Нова Зора

Наистина, както пише Хегел, всички събития в историята се случват по два пъти. Но забележката на Маркс, че първия път се случват като трагедия, а втория като фарс, не е съвсем вярна: понякога фарсът предхожда трагедията, а друг път трагедиите следват една след друга.

Така например скандализиралата цяла Турция идея на Ердоган да прокара нов канал, успореден на Босфора, който да свързва Мраморно и Черно море, се оказа че си има далечен предшественик. През 1569 г., за да отблъсне руските заплахи, великият везир от времето на султан Селим Втори (наречен „Сархош“, тоест „Пияницата“), потурченият босненски сърбин Соколлу Мехмед паша, изпратил към Азовско море току-що повишения в звание „паша“ финансист Черкес Касъм. Дал му над 30000 войници, работници и техници и му наредил да свърже Азовско и Каспийско море по най-късия маршрут с 50 километров канал. Проектът имал стратегическо значение за Османската империя, но както заключава Арслан Текин в своя коментар, публикуван във вестник „Йеничагъ“ (20.12.2019) под заглавие „Какво ще донесе шантавият проект?“, Касъм паша се оказал беджериксиз (некадърен) и едва една трета от работата била свършена. По ирония на съдбата този воден път е открит точно от руснаците през 1952 г. под името Волжско Донски канал. Поуката, която извежда от този случай авторът на коментара, позовавайки се на Кятиб Челеби, е следната: „Работата, възложена на погрешния човек, бива погрешна. Не е уместно голямо дело да се започва с малък човек“.

Такъв ли е случаят с проекта „Канал Истанбул“, който вместо да скъси, удължава пътя на корабите от Средиземно до Черно море. Докато бреговата линия на Босфора е дълга 30 км., максималната му широчина е 3700 метра, минималната- 750 метра (между крепостите Румели хисаръ и Анадолу хисаръ), а дълбочината в средата на пролива варира от 36 до 124 метра, „Канал Истанбул“ ще бъде дълъг 40 км., широк едва 150 метра и дълбок 25 метра. Тоест, той само ще удължава плаването на корабите от Мраморно до Черно море. Освен това над Босфора има три моста, свързващи европейската с азиатската част на Турция, а под дъното на пролива преминават два тунела – железопътният „Мармарай“ и автомобилният „Евразия“, открит през декември 2016 г..Над „Канал Истанбул“ тепърва ще трябва да се строят мостове и други инфраструктурни обекти. Както и да се харчат пари за възстановяване на съществуващите електроснабдителна, телефонна, водопроводна и пътна инфраструктури, които ще бъдат прекъснати при строителните дейности.

