първа част
70-годишният Рей Далио е крупен американски инвеститор, един от най-влиятелните личности в света според сп. " Тайм" и един от най-богатите хора според класацията на сп. "Форбс". Роден в Ню Йорк, той израства в обикновено американско семейство от средната класа. На 26-годишна възраст създава инвестиционната компания "Бриджуотър Асошиътс", на която понастоящем е съ-главен изпълнителен директор и съ-президент. Този хедж-фонд е една от малкото компании, които се справиха блестящо по време на последната финансова криза през 2008/09 г. Личното му състояние възлиза на 18,7 млрд.ам.долара. В края на 2019 г. в България излезе от печат книгата на Рей Далио "Принципи", за която Бил Гейтс казва: "Рей Далио ми даде безценни насоки и прозрения, които сега ще достигнат и до вас с "Принципи"."
На 25 март т.г. Рей Делио публикува статия, озаглавена "Променящия се световен ред" https://www.linkedin.com/pulse/changing-world-order-ray-dalio-1f/, в която пише:
"Вярвам че предстоящите времена ще бъдат коренно различни от времената, които преживяхме в живота си досега, макар и подобни на много други епохи в историята.
Убеден съм в това, защото преди около 18 месеца предприех проучване за възходите и спадовете на империите, техните резервни валути и техните пазари. По този начин стигнах до извода, че днес съм свидетел на много необичайни явления и развития, които преди това не са се случвали в живота ми, но сега разбрах, че те са се повтаряли много пъти в историята. Всичко, което проучих, ме накара да видя ясно, че днес сме свидетели на сливането в едно на три мощни фактора: Първият са високите нива на задлъжнялост и изключително ниските лихви, което ограничава изключително много правомощията на централните банки да стимулират икономиката;
Вторият са големите разлики в жизнения стандарт на хората и като следствие, политически противоборства в отделните страни, които неминуемо водят до увеличаване на социалното и политическото напрежение и конфликти;
Третият е нарастващата световна сила (Китай), която се превръща в прекомерно предизвикателство за съществуващата световна сила (САЩ), което води до голям международен конфликт. Последното аналогично време е бил периодът от 1930 до 1945 г.
Тези изводи бяха твърде многозначителни за мен".
Много точна характеристика от един успял и богат американец, който учейки се от грешките си, помага и насочва милиони хора да инвестират успешно своите пари. Потвърждение е и фактът, че първата книга на Делио "Принципи" достига тираж от 2 милиона екземпляра и е издадена в 25 страни по света!
Американците му вярват и го четат даже и сега, когато предрича бедност и тежки изпитания за болшинството от населението на планетата!
В новата си книга "Променящият се световен ред" американският инвеститор и милиардер Рей Делио, заедно с голяма група свои сътрудници, след задълбочени анализи и проучвания, обективно разкрива икономическите и финансовите причини и условия, при спазване или нарушаване, на които държавите или успяват, или се провалят в своето развитие.
Мнението на инвеститора и финансиста Делио е от съществено значение за нас, но не по-малко интересно е да узнаем, каква е
съвременната американска политическа позиция
за ролята на Америка в протичащите глобални процеси в съвременния свят?
В средата на миналата година президентът на нюйоркския Съвет за международни отношения и автор на бестселъра "Международна бъркотия: американската външна политика и кризата на стария ред" Ричард Хаас публикува статията "Как ще си отиде старият световн ред?", излязла в сп. "Foreign Affairs" – флагман на политическия истаблишмънт на САЩ, издател на което е рокфелеровия "Council on Foreign Relations" (CFR) – лидиращ "мозъчен център" на американската дипломация и външнополитическо разузнаване. Републиканецът Ричард Хаас, след като е бил специален помощник на Джордж Буш-старши и директор на Департамента за планиране на политиката на Държавния департамент на САЩ, вече 17 години е президент на CFR. Негови предшественици на този пост са били: до 1985 г. милиардера-републиканец Дейвид Рокфелер, президент на "Chase Manhattan Bank", а след него до 2003 г. милиардера-републиканец Питър Петерсън - министър на търговията на САЩ, президент на "Lehman Brothers" и основател на инвестиционния гигант "Blackstone Group".
"Стабилният световен ред е рядко срещано явление" – пише Хаас. "Обикновено той възниква след периоди на големи сътресения, които генерират стремеж към нещо ново и условията са: преди всичко стабилно разпределение на силите в света и наличието на общопризнати правила за поведение в международните отношения. Освен това са необходими държавнически мислещи умове, защото световният ред се формира, а не се ражда. Но колкото и благородни, и силни да са първоначалните намерения и стремежи, за поддържането на световния ред са необходими креативна дипломация, функциониращи институти и ефективни действия, позволяващи адаптацията му към променящите се обстоятелства и сила за противодействие на новите предизвикателства" - казва Ричард Хаас.
