Нова Зора

Продължение от брой 3

РОДИНАТА И НЕЙНАТА СВЯТОСТ ДНЕС?

За съжаление, Родина, Отечество, Татковина - това са напълно заличени понятия, които не можеш да срещнеш и със свещ да ги търсиш в нито един учебник, правилен вестник или телевизионно предаване! Там където ги е имало: в читанките за малките деца, в учебниците по пеене, литература и история, вече ги няма! Такива текстове на класици и детски писатели отдавна не се допускат до детските очи и уши, защото възпитават, а на съвременния управленчески елит и отдавна превзетото от Сорос образователно министерство, съвсем не са им нужни хора обичащи България. Глобализация, мултикултурие, профанизация – това е новият „светъл хоризонт на нашето бъдеще“! Нищо че живеем в демографска катастрофа и сме най-бързо изчезващата нация в света. Тогава защо ни е нужна земя, защо да не я разпродаваме? Нали има свободно движение на хора, стоки и капитали? По какво земята, горите, въздухът и водата се различават от тях?! А има и щедри комисионни, има далавера! В епохата на неолиберализъм всичко е стока, всичко се продава. Това е първата и най-важна евроатлантическа ценност, която вече е крайно време да сме усвоили!

Още в края на миналия век Николай Хайтов, в своята публицистика, прецизно дефинира историческия момент и неговата цел: „Съвременна България е жертва на една безкръвна, но напълно реална война, на започналата в края на 80-те години „война с намалена интензивност” като част от Евроатлантическия поход на Изток. Така на България ще бъде сложена точка, без да бъде „удряна” с бомби, гърмяна, превземана и прегазвана. Евроатлантиците се научиха от Хитлер, че натуралното кръвопролитие не е най-изгодният способ, за да се подмени и дори унищожи един народ, ако всевластните велики сили са решили... България е полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за претопяване на цял един народ и разграждането му със съдействието на самия този народ и основните му институции, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на Конституцията и демокрацията. Цели два живота да имам пред себе си и три още висши образования, пак не бих могъл да предам перфидните способи, употребени за нашето скоростно раздържавяване, отродяване и разпродаване.”

Днес, рейтинггът на доверие в българския парламент е 10%!

При такова доверие и подкрепа, той прие редица законодателни решения и закони, които трябваше да влязат в сила от 1.01.2020 г., и срещу които яростно възстана в своята цялост, доволно разединеното през годините на „прехода”, българско общество. Да си припомним и факта, че стотици родители от няколко града, панически грабнаха и изведоха децата си за няколко дни от училище, а пред сградата на парламента бяха положени траурни венци, може би като израз на всенародна „любов“. Вероятно всичко това се случва, защото хората имат високо доверие в закони и законодателство, в държавност?! Тезата на управляващите, че обществото не разбира, че някой съзнателно го дезинформира и плаши относно целите и същността на тези социални закони, не минават! Все още в голямото си мнозинство, българите са грамотни и дори без да притежават юридическо образование, могат да четат. Написано е ясно и недвусмислено – все пак е закон! Не е нужно някой особено да го тълкува. Текстовете, с всичките си членове и алинеи, са общодостъпни и могат да се прочетат черно на бяло, а начина им на прилагане е добре познат от практиката в други европейски страни (нали живеем в глобалното село!). И тази практика ги ужасява! Защото, дори и да си неграмотен, можеш да усетиш с кожата си, какво се задава, защото животът те е научил, че „играе ли мечката в съседа, ще дойде и при теб”. Сатанинските закони и Инстанбулски конвеннции, не признават природни дадености като мъж-жена, майка и баща, традиция и ценност, атомизират и заличават семейство и нации. Те се налагат изключително безапелационно и брутално за ратификация в българския парламент, въпреки че се афишират като препоръчителни и нямащи задължителен характер. Докато не ги приемем!