Впрочем, авторите на доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) предлагат прокопаването и на един „Канал Чанаккале“, водещ от района на Зинджирбозан-Гелиболу, през Мраморно море, до Сароския залив. Същевременно в доклада се препоръчва да не се променя статусът на Черно море, тоест да не се нарушава Конвенцията от Монтрьо. За какъв дявол тогава ще бъде реализирана авантюрата с новия воден път? И кой ще плати масрафа за каприза на Ердоган, решил да забие още един кинжал в гърба на Истанбул, който не избра за кмет неговия кандидат Бинали Йълдъръм, а предпочете Екрем Имамоглу от опозиционната Народнорепубликанска партия? Вярно е, че 75-те милиарда турски лири (приблизително 15 млрд. долара) за изграждането на „Канал Истанбул“ ще ги плати фирма, основана от майката на емира на Катар, но нали всеки инвеститор разчита да си избие разходите с лихвите? За да се случи това, през новия канал трябва да плават търговски кораби и танкери, които да заплащат съответните такси. А при положение, че подписаната през 1936 г. Конвенция от Монтрьо регламентира режима на корабоплаване през Дарданелите, Мраморно море и Босфора, кой може да задължи чуждите кораби да използват „Канал Чанаккале“ и „Канал Истанбул“, за които ще важи само националното законодателство на Турция? Президентът Ердоган нееднократно е заявявал, че „Канал Истанбул“ няма да се подчинява на разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо, а единствено на националното законодателство на Турция. Освен това новият канал ще бъде широк само 150 метра и дълбок 25 метра, докато на места широчината на Босфора достига няколко километра. И, въпреки това, не са малко инцидентите с танкери, които разливат петролни продукти и спират временно корабоплаването през Пролива. Конвенцията от Монтрьо позволява и военни кораби на нечерноморски държави да влизат през Дарданелите и Босфора до Черно море, ако са с определен тонаж и калибър на оръдията. Само че престоят им в Черно море не може да бъде по-дълъг от 21 дни. Страни по конвенцията са  Австралия, България, Гърция, Обединеното кралство Великобритания, Румъния, СССР, Турция, Франция, Югославия и Япония.. Обаче сред тях не са Германия, Италия, Австрия и САЩ. А задачата, която неизменно преследват от Вашингтон– обкръжаването на Русия с военни бази, не може да бъде постигната само с 21 дневен престой на няколко военни съда в Черно море. Впрочем, то е почти единственото отворено море на света, в което САЩ не са установили своя военноморска база. Опитали са се да превърнат в своя база град Трабзон, но тогавашният началник на ГЩ на Турция армейски генерал Илкер Башбуу отсякъл: „В Трабзон няма място за американската армия!“. Може би това, а не измисленият опит за преврат на военните, е било причината за делата „Ергенекон“ и „Бальоз“ („Чук“), за ареста и въдворяването в затвора на генерала и неговите съмишленици. Факт е, че главата на ФЕТО (Фетхуллахчийска терористична организация), както днес управляващите наричат движението „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен, живее в имението си в Пенсилвания и Вашингтон категорично отказва да го предаде на Ердоган. А пък той не протестира толкова енергично, нито срещу предоставеното от САЩ убежище на ислямския проповедник, с който някога бяха съдружници, нито срещу американските санкции срещу Анкара. Така че, въпреки обтегнатите турско американски отношения и американските санкции, наложени на Турция след закупуването от нея на руската ПВО система С-400, Вашингтон би трябвало да подкрепи проекта на Ердоган „Канал Истанбул“. Защото той дава възможност на САЩ и НАТО да заобиколят ограниченията на Конвенцията от Монтрьо и да превърнат Черно море в свое езеро. Вероятността да се ревизира Конвенцията от Монтрьо е нищожна, а вероятността да се подпише нова конвенция заради истанбулския канал е още по-мижава. Ерго, „шантавият“ проект, представян като „мечтата на Ердоган“, може да започне да се осъществява още тази година. Друг е въпросът, че статутът на Черно море, уреден с Конвенцията от Монтрьо, не би трябвало да зависи от това през кой канал са влезли в него корабите на нечерноморските държави.

Тескерето, изготвено от турското правителство и одобрено от Меджлиса с 325 гласа, за изпращане на „поисканата“ от признатото от ООН либийско правителство в Триполи военна помощ срещу бунтовника генерал Халифа Хафтер, подкрепян от Русия и Китай, предоставя на САЩ възможността да разрушат съюза Русия-Иран-Турция, който наложи трайно присъствие в Сирия. И, както отбеляза Джахит Армаган Дилек във вестник „Йеничагъ“ (27.12.2019): „САЩ тласкат Турция към война в Либия“. Пак той написа на 3 януари 2020 г.: „Турция се набутва в Арабска зима!“

Икономическата ситуация в Турция се влошава и не малко наблюдатели предричат края на управлението на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Това обяснява стремежа на управляващите да отвличат общественото внимание с гигантски проекти и задгранични военни авантюри в чужбина: – от Сирия, през Ирак и Северно кипърската турска република (СКТР), до Либия. „Турция на нищетата, безработицата и отчаянието“, така обобщи обстановката в страната журналистът Ахмет Гюрсой (вестник „Йеничагъ“, 01.01.2020). Ето няколко цифри, които Йозджан Йеничери помести в своя коментар в същия вестник на 27.12.2019 г.:

- брутен външен дълг от 31.03.2019 г. -453,4 млрд. долара;

- нетен външен дълг-277,3 млрд. долара или 60% от националния доход;

- дълг на публичния сектор за първата четвърт на 2019 г. – 148 млрд. долара, при 140 млрд. долара за същия период на 2018 г..

