Нова Зора

„Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!“

Елин Пелин, „Напаст божия“

Много бедствия е виждал българският народ, но воден режим посред зима му се случва за пръв път. И то предизвикан не от природен катаклизъм, а от престъпни действия и бездействия на една неидентифицирана ОПГ, проспала няколко десетилетия „в очакване на Годо“. Сиреч, да се случи неизбежното и пет областни центъра, начело с Перник плюс десетки по-малки градчета и села, да останат на сухо и с молебени за дъжд и сняг да просят Господ да ги отърве от „калинките“, налазили снагата народна.

йка“, както я нарече „политологът“ Антон Тодоров, преди да се присъедини към нейната парламентарна група, няма намерение да си ходи от властта. Премиерът трети мандат Бойко Борисов хвърли на разярената тълпа шести министър  – този на околната среда и водите, за да не поискат хората неговата глава. Преди една седмица се случи нещо невиждано през целия преход: прокуратурата привика на разпит и задържа за 24 часа министъра на екологията и водите Нено Димов, който преди това подаде оставка и премиерът я прие „с благодарност“. Последва искане за постоянно задържане на злополучния еколог, а в ръководеното от него министерство и в двете му жилища, бяха извършени претърсвания и обиски. Обискирани бяха също така офисът на държавното дружество ВиК Перник и домовете на бившата кметица и бившия областен управител на Перник Ирена Соколова. Така главният прокурор Иван Гешев се направи на българска Лаура Кьовеши, а вицепремиерът Каракачанов квалифицира неговите действия като „излишна показност“ и „политическо убийство“. Понеже министър Нено Димов беше предложен за поста от ВМРО, както и шефът на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), отстранен по-рано заради търговия с удостоверения за български произход.

Ураганът „Ел Нено“,

както шеговито бяха нарекли министъра по повод на скандалите с втория лифт на Банско, освен върху кризата с водата, остави своя пръстов отпечатък и върху аферата с италианския боклук, приеман щедро за унищожаване в България. Трябваше италианската полиция да задържи цяла влакова композиция с боклук, за да разберем, че италианската Ндрангета изнася опасния товар у нас. И че италиански боклук влиза у нас с подписа на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Изобщо този човек е бил много щедър на подписи, независимо дали става дума за искания за употреба на питейна вода от язовир „Студена“ за промишлени нужди, или за депониране и унищожаване на боклуци, в това число и болнични отпадъци. Но „съдружниците в престъплението“, ръководителите на ВМРО, ореваха орталъка заради „безспорния професионалист“, чието отстраняване от поста и задържане от прокуратурата поставяло под въпрос стабилността на коалиционното управление. Това управленска коалиция ли е, или организирана престъпна група?

Всичко се оказа обаче

буря в чаша вода.

Защото на „изключително неприятния“, според Валери Симеонов, коалиционен съвет, миналия вторник „обединените патриоти“ кандисаха да излъчат друг министър на околната среда и водите. Те предложиха за този пост Емил Димитров Ревизоро, бивш шеф на митниците по времето на Симеон Сакскобургготски, а в 44-то Народно събрание депутат от ВМРО и  председател на парламентарна комисия, нямаща нищо общо с екологията. Въпреки предстоящия вот на недоверие, още на следващия ден (сряда, 15.01.2020) той беше одобрен от управляващото и подкрепящото властта парламентарно мнозинство със 111 гласа „за“, срещу 96 „против“, без нито един „въздържал се“. ПГ на „опозиционната“ партия „Воля“ предварително напусна парламентарната зала, за да не обърка случайно сметките на ГЕРБ и ОП. Преди това пък атакисти се биха в един столичен ресторант със собствения си областен управител Илиян Тодоров и той обяви, че ще напусне партията. Ясно беше, че при тази ситуация до развод в управляващата коалиция ГЕРБ-ОП няма да се стигне. Не и докато „Воля“ и ДПС са готови „да споделят (без)отговорността“ на управлението. Било като участват в правителството, било като подкрепят до края на мандата евентуално правителство на малцинството, освободено от рекета на „патриотите“. Естествено и това правителство ще се ръководи от Бойко Борисов, който в деня, когато НС гласуваше за новия министър на екологията, присъстваше на откриването на база на Военоморските сили на Червено море, в Египет. Вотът на недоверие, който Нинова внесе в НС, а на 20 януари парламентът щеше да разгледа и гласува, бе обречен на неуспех. Защото за „съдружниците в престъплението“ - управляващи и подкрепящи властта, няма по-здрава спойка от страха, че при извънредни парламентарни избори ще бъдат изхвърлени задълго или завинаги от Народното събрание. Тоест, въпреки безводието, предизвикано от „най-успешното управление“, избирателите ще пият една студена вода - пречистена или идваща от мъртвия обем на пресъхващите язовири. Независимо от това как се казва новата „калинка“, седнала в стола на Нено Димов, хаосът в управлението на водните ресурси ще продължи. Защото новият министър пое поста на Нено Димов с нагласата да ревизира, а не да оправя заварените батаци. Какво има за ревизиране в един управленски провал? Очевидно е, че задачата му е само да предотврати предсрочни парламентарни избори, а не да решава водната криза.