Законът на силата и Силата на Закона,

винаги са били любимите оръжия на силите на Мрака. Тактиката, която е избрало българското правителство и парламент, е на отлагане и неглежиране на проблема, който сами създадоха със своята законодателна инициатива, и който взриви обществото. Отлагането е увъртане и „замазване на очи”, липса на отказ от взето антихуманно и пагубно решение за националната ни индентичност и сигурност, което обществото ни не може да приеме при никакви обстоятелства. Отлагането им е продиктувано от скритата надежда на правителството, че хората ще се уморят да протестират, ще се примирят с договорености и взети решения спуснати от анонимните им европейски „началници”, както се е случвало често досега. Примитивна тактика, разчитаща да им развърже ръцете за нови корупционни възможности.

В това правителство участват като коалиционни партньори и Обединени патриоти. С други думи тяхна е и отговорността за положението, в което се намират народът и държавата. Може би не иде на един патриотичен вестник като „Нова Зора“, който вече 30 години ратува за обединение на българските патриоти, да говори и пише срещу юридическата форма на парламентарното участие на „Атака“, НФСБ и ВМРО. За съжаление, с някои минимални изключения, това обединение само употреби идеята за единение. То в своя егоцентризъм нанесе такива поражения на патриотичната кауза, че беше хиляди пъти по-добре да не се бе осъществило във властта. Древните са вярвали, че човек е мярка на всички неща и тази проверена от живота истина бе потвърдена от фактите на третото правителство на Борисов, крепено от лица, които би трябвало да се разграничат от геноцидната политика, която то води срещу собствения си народ. Вгледан през хоризонта на времето, сякаш за тях титанът Христо Ботев е написал:

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата...

Държава, която разпродава и не пази светостта на своята земя, защитавана с кръвта на поколения българи повече от 13 века, държава която нехае за нея и безотговорно я хвърля на геополитическия тезгях, е обречена! Както казва Емерсън „Нацията не може да загине освен от самоубийство”, а стопроцентовият българин от Родопите, който увековечи съдбата на народа ни в своето творчество, акад. Николай Хайтов, с болка и горчивина ни завеща предупреждението: „Изтървем ли България, изтървали сме всичко”! И, за да бъде още по-ясен, уточни: „Толерантност в условията на зверилник, е равносилно на самоубийство”.

Евроатлантическите фактори вече открито признават, че целта им е унищожаването на националната държава или поне на такива като нас. И това е обяснението, че ценности като Държава, Отечество, Родина, нация, история, подвиг, че дори майка и баща, вече не са святост! Ако продължим списъка на умишлено изважданите от оборот извечни ценности за българина, непременно ще стигнем до

Българската армия.

Но нека първо да припомним казаното по-горе от Атанас Буров: „Който ГОВОРИ лошо за войската – заслужава удар в тила. И смърт, и грях няма!” Какво ли заслужават обаче тези, които я предадоха и унищожиха с подписа си българската армия, без сражение и без един изстрел дори?

КОНСТИТУЦИЯ на Република България:

Чл. 9. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Армията винаги е била основополагаща сила за създаването и съхраняването на държавата и, затова винаги е била свещена и любима за всеки член на обществото. В България обаче тя за три десетилетия се стопи и може да се каже изчезна като ланшния сняг. При Тодор Живков тя бе респектираща със своята мощ национална институция, отлично структурирана и балансирана военна сила. Нейната численост бе около 200 000 души. Тя притежаваше почти всички съвременни видове и родове войски, модерно въоръжение, заедно с възпиращо оръжие, развити и действени образователни, научни, научно-изследователски и проекто-конструкторски структури, културни институти - вестници, списания, театър, киностудия, собствени здравни заведения и почивна база. В интерес на армията бе разгъната мощна индустриална база, която можеще не само да я поддържа материално, но и да произвежда оръжие на бъдещето. БНА обладаваше голям обществен авторитет. Тя бе наборна армия с изключително висока степен на боеготовност и боеспособност, възпитана в най-добрите традиции на самопожертвователната и победоносна българска войска. На територията на България няма чужди войски и чужди военни бази, защото при такава армия няма нужда от външни гаранции. Всичко това трябва да бъде унищожено по волята на антибългарски интереси.