Други автори отбелязват още негативни показатели, като:

- равнище на безработицата – 13%, която при младежите достига 26%;

- повишение на цените на хранителните продукти, като тази на хляба нарасна с до 20%;

- поетапно закриване, цялостно или частично, на 6 въглищни ТЕЦ и т.н..

Проектът „Канал Истанбул“, който някои наричат шантав, други убийствен, а трети го квалифицират като кинжал и предателство спрямо жителите на Истанбул, може само да влоши ситуацията. Особено от гледна точка на екологията. Според Махмут Лъджалъ („Джумхуриет“,02.01.2020), проучване, направено от високопоставения инженер-еколог Сезер Арслан, показвало, че на ден ще се изкопават 850 хиляди кубически метра земна маса от 13 млн.квадратни метра площ, които ще бъдат извозвани с хиляди товарни камиони, употребяващи дизелово гориво. Най-краткият срок за завършването на проекта е определен на 4 години, но строителството може да се проточи до 7 години. При прокарването на канала ще бъдат унищожени плодородни земеделски и вододайни терени, езера и язовири, старинни мостове и други исторически обекти. Освен това за откъртването на 41,5 млн. кубометра земна маса ще се използват 10965 килограма експлозив, което може да предизвика серия от земетресения. Експлозии ще има буквално всеки ден. Само за пробиването на една дупка трябва да се използват 45 кг. експлозив, а за 255-те такива ще са нужни 10965 кг. Дори за 40-50 дупки в каменните кариери ще се използват над 36 кг.взрив. Още повече, че се предвижда изкопаният материал да се транспортира с камиони, използващи дизелово гориво. На година за тях ще са нужни 1 милион и 594 хиляди литра дизел, а за 5 години ще трябват близо 7,5 млн. литра дизелово гориво. Ако по 200 кубика от изкопаваните на ден 850 хиляди кубически метра земна маса се извозват с 400 камиона, те ще трябва да правят поне 4250 курса на ден. Това ще предизвика излъчването на вредни емисии, запрашаване и задръствания на трафика. Хаос и безводие заплашват огромния мегаполис, защото ще бъдат пожертвани 30 милиона кубически метра вода. Ще бъде пресушен на практика язовирът Сазлъдере, на който ще бъдат отнети 60% от водните притоци, а той задоволява 10% от потребностите на мегаполиса от питейна вода. Кметството на Истанбул представи 15 възражения срещу проекта, в едно от които се казва, че „Канал Истанбул“ не скъсява пътя на корабите, а живота на истанбулци. Но Административният съд в Истанбул постанови, че тези възражения са неоснователни и проектът е в съответствие със законите. Единственият орган, компетентен да взема решение по въпроса, бил Общинският съвет на Истанбул, в който управляващите имат мнозинство.

Оценката за въздействието на околната среда е изготвена в същия дух, а предложението на архитектурната комисия историческите обекти по трасето на „Канал Истанбул“ да бъдат демонтирани и преместени другаде, предизвика ироничното обобщение на Хазал Оджак: „На шантав проект, шантаво предложение!“ („Джумхуриет“, 21.12.2019).

Накрая, негативно ще бъдат повлияни от проекта крайбрежията и контейнерните пристанища на Черно и Мраморно море, където ще се депонират общо 3,43 милиона тона земна маса. От София – ни вопъл, ни стон! Понеже Бойко Борисов сънува как, благодарение на неговата умела дипломация, България се превръща в стратегически газоразпределителен център на Балканите. Който не вярва, да пита Тръмп…Що се отнася до Путин, който изрази недоволство от умишленото и под външен натиск забавяне на строителството на „Турски поток“, или „Балкански поток“, както нашият премиер нареди на журналистите да наричат тръбопровода през България, на него Бойко обеща да изпрати видео кадри, заснети по време на облитането на обекта с хеликоптер. Строим, значи газопровода, та пушек се вдига! Само дето сърбите ни подливат вода, хвалейки се пред Путин, че отдавна са завършили своя участък от газопровода. Ще рече, че членството на България в НАТО и ЕС е вредно за българската и балканската енергетика. На крива ракета космосът й пречи..Германия и Унгария не са ли членки на НАТО и ЕС?