Ако е истина казаното от Юлий Москов в предаването „Фронтално“ на телевизия СКАТ на 11.01.2020, нито в МОСВ, нито в МРРБ има поне един експерт по водите. Воден режим заплашва и Ботевград, Шумен, Търговище, Добрич, Варна и Сливен. Защото едно министерство отговаря за водоползването, друго за язовирните стени и ВиК, а на последните е вменено задължението да подменят остарялата водопроводна и канализационна инфраструктура. Що се отнася до язовирите, една част от тях са държавни, други – общински, отдадени на концесия, трети са ничии. За последните три години кабинетът „Борисов“ не успя да уточни дори броя и собствеността на язовирите, а премиерът говори за обединяване на всички ВиК дружества под шапката на национална агенция.

Досегашната „споделена“ отговорност се оказа пълна безотговорност!

Но, докато министър Нено Димов беше задържан и уволнен, министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова е на свобода. И най-нагло твърди, че само един човек може да й поиска оставката: премиерът Борисов. Тя пред Борисов ли е положила клетва или пред Народното събрание? При направените досега шест министерски смени, Аврамова е като кукла неваляжка. Да не говорим, че и министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева отдавна плаче за изпъдица. Къщите за гости и продължаващите скандални заменки на горски, селскостопански, или крайбрежни терени не са ли достатъчно основание за това? Докога Борисов ще се оправдава с управлението на БКП и БСП? Така може да стигне и до хан Аспарух.

Докато нашите медии оплакват коалите в обхванатата от пожари Австралия или разтърсвания от семейни скандали британски кралски двор, тук гърмят бомби, изнасилват и колят девойки, процъфтяват нови видове ало измами и няма вода за пиене, камо ли за гасене на евентуални пожари. Както е тръгнало и „Балкански поток“ може да няма, щом помощник-държавният секретар на САЩ Дейвид Хейл обяви по БНР, че САЩ не одобряват продължението на „Турски поток“ през България. Понеже проектът бил руски, а руснаците използвали природния газ като средство за влияние и натиск върху Европа, което застрашавало нейната сигурност. А САЩ не използват ли натиск, за да пробутат на Европа и България, в частност, скъпия си втечнен шистов газ? Не наложи ли Вашингтон санкции върху фирмите, участващи в изграждането на „Северен поток-2“ и „Турски поток“? Как ли оценяват в Белия дом факта, че нашият премиер Борисов присъства на откриването на „Турски поток“ в Истанбул редом с президентите на Русия, Турция и Сърбия? Приказките че България не достроявала „Турски поток“, а разширявала газопреносната си мрежа, могат да минат пред наивните гербофили, не и пред Вашингтон. Те ще хванат дикиш точно толкова, колкото и видеокадрите заснети от въртолет, с които Борисов обеща да убеди Путин, че строим на ден по 5 км. от газопровода „Балкански поток“. Ако това беше вярно, още през януари щяхме да сме завършили строителството. Дори сценаристите на Слави са пресметнали, че с изтъкнатия от Борисов темп на строителството, би трябвало да се изградят 3000 км. газопровод, при необходими само 483 км. Москва не вярва на сълзи, а във Вашингтон, Лондон и Отава, са много по-изпечени в лъжите от нас, за да повярват на уверенията на Борисов, че само разширяваме своята газопреносна мрежа. Така я разширяваме, че в единия край я свързваме с „Турски поток“, а в другия – с газопровода на сръбска територия. Нищо че с призивите си за дипломатическо уреждане на американско иранската криза, София на практика одобри терористичния акт, при който американски дрон уби иранския генерал Касем Сюлеймани при излизането на неговия кортеж от международното летище в Багдад. Нещо повече, правителствени и неправителствени „експерти“ развиват „обоснованото предположение“ на Цветан Цветанов, че генералът лично е ръководил атентата на летище „Сарафово“, приписан на „Хисбуллах“. (Без)мозъчният център, основан и ръководен от бившия вътрешен министър на Борисов, гордият собственик на персонален асансьор в блока, построен от „Артекс“ и разпродаден евтино на хора от властта, сигурно е достигнал до същото заключение. За щастие премиерът Борисов не се хвана за тази уйдурма и отрече генерал Сюлеймани да има връзка с атентата срещу израелските туристи. В противен случай щяхме да се конфронтираме с държавата Иран, чийто служител беше Касем Сюлеймани. Дори премиерът на Канада Джъстин Трюдо се осмели да разкритикува Тръмп, заради поддържаното от САЩ напрежение в района на Средния Изток допринесло за свалянето на украинския пътнически самолет в Иран. Това, разбира се, няма да сложи край на спекулациите по темата „тероризъм“. Защото, както каза преди години шефът на „паблик рилейшънс“ на южното крило на НАТО: „Тероризмът е въпрос на гледна точка. От гледна точка на Британската империя Джордж Вашингтон е бил терорист!“

