Нова Зора

Прочетох с голямо внимание статията на писателя Борис Данков „Що е то македонски jазик“, поместена в бр. 52 на в. „Нова Зора“ от 31.ХІІ.2019 г. Това ме провокира да разкажа как през 1947-1948 г. на миналия век  от „българи“ станахме „македонци“. Аз бях ученик в първи прогимназиален клас в училище „Яне Сандански“ в гр. Гоце Делчев. Наред с другите предмети ни беше наложено да изучаваме и „македонски jазик“ и македонска история от учебник „Борбите на населението за освобождението на Пиринския край на Македония от турско робство“, издание на ЦК на БКП. За целта бяха изпратени скопски емисари да ни преподават. За историята нищо особено. В нея действително бяха описани реално борбите под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, Пере Точиев, Димо Хаджидимов и др., но за езика... Той се оказа чужд за нас. Нашата преподавателка Софка Маятовик чукаше по масата и викаше: „доста“, което означавало „стига“. Обясняваше ни се, че съгласно подписаното в гр. Блед Югославия т.нар. „Бледско споразумение“ между Тито и Г. Димитров, трябва да започне образуването на Балканска федерация. Една от първите стъпки за това трябвало Благоевградски окръг (Пиринска Македония) да бъде присъединен към НР Македония в пределите на Югославия. В Гоце Делчев и другите градове на окръга, се създадоха македонски книжарници пълни със скопска литература. Изучавахме стихосбирките на Кочо Рацин и Венко Марковски и др. Прав е авторът Борис Данков, че един от авторите на македонскиот jазик е Венко Марковски, който в стихосбирката си пише: „Македонци сме народ сме, а днес веке нация“. Всъщност, в т.нар. македонски jазик бяха внедрени букви, за да се различават от българската азбука, а именно: българската буква „Я“ заменена със сръбската „jа“; буквата „Щ“ с „шт“. Въведени бяха: „д – дж“; и „з – дз“. Нас ни размътиха мозъците като изведнъж по народност от „българи“ станахме „македонци“. Сърбоманите в Македония премахнаха окончанията „ов“ и „ев“ и ги замениха с „ик“, „ич“ и „ски“. Ярък пример затова е Лазар Кулишев – брат на Петър Кулишев, прекръстил се на Лазо Колишевски. Пропагандата стигна дотам, че всяка сутрин радио София предаваше за „македонците от Пиринския край на Македония“ химна „О, Яне Сандански славно ти загина. Роди се в скута на Пирин, на Гоце най-верен другар“. На нас ни обясняваха „че за основа на македонския език е взето наречието на Прилеп“. Но прилепчани отговаряха, че няма нищо общо с техния диалект, и че половината думи са сръбски. Наглостта на скопските емисари стигна дотам, че имена на пионерски дружини, училища и др., носещи имената на В. Левски, Христо Ботев и пр, да бъдат заменени с имената на Лазо Колишевски и Й. Б. Тито. Това обаче не им се удаде. Те бяха изгонени и ние по народност станахме пак „българи“. Както предишните ръководители, така и сегашните, водят погрешна политика и допуснаха сърбите да се настанят трайно в изконно българските земи във Вардарска Македония. Крайно време е това да бъде спряно.

Инж. Ангел Калайджиев

с. Долна Махала, Провадийско