През 1990 г. българските демократични и предателски настроени управници подписаха Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Този договор засягаше 30 държави от съюзниците на НАТО и от страните на Варшавски договор. Това бе капитулански по същество и антибългарски договор, а подписалите го се окичиха с незавидната слава на палачи на българската държава и предатели на българския народ. Съгласно този договор на България се вменяваше задължението да съкращава своите обикновенни въоръжени сили с толкова, с колкото пожелаят „великите сили“. Това означава, че нашата държава трябва да се съобразява непрекъснато с чуждите интереси, и че на практика не може да отстоява собствения си интерес и да защитава териториалната си цялост. Цялата идея на ДОВСЕ е

едно ново издание на клаузите на жестокия Ньойски диктат,

наложен ни от същите държави и сили, след Първата световна война, през 1919 г. Днес тези държави и сили са ни партньори и съюзници, но те не са по-малко жестоки от своите предшественици, които си отмъщаваха за военния позор, който българската войска, с чутовна храброст, им нанесе. През 1919 г. те разрешиха на България да има войска до 20 000 души, но според ДОВСЕ и „План 2004“ България не може да има армия с численост повече от 24 000 души.

Държава която сама се е раздържавила, разбира се, по стриктен план и точно определена технология, изработени от настоящите ни геополитическите съюзници, отвъдморски експерти, местни доброволци и активно подпомагани в тази си дейност от десетки чужди НПО-та, може ли да има необходимост от армия, може ли да претендира за суверенитет и национална сигурност?! Тя е превърната в типична колониална територия, суровинен придатък и донор, но с инфилтрирана илюзия в населението за някакво тържество на демокрацията. Армия, която е загърбила бойната слава и традиции на предците си, армия, която бе позволила най-долна гавра и унижение с нея, под благовидната маска на законността, армия, която е била

заставена със собствените си ръце да реже и разпродава на скрап най-качествените си боеспособни въоръжениея,

каква може да бъде мотивацията за нейния личен състав? Българската армия бе оставена без авиация, без морски флот, с няколко хиляди служители - контрактници (тук войни /войници не би било съвсем на място), армия която участва в „мисии“ и в жандармски операции по всички краища на света, нима може да има дух и кураж за деня, в който ще трябва да изпълни своя дълг пред Родината - да защити „суверенитета, сигурността и независимостта на страната и нейната териториална цялост“? Какво да защитават българските момчета, когато служат в нея заради залъкът хляб и заради едната заплата? Може би това ще им кажат корумпираните политици разпродали всичко, което може да се разпродаде, и които са направили от райската земя на България, обезлюдена пустиня?

Наполеон Бонопарт обичал да повтаря: „Народ, който не храни своя армия, скоро ще храни чужда”. При едно от посещенията си в САЩ за получаване на наставления и заповеди,  бившият български президент Петър Стоянов заявява: „България ще спазва международните норми на поведение, дори с цената на отказ от националния суверенитет“.

Министър-председателят Иван Костов го допълва: „Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес“. Такива „достойни“ и „истински“ политически мъже и държавници няма как да не запишат имената си в черния пантеон на българската история! И няма как скрижалите на българската памет и чест, тези имена да не заслужат народното презрение.

Няма по-тежко морално престъпление от предателството.

Ако е към майка и баща те може би биха ти простили. Но когато предателството ти е към род и Родина, към собствения ти дом и бъдещето на собствените ти деца, то вече е в онази категория, която дорде е свят, ще живее с клеймото на родоотстъпничеството. То е било най-тежкото възмездие в българската традиция – да бъдеш изхвърлен и изоставен от целия ти род. На такъв човек се е гледало като на прокажен. А най-страшен е бил винаги родоотстъпникът-предател, изменил на родовата си вяра и принадлежност. Българският народ е категоричен в тази си присъдата: ”На всеки можеш всичко да простиш, само на изменника на рода, на родоотстъпника - никога!”.

Днес няма в България човек, който да вярва, че държавата ни има суверинитет.

Какво остава от светостта на армията, от сакралното пространство на земята българска, на Отечеството, на Родината. И възможно ли е въобще да се говори за святост, щом понятия и реалности като Дом, Майка, Армия и Родина, са стъпкани в калта и отсъстват като добродетел в налаганата ни от колонизаторите нова ценностна система?!

 

Следва