Кошаревски свидетели

Щом англичаните можаха да оправдаят американско-британското нахлуване в Ирак през март 2003 г. с измислиците за оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин, а миналата година да вдигнат антируска истерия с уж отравянето по заповед на Путин на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри, колко му е да обвинят Русия и за катастрофата с украинския пътнически самолет, излетял от международното летище „Аятолах Хомейни“ в Техеран?! Особено, щом първо Тръмп изказа „обосновано предположение“, че Иран по погрешка е свалил самолета с руска ракета. Нещо, което канадският премиер Джъстин Трюдо и британският му колега Борис Джонсън, повториха като папагали. Но, докато Тръмп допусна, че самолетът може да е бил свален по погрешка със зенитна ракета, другият измамник Джонсън е готов да твърди, че свалянето е умишлено. И дори да стовари вината върху Владимир Путин, само защото самолетът беше украински. Политическите измамници се позоваха на любителски кадри и на твърденията на анонимни местни жители, които били намерили сред останките на самолета парчета от руска ракета ТОР-М1. Как са разбрали, че е руска? Същински „кошаревски свидетели“!

Обикновено критичният към Доналд Тръмп вестник „Ню Йорк Таймс“  публикува любителски видеокадри от момента на удара на ракетата по украинския „Боинг-737“. А според Белия дом американски спътник бил заснел „следата“ от ракетата. Как той се е оказал точно в този момент над местопроизшествието? Да не би да е висял там на геостационарна орбита в очакване някой американски дрон или иранска ракета, да свали самолета? Очевидно и наземната американска агентура в Ирак и Иран не спи, щом при погребението на Касем Сюлеймани в Керман бяха стъпкани 56 и ранени 213 души, а при ракетния обстрел на американските бази в Ирак войниците се оказаха в укритията и нямаше дори един одраскан. При атаката на американския дрон срещу генерал Сюлеймани в Багдад пък загинаха 10 души. Казват че иракското ръководство било предупредило американците за иранското ракетно нападение срещу техните военни бази в Ирак, въпреки решението на парламента в Багдад всички чужди войски да напуснат страната.

В крайна сметка Техеран призна вината си като изтъкна, че иранската ПВО е взела самолета за американска крилата ракета, понеже се насочил към обект на Иранската Революционна гвардия. Дежурният офицер не могъл да се свърже с щаба и тъй като разполагал само с 10 секунди да вземе решение, разпоредил летящият обект да бъде свален. Дали ще бъде осъден за действие или за бездействие – все едно. Щеше ли обаче това да се случи, ако дни по-рано американски дрон не беше убил иранския генерал Касем Сюлеймани? Може би не. Така или иначе Иран е последният, който има интерес от свалянето на един пътнически самолет в собственото си въздушно пространство. Още повече, че с изключение на деветчленния украински екипаж и на две пътнички, болшинството от останалите пасажери в самолета са били канадски граждани от ирански произход. Техеран се извини на Украйна и обеща да изплати компенсации, но оплаквачите на живите Сергей и Юлия Скрипал не само че не осъдиха убийството на Сюлеймани, а направо го оправдаха. Борис Джонсън дори заяви, че британците нямало да плачат след ковчега на генерала!

За чия ли чужда смърт изобщо са заплакали в Лондон?!

Техеран с право нарече Пентагона „терористична организация“, а Тръмп – терорист и заплаха дори за сигурността на САЩ.

В момента тримата международни измамници – Доналд Тръмп, Джъстин Трюдо и Борис Джонсън, крещят: „Дръжте крадеца!“ Вероятността техническа повреда да е станала причина за катастрофата с украинския пътнически самолет бе изключена от тях априори. Може би, защото след изтеглянето от пазара на един друг модел на „Боинг“ това би компрометирало съвсем прехвалената американска авиационна технология. А правителството на Борисов, в което министър на отбраната и вицепремиер е „патриотът“ Каракачанов, вече предплати 2,2 милиарда лева за още несъществуващите изтребители „F-16 Block 70“. Купи ни, дето се вика, котка в чувал.

Трябва ли да погребем български пилоти с тези летящи ковчези, за да кажем „не!“ на американския диктат? Когато най-лошото стане, дали Прокуратурата ще подгони съучастниците в поредното антибългарско престъпление? Възможно е, но то ще е като „след дъжд качулка“. На нас ни трябва превантивно санкциониране на престъпниците, а не такова, което следва причинените от тяхното нехайство, некадърност и подкупност катастрофи. Иначе вода ще газим, жадни ще ходим. Или, подобно на героите на Елин Пелин, ще направим като жабите, кога им пресъхне блатото: ще прокълнем и ще умрем!