естествено се облагодетелстваха нашите съседи.

За сметка на това държавата ни се обезкръви след като бяхме "засмукани" от големия европейски пазар, а трудоспособните и млади българи заминаха да търсят работа във водещите световни центрове. Учените наричат този процес периферен капитализъм.

Умишленото разделение на българския народ и общество.

В това да се делим обаче ни бива. Последните 30 години се разделихме по всички възможни критерии както по вертикала, така и по хоризонтала. Разбира се, за това спомогнаха и чуждите интереси и фондации. Но практическото деление в крайна сметка беше само едно – на значителен брой бедни българи и много малко богати българи. Важният урок е в бъдеще да не се делим на етноси, религиозно, културно, териториално, сексуално, идеологически, на фили и фоби, а да се обединим като един народ, който защитава своите изконни български интереси!

Разрушаването на българската икономика и индустрия.

Това е злодеяние, на което всички ние бяхме свидетели последните десетилетия. Загубихме водещи места в металургията, производството на торове, машиностроене, металообработващи машини, електроника и компютри...и още много, много други отрасли. За сметка на това развихме собствена българска олигархия, която "митологизирахме" успешно в жълтите вестници и криминални романи. Да, до голяма степен този процес бе извършен от бившия "соцелит", който много бързо и удобно смени своята геополитическа ориентация и бе в основата на злокобната приватизация. Урокът е, че днес е необходимо държавата да се намеси и да стимулира водещи отрасли целево, поне доколкото може да ги съживи от комата на прехода. Друга важна стъпка е да се потърси отговорност на извършителите на тази престъпна приватизация! И тази отговорност да не бъде само медиен шум, а да има практически и реални последици!

Социалното самоубийство: здравеопазване и образование.

Българите, не само че живеем в тихо отчаяние, но сме подложени буквално и на "геноцид" от собствените ни правителства. Резултатът е демографски колапс, продиктуван до голяма степен от разбиването на системата на здравеопазването. Намаленото население пропорционално води до все по-малко млади хора, а това влияе пряко върху образователната система. Проблемите са много и е нужно да се реже със скалпел, но най-вече това трябва да се извършва от квалифицирани специалисти, под строгия надзор на държавните органи. И да се ограничи лобирането, чуждото влияние, политическите и бизнес интереси...

Концесии и монополи...

Няма спор, че концесиите и заробващите договори с чужди компании са бич за България. Не може да си на едно от първите места по златодобив в света или по брой минерални извори и да живееш в битова мизерия! Достатъчен е примерът, че след задължителното изкупуване на скъп ток, от енергоизносители станахме енерговносители. Вече купуваме ток, а скоро и газ от съседна Турция, на която допреди 30 г. ги продавахме ние! Същото може да се каже и за други природни ресурси на България! Лошата новина тук е не само за българския народ, но и за българския бизнес, който също ще бъде потърпевш в близко бъдеще! Затова единственото решение е постепенно прекратяване на зловредните договори (доколкото е възможно) и защита на националния интерес срещу чуждото икономическо робство! И не на последно място – борба за запазване на икономическата независимост срещу всякакви заробващите трансатлантически търговски и прочее споразумения, каквито се опитаха да ни натресат със СЕТА!

Животновъдство, овощарство и туризъм.

Тук България отново бе на едно от първите места както по брой глави добитък, така и по износ на плодове и зеленчуци, консерви и маслодайна продукция. В този отрасъл бяха заети голям брой работници, специалисти и учени. Днес сме ползватели на европейски дотации и помощи за зърнени култури. Заетите в бранша са малко, а селата и стопанствата тънат в разруха, напълно обезлюдени! Най-важния урок е, че загубихме пазарите си, а от рекламата "българско" се възползваха съседни държави! В търговските ниши безспорно няма "вакуум" и нашите пазари бяха буквално превзети от чужди фирми! Изводът е, да потърсим (доколкото можем) по европолитическа линия компенсации на ниво ЕС – чрез фондове и субсидии.

Отнемането на големите икономически проекти и пазари.

Темата е много обширна и емоционална, но след забраната за осъществяване на големи икономически проекти, които щяха да осигурят приходи, такси и геополитическа тежест на България бъдещето е мрачно! Няма икономика, няма доходи, няма потребление – омагьосан кръг за държавата. Тъжният извод е, че за една "паница леща" продадохме националните си интереси. В бъдеще обаче не бива на никаква цена да допускаме подобни грешки, а да проявим политически морал и воля, както и дипломатическа гъвкавост! Нужно е да ни води единствено националния икономически интерес, без да се забъркване в политически скалъпени скандали с изживяващия  икономически ренесанс Изток. Урокът в бъдеще е България да затвърди своята роля като търговски, инфраструктурен и културен мост между ЕС (като част от него) и все по-богатия Изток (и евразийски икономически съюз). И най-вече да бъдем зона на мир и икономически просперитет!

Демографската криза

е най-тежкият резултат от т.нар "преход". Раждаемостта е ниска, смъртността висока и все повече българи напускат страната. Освен стимулиране на младите семейства и повишаване на доходите (което ще върне много българи заминали на гурбет), от особена важност е адекватната политика към  българите в чужбина. Младите и културно идентични хора с "българско самосъзнание" от Молдова, Украйна и други държави трябва да бъдат привлечени с приоритет, за сметка на бежанци с чужд цивилизационен и код и религия! А селата и градовете на България запустяват, така че места за заселване и земя за обработване има предостатъчно...

Деформирането на историческата памет

и обезличаването на културния ни принос е най-страшното злодеяние, което ни разрушава като нация и народ. Време е миналото и историята по-скоро да се преосмислят отколкото да се пренаписват постоянно; да спрем да рушим паметниците на културата подобно на талибани. Необходимо е да се съсредоточим върху световната роля на българската култура, личностите на цар Симеон, епископ Константин Преславски, патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Киприан... Много от тях са непознати в по-широк план, а на някои дори се отрича българския произход. Върху водещата ни роля в Кирилометодиевистиката, българския цивилизационен принос в Европа и т.н. – натам трябва да насочим усилията, вместо да осъвременяваме "Под игото" или да развенчаваме образа на националната икона Васил Левски. Защото днес битката е за миналото и историята на България! За това, което ни обединява и сплотява като български народ!

В заключение: най-важният урок обаче, който не бива да подминаваме с апатия, безразличие или с надеждата за индивидуалното, поединично спасение е да защитаваме националния интерес и българското!

Да дадем път на новото и необременено от прехода и изминалите 30 години поколение. И да не се страхуваме да показваме "червен картон" на всяко управление, което не защитава българския национален интерес – поне докато не се наложат български, родни държавници, необвързани със злодеянията и зависимостите на т.нар. "преход" в България!

д-р Георги Димов,

"Народна сила"