Нова Зора

Паниката възникнала в Китай в средата на януари след откриването на смъртоносния коронавирус, на практика постепенно обхвана всички континенти и преди всичко Азия и Европа.

Спорно е дали причина за това  е „супервирусът COVID-19“, но фактите са следните: реален спад на производството и съкращаване на потреблението, намаляване на мобилността на населението и на други системни трансформации, аналогични на прогнозираните във връзка с „безвирусните“ процеси на разпадане на „еднополярния свят“ и „глобалния пазар“, и формиране на „пазари на големи региони в многополярен свят“.

Ето защо както се казва, че ако „COVID-19 не съществуваше, то той си струваше да бъде измислен“. Защото днешната „короновирусна епидемия“ фактически ще решава същите цивилизационни задачи, които в противен случай биха се решавали  със световна криза, световна война или след някакво природно бедствие. Не е сигурно, че пандемията ще стане надгробен камък на „либералглобализма“, но тя във всички случаи ще обозначи мястото, на което той ще бъде погребан.

При това стават все по-малко съмненията, че новият вирус е създаден от човешка ръка. Изследванията на РНК-генома на COVID-19 доказват, че той представлява резултат от генно инженерство, а не на естествени като правило точкови мутации. Въпреки че много вирусолози и епидемиолози продължават да твърдят обратното, а именно че даденият щам е възникнал стихийно и спонтанно. Затова епидемичната вълна ще достигне своя пик в света някъде към април-май, след което ще изчезне, както това многократно се е наблюдавало с други щамове на коронавируси, включително с атипичната пневмония SARS в 2003 г.

В тази връзка си струва да се обърне внимание на факта, че в далечната 1981 г. в Ню Йорк беше издадена книгата на писателя фантаст Дин Кунц „Очите на мрака“. В нея  бяха описани събития предстоящи да се случат в някакво неопределено бъдеще и свързани със свръхопасен вирус наречен „Ухан-400“ по името на града, близо до който се е намирала секретната лаборатория, в която е създаден вирусът.

Въпросът възможно ли е книгата за „Ухан-400“ да е станала своего рода сценарий за действията на някакви спецслужби, включително на американски, остава открит. Нали и 11 септември 2001 г. се предхождаше от филм, в който завладени от терористи самолети нанасят удари по небостъргачите.

Оттук следва простият и обикновен въпрос: „Кой има полза и кой ще загуби на първо място?“

Засега има няколко почти равновероятни и затова равноправни хипотези, които дават отговор на случващите се събития. Но те най-общо могат да бъдат сведени до две общи схеми.

Схема  № 1: Главният губещ в края на краищата се оказва Китай, а главният печеливш – глобалното финансово лоби със своя американски филиал в лицето на  „дълбоката държава“ (deep state).

В полза на тази схема е преди всичко фактът, че мащабната реакция на китайските власти с широк набор от мобилизационни мерки не само нанася удар по промишлеността и финансово-икономическата система на КНР, съкращавайки по прогнозни оценки ръста на китайската икономика в 2020 г. на 1.5-2.0% БВП, което  се равнява на 3-4 трилиона долара. Това предизвика масова антикитайска истерия по целия свят, особено в съседните на „червения дракон“ страни, включително до нападения срещу китайци в Япония и Южна Корея и до затваряне на границите за китайски граждани (Русия направи същото).

При това мерките срещу епидемията предприети от китайското ръководство, включително ограничаване на правата на китайците и блокиране на многомилионни градове, не предизвикаха никакво възмущение и се възприеха като неизбежна необходимост.

Освен това, възникналите глобални финансови и икономически затруднения във връзка с „фактора COVID-19“ ощетиха сигурните изгледи за преизбиране през ноември на президента на САЩ Доналд Тръмп. Случайно ли е това съвпадение или не, но този фактор започна да се разиграва активно след провала на импичмънта на 45-я президент на САЩ, когато инициаторите на процеса бяха принудени да предадат делото от Камарата на представителите в Сената. За политическия  елит на „дълбоката държава“, свързан предимно с Демократическата партия и с „прогресистите“ в Републиканската партия, единствената надежда за провал на Тръмп е „мечото рали“ на фондовите борси да доведе до пълномащабна криза, която да не бъде овладяна от сегашната администрация. Защото по-нататъшна политика в стил МАGA (Make America Great Again) лишава представителите на „дълбоката държава“ от хранилката на държавния бюджет, достъпа до която за тях президентът Тръмп ограничи още в първия мандат на своето управление.