В статията Хаас умно и компетентно анализира създадения след Виенския конгрес 1814/15 г.
"Европейски концерт "
характеризиращ се с установяването на Световен ред, в който доминиращо положение имат европейските монархии, постигнали споразумение за недопустимост на нахлуване на територията на друга държава и намеса във вътрешните й работи без нейно съгласие. Тези правила, макар и с много компромиси и редица военни действия, съществуват до началото на Първата световна война, когато Руската и Отоманските империи търпят крах, Франция и Англия губят своята мощ и позиции, а на европейската сцена се появява Германия, а в Азия – Япония. Ричард Хаас прави следния извод:
"Първо, до разрушаване на световния ред могат да доведат не само противоречия по базови въпроси. Взаимното уважение между държавите от "концерта" изчезва не поради разногласия по социално-икономическото устройство в Европа, а причината е в тяхното съперничество в периферията.
Второ, разрушаването на установения порядък става със "скърцане", а не с гръм и трясък, поради което често остава незабележимо за политиците, докато не се отиде твърде далеч."
Основно внимание в своя исторически преглед на Световния ред Ричард Хаас отделя на правилата в международните отношения след Втората световна война. Тук той отстъпва от правдивия и обективен подход към истината и твърди, че "за дълъг период от време глобалният ред след войната се е формирал от два паралелни модела. Единият се е изградил на фона на Студената война между САЩ и СССР. В основата му са били строгият баланс на военните сили в Европа и Азия, подкрепен от ядреното сдържане... Двете страни следваха неофициалните правила на играта, включвайки взаимно уважение на сферите на влияние и съюзниците... Този международен ред се базираше на средствата, а не на целите... Другият международен ред, оформил се след ВСВ, е либералният, който действаше паралелно с първия. Икономическият аспект на този ред бе насочен към създаването на свят (и ако трябва да бъдем точни, състоящ се от некомунистическата негова част), който се базираше на търговията, развитието и отработената финансова система. Свободната търговия трябваше да се превърне в двигател на икономическия ръст и да обедини страните така, че започването на война да струва твърдо скъпо, а и доларът де факто вече бе признат за глобална резервна валута".
След тези думи за нас е непонятно, как е възможно авторитетен анализатор като Ричард Хаас да допуска такава странна необективност и политическо късогледство, "забравяйки" за съществуването на "Варшавския договор" и СИВ, за високия стандарт на живот в социалистическите страни, за правата на трудещите се, за изключителната социална роля на държавата и плановата икономика, към които днес се обръщат за "вдъхновение" западната политология, икономика и социологията? Действително, необезпеченият долар и развихрянето на потребителския нагон в капиталистическия свят бе преимуществото, които решиха спора със социкономиката, но да игнорираш третата паралелно съществуваща система в международните отношения след ВСВ, е проява на двоен стандарт, хвърлящ сянка върху останалите, по същество, правилни изводи в цитираната статия!
По-нататък в изложението си Р. Хаас изтъква, че: "двата порядъка служиха на интересите на САЩ. Мирът в Европа и Азия се крепеше на САЩ, а растящата американска икономика беше в състояние да си позволи тези разходи. Разширяването на международната търговия (разбирай, завземането на все нови и нови пазари - б.а.), и възможностите за инвестиране, съдействаха за икономическия растеж на САЩ. С течение на времето все повече страни поемаха по демократичен път... Днес двата модела увехнаха. Студената война завърши отдавна, но създадения от нея световен ред се разпада на части, вероятно заради неудачния опит на Запада да интегрира Русия в либералния свят. Русия не е предявявала военни претенции към НАТО, но демонстрира готовност да разруши статуквото, в т.ч. и чрез използването на сила в Грузия 2008 г., в Украйна в 2014 г., интервенцията в Сирия, а така също агресивното използване на киберпространството за влияние на изборите в САЩ и в европейските страни. Всичко това говори за игнориране на основните "стопиращи буфери" на стария порядък. От гледна точка на Русия, същото може да се каже и по повод разширяването на НАТО – инициатива, явно противоречаща на афоризма на У. Чърчил: "Когато си победител, бъди великодушен!"... Либералният порядък също демонстрира признаци на разрушаване. Авторитаризмът е в подем не само в Китай и Русия, но и във Филипините, в Турция, в Източна Европа... Съветът за сигурност на ООН не е в състояние да се справи с болшинството световни конфликти, системата от международни споразумения не отговаря адекватно на предизвикателствата на глобализацията."