Към горното си струва да се добави, че още в 1985 г. един от водещите университети в САЩ Университета  Дюк (Северна Каролина) предложил на Уханския университет в КНР да осъществят съвместно дългосрочна програма за вирусологични изследвания с финансиране от Джордж Сорос и Бил Гейтс. И двамата мултимилиардери са известни като противници на Тръмп и привърженици на ограничаване на земното население.

Схема №2 е значително по-сложна и се базира преди всичко на факта, че поведението на китайското ръководство в сегашната ситуация изглежда просто самоубийствено и алогично, както от икономическа, така и от политическа гледна точка. Ако по време на епидемията от SARS 2003 официален Пекин  предприемаше обикновени противоепидемиологични мерки без съдействието на военни и без широко отразяване в СМИ, то сега неговото поведение беше коренно противоположно и по-скоро приличаше на отработване на действия в действително извънредна ситуация с разгласяване по цял свят. Възможно е това да е „демонстрация“ на сила и начертаване на  „червена линия“ за Хонконг, където продължават протестите на прозападната, пробританската и проамериканската опозиция, както и за желаещите да повторят „опита на Хонконг“ в градовете на Южен Китай.

Но не е по-малка вероятността, че това наглед „самоубийствено“ поведение на официален Пекин може да е резултат от договорености в рамките на сключеното примирие в търговската война със САЩ. Натрупаните противоречия в съвременната цивилизация така или иначе трябва да намират решения. В изминалите 20 години различни експерти обръщат внимание на непрекъснато нарастващия  астрономически дълг на САЩ, който вече възлиза на 23,4 трилиона долара, в това число външен дълг 6.1 трил.долара, а с отчитане на корпоративния дълг и дълга на домакинствата – 75.9 трил.долара. При това общите активи на САЩ се оценяват възлизащи на 146 трил.долара, а валутните и кредитни деривативи – на 670 трил.долара. Независимо от това тази „империя“ продължава да се държи. Но в света няма нищо вечно. Даже нашата Вселена един път възникнала, може  един ден да изчезне, да се „изпари“.

Темповете  на икономически ръст на Китай, които надминават три  пъти аналогичните темпове на САЩ, в условията на днешната „глобална икономика“ водеха към засилване на  заплахата от неизбежен цивилизационен колапс. И единствената възможност да се избегне поне отчасти заплахата беше трансформирането  на света от еднополярен, от „глобално единство“, в нова многополярност, условията на която, от устата на Тръмп, САЩ продиктуваха на КНР.

Нека повторим, че вече виждаме закриване и съкращаване на цял спектър глобални индустрии като туризъм и обслужващите го производства,  свиване на производството на самолети и автомобили, съответно падане на цените на суровини и на първо място на енергоносителите. Перспективите на общия спад осреднен за целия свят могат да се оценят на 25-30%, а за отделни страни над 50% и даже 65-70%. Ще има страни, за които спадът ще бъде под средния и даже ще се отбележи незначителен икономически ръст. Днешният работещ глобален пазар ще се разпадне и на негово място ще възникнат регионални съюзи на принципа на географското положение. Сред тях макрорегионът САЩ-Канада-Мексико ще получи приоритетно положение в сравнение с региона Югоизточна Азия, където ще се разгаря конкуренцията между Китай и Япония, разбира се и с известно участие на Русия.

По такъв начин, вместо отпадане на американската хегемония, се създават условия за нейното възстановяване на нова основа, включваща технологически иновации и практически с опора на  цялата Северна Америка.

Ето защо сегашната криза с „коронавируса“ може да се разглежда като своего рода моделиране на криза, която ще бъде генерална репетиция към нова световна трансформация.

На руски материалът е излязъл на 5 март, в-к "Завтра".

Превод: Румен ВОДЕНИЧАРОВ