За нас, живелите в непризнавания от американската политическа класа реален социализъм, където "човек за човека бе брат", а не вълк, представлява изключителен интерес позицията на Ричард Хаас за бъдещето развитие на държавата САЩ и неговото виждане за ролята й в Новия световен ред:
"Изместване на силите!
Защо се случва всичко това? Струва си да си спомним разрушаването на "Европейския концерт", създаден след Виенския конгрес 1814/15 г.?
Съвременният световен ред се мъчи да осмисли изместването на баланса на силите: подема на Китай, появата на няколко държави от средно ниво (Иран, Северна Корея), които игнорират базовите аспекти на световния ред, а така също активизирането на "свободни" играчи (от наркокартелите до терористичните мрежи), които представляват сериозна опасност за реда вътре в страните и за отношенията между тях. Технологическият и политически контекст също се променя. Глобализацията оказа дестабилизиращо въздействие: от изменението на климата до попадането на технологиите в ръцете на тези, които искат да разрушат световния ред. Национализмът и популизмът набират сила в резултат на растящото неравенство; понижаването на доходите след финансовата криза от 2008 г.; загубата на работни места заради развитието на търговията и технологиите; увеличаването на потоците от имигранти и бежанци, както и омразата, която се разпространява чрез социалните мрежи... Катастрофално не достигат ефективни и компетентни политици. Институтите не могат да се адаптират към новите условия... Усилията да се създаде ефективна система за противодействие на предизвикателствата на глобализацията търпят неуспех. Допусканите грешки от самия ЕС – конкретно - решението да се въведе единна валута без да се създаде обща фискална политика или банков съюз; разрешението за практически неограничена имиграция в Германия, които предизвикаха мощното недоволство на някои европейски правителства, заради откритите им граници и тези на самия Евросъюз...
От своя страна, САЩ надцениха възможностите си, захващайки се с преустройството на Афганистан, с войната в Ирак и със смяната на режима в Либия... Действията на администрацията на Тръмп, излизайки от редица международни споразумения и поставянето на условия на здравите в миналото алианси от Европа и Азия, подхранват съмненията в надежността на САЩ като световен лидер. Отчитайки всички тези фактори, едва ли на практика ще бъде възможно да бъде възстановен старият Световен ред.
Настъпва времето на управляваното рушене
За Съединените щати осъзнаването на това предупреждение означава заздравяване на някои определени аспекти от стария Световен ред и допълнителни мерки, отнасящи се до изменящата се динамика на силите и новите глобални проблеми. САЩ ще трябва да укрепват споразуменията за контрол над въоръженията и неразпространението на ядреното оръжие; да заздравят алиансите си в Европа и Азия; да подкрепят слабите държави, които не могат да се борят с терористите, картелите и бандитите и да противодействат на намесата на авторитарните държави в демократичните процеси. Въпреки това не трябва да се прекратяват опитите Китай и Русия да бъдат интегрирани в регионалните и глобални аспекти на Световния ред. Този род усилия предполагат комбинация от компромиси, стимули и ответни действия... Съединените щати следва да взаимодействат с другите страни в решаването на проблемите на глобализацията, преди всичко изменението на климата, търговията и киберпространството. Затова е необходимо не да се възстановява стария порядък, а да се изгражда новият... САЩ трябва да демонстрират сдържаност и уважение към другите, за да възстановят репутацията си на "мека сила". Преди всичко трябва да скъса с авантюристичните си нахлувания на територията на други страни и да използва икономическата политика като оръжие т.е. прекаленото налагане на санкции и тарифи. И най-важното – да преразгледа рефлекторното си противодействие на многостранния подход. Бавното разрушаване на стария Световен ред е едно, а да се оглави демонтажа му от страната, която е вложила толкова много усилия за неговото създаване, е съвсем друго... За да постигне всичко това Съединените щати преди всичко трябва да въведат ред в собствената си страна: да се съкрати държавния дълг; да се модернизира инфраструктурата; да се повиши качеството на образованието; да се увеличат инвестициите в социалното осигуряване; да се оптимизира миграционната система така, че да се привличат талантливи чужденци и да се отстранят проблемите, свързани с политическата дисфункция, изключвайки възможностите за предизборни машинации. САЩ няма да успеят да наложат своите правила в чужбина, ако страната е разделена и е съсредоточена върху вътрешните си проблеми, изпитвайки при това недостиг на ресурси.
Алтернативата на съществуващия, но модернизиран Световен ред, е непривлекателна и малко вероятна. Световен ред, начело с Китай би бил нелиберален, с авторитарна политическа система и държавна икономика, главната цел, на която ще бъде поддържането на вътрешната стабилност... Ще има връщане към сферите на влияние... Нов демократичен и основан на правила Световен ред, формиран от европейски и средно развити азиатски държави, а така също и с участието на Канада, е привлекателна концепция, но на тези страни им липсва военен потенциал и политическа воля. По-вероятната алтернатива е свят без порядък. Протекционизмът, национализмът и популизмът набират сила, а демокрацията губи своите позиции. Локалните и международни конфликти вече са често явление, а съперничеството между държавите ще се засилва. Сътрудничество с цел преодоляване на глобалните предизвикателства, ще става невъзможно. Всичко, за което става дума сега, в много отношения прилича на съвременния наш свят...
Разрушаването на Световния ред ще провокира инициативи, който ще доведат до катастрофа
Главното днес е да не се допусне материализация на онези сценарии, които са предизвикани от съперничеството между САЩ и Китай, от стълкновение с Русия, от голяма война в Близкия изток или от кумулативния ефект от изменението на климата. Добрата новина е, че приближаващата се катастрофа не може да бъде определена като неизбежна, но не може и да се изключи като вариант.
Тази статия е написана преди една година. Тя не е русофобска и антикитайска и не е издържана в стилистиката на вашингтонския “Атлантически съвет” и неговите “издънки” по света. Авторът Ричард Хаас, безспорно, е защитник на интересите на Америка и дълбоко се надява, че тя чрез трансформация ще запази водещото си място в един макар и променен, но еднополюсен свят. Това е “реална политика”, към която се придържа консервативното ядро на републиканската партия в т.ч. и “Чаеното парти” на Ренд Пол. Макар и с уговорки, но те подкрепят концепцията на Доналд Тръмп да “Направи Америка отново велика!”. За съжаление, вече повече от три години, идеите на 45-я президент на САЩ, както и “реалната политика” на консерваторите срещат ожесточен отпор от неолибералните демократи в САЩ и социалисти в Европа, от ротшилдовите креатури и соросоидите по целия свят. Тези сили водят ожесточена битка за запазване на отвоюваните позиция в световното пространство от “Третия път” на Бил Клънтън и глобалистите. Без да се замисля за бъдещето на човечеството, тази ожесточена и екзалтирана публика “днес иска цялата власт”, така както бе с “цветните революции” в Европа и Северна Африка, по сценария на Джим Шифт. Разчленяването на Югославия, бомбардировките над Сърбия, унижаването на Елцинова Русия и физическото ликвидиране на непокорни лидери на суверенни държави – това е визитната картичка на техния нов световен ред. Ние ги срещаме и в България. Те са некомпетентни и нагли, екстремално безочливи и посредствени, хора, за които няма род и Родина, няма духовност и национални традиции, няма мисъл и грижа за благоденствието на народа и авторитета на държавата – всичко се свежда до пари, власт и удоволствия.
Челният “боен” отряд на тази огромна армия космополити и неолиберали е съсредоточен в “дълбоката държава” в САЩ и в нейните “бойни групи” по света. За мащаба на явлението разбираме от стряскащата репликата на президента Тръмп по време на брифинга в Белия дом във Вашингтон на 20 март т.г.: “Знаете ли какво ми се иска? Да изпратя (в смисъл да изолирам заради пандемията - б.м.) държавния секретар Майк Помпео в Държавния департамент. Или както го наричат – Департамента на дълбоката държава.”
След тази изпусната фраза, всичко си идва на мястото. Българският съдия от Специализирания наказателен съд Андон Миталов, по безпрецедентен начин бе санкциониран от американската държава, без да му бъдат предявявани конкретни доказателства за вина чрез едноличното решение на Майк Помпео. Нашата версия за случилото се е, че достатъчно високопоставен български чиновник, на преговори в САЩ, търсейки оправдание за прецедента – следствен за шпионаж в полза на РФ български гражданин, да получава лично награда от Путин - обявява за виновен съдията. Логично, Помпео, имайки предвид източника, приеме информацията за достоверна и, защитавайки световната демокрация, наказва съдията. В същото време, “гузен негонен бяга”, нарежда на министъра на правосъдието на РБ да иска наказание за съдия Миталов от ВСС, въпреки че по този въпрос Съветът има оневиняващо решение!
Това вече е “интернационализъм” в действие на “дълбоката държава”!
(следва)
