Нова Зора

На следващият ден след православното Рождество Христово, съдбата сякаш ни дари с картинка, която нагледно илюстрира какво се случва с тези които предават, с тези, които забравят, с тези, които се кланят пред Мамона и си създават идоли за собствена употреба и преклонение!

На 8 януари сутринта в София започна първата сесия на Стратегическия диалог между РБ и САЩ, който се проведе след договорка между Д. Тръмп и Б. Борисов от края на миналата година. Следобед на същия ден в Истанбул започна церемонията по тържествения пуск на газопровода "Турски поток", а на 9 януари вечерта в българските СМИ се появи изявление на непристигналия ръководител на американската делегация за преговорите в София, помощник-държавния секретар на САЩ (зам.-министър на американското външно министерство) Дейвид Хейл, който, по същество, от чужбина, официално резюмира резултатите от първата сесия на българо-американския стратегически диалог.

В резултат на всичко чуто, видяно и прочетено можем определено да заявим, че думата, която семантично обединява посочените по-горе събития и, вероятно, ще бъде думата на 2020 г. за българския народ и държава, е деградация! Деградация на авторитета на България по света, деградация в жизнения стандарт на народа, деградация в духовното развитие на нацията, деградация на морала и националното самосъзнание на българската нация. Светът се бори за развитие, а у нас констатираме деградация на ориентирите, логиката и най-вече на здравия разум!

В МС на РБ бе проведена

първата сесия на Стратегическия диалог

между Република България и Съединените американски щати, в края на която бе прието съвместно Обобщение на заключенията.

Диалог е възможен само тогава, когато има ясно, предварително обявени теми и състав на участниците. От това, което видяхме и прочетохме от БТА, сайта на МС на РБ и сайта на Посолството на САЩ в РБ не става ясно имало ли е диалог т.е. някой, който да споделя теза и някои, които да я обсъждат или оспорват. Първото което прави впечатление е, че съставите на двете делегации са абсолютно неравностойни: от българска страна участват премиер, трима вицепремиери и над десет висши чиновници, докато американската страна е представена от ръководителя на делегацията, който е заместник на помощника на държавния секретар, което по нашему означава съветник на зам.-министър, при това отговарящ за Централна Европа, в която не влиза България и за "Холокоста", което няма никакво отношение към България, тъй като ние сме спасили българските евреи по време на Втората световна война.

Интересното е, че т.нар. "Диалог" е ръководен от българския премиер и от Н.Пр. посланика на САЩ в РБ, макар, че на сайта на Посолството за ръководител е посочен заместника на помощника на държавния секретар на САЩ Матю Бойс, защото неговият началник Дейвид Хейл така и не пристигна в България. Формата на приетия документ е непозната за българското международно право, както и самото название "Обобщение на заключенията" т.е. ние не знаем какво е неговото правно действие.

В публикуваното "Обобщение" прави впечатление, че акцентът е поставен върху Сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността: изработване на десетгодишна пътна карта за двустранно сътрудничество (не в рамките на НАТО!), чиито параметри вече са договорени по време на проведения „Диалог“ (какви са парметрите?), и че ще бъде създаден съвместен работен комитет (постоянен изпълнителен орган!). Главно внимание ще бъде обърнато "на сътрудничеството в областта на морската ситуационна осведоменост и конкретно усилията на България за създаване на военноморски координационен център във Варна" (желанието и ангажимента по изграждането му е на РБългария!)

В областта на икономиката, търговията и енергетиката

се приветстват усилията на България да диферсифицира газовите си доставки (газов хъб), изграждайки за собствена сметка интерконектор с Гърция и купувайки 20% от подвижната платформа за регазификация на американски втечнен газ, доставка на американско ядрено гориво за АЕЦ "Козлудуй", "ще бъде изпратен енергиен екип от САЩ, който да разгледа развитието на "хидроенергийни и други възобновяеми енергийни източници с цел превръщането на страната в регионален енергиен център (още един хъб!) и насърчаване на енергийната диверсификация на територията на Балканите“ – никаква конкретика и никакви задължения на най-мощната икономика в света към най-слабия член на ЕС?!

Специално и голямо внимание е обърнато на "развитие, разполагане и комерсиализация на 5G мрежата". Имайки предвид, че китайската "Хуауей" е водещия световен лидер в това отношение, записаното стратегическо направление явно има за цел да внедри в България "изпитани и надеждни доставчици на мрежови устройства и софтуер и доставчици на услуги, като се вземат предвид оценките за рисков профил, както и да се насърчават рамки, които поощряват максимални усилия за защита на 5G мрежите от нерегламентиран достъп или намеса".

С езика на булдозерната дипломация

В своето официално изявление от Вашингтон, с което реално се ангажира и Президентът на САЩ, г- н Дейвид Хейл, демонстрира нагла намеса във вътрешните работи на една суверенна държава, член на ООН, поставяйки ултимативни условия пред вътрешната и външна политика на България: "Съединените щати са против втората линия на газопровода "Турски поток", предназначена за доставка на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия"– пише "гаулайтера" Хейл. "Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. "Северен поток-2" и втората линия на "Турски поток" са проблем, защото не осигуряват енергийна диферсификация на Европа" - констатира американският дипломат, без да е упълномошаван от ЕК за подобни твърдения. По-нататък г-н Хейл декларира, че "САЩ ще продължат подкрепата си за модернизацията на българските въоръжени сили", което, явно, означава, че и в бъдеще САЩ ще "извиват ръцете" на съюзника си за нови покупки въоръжения. Г-н Хейл разкрива без увъртания и следващите цели на САЩ в България: "да изградят защитена от манипулации 5G комуникация и за укрепването на върховенството на закона в страната". Оказва се, че някои "наскоро са се договорили да проведем диалог за реформа в Конституцията и отчетност на съдебната власт". Особен интерес за определени висши чиновници на САЩ представлява българския прокурорски корпус, явно като инструмент за контрол и въздействие.

По всяка вероятност, след тези федфебелски изяви на американския дипломат, в атлантическите и проамерикански кръгове и клубове у нас, вече се лее шампанско, по повод факта, че най-накрая американската администрация силово заставя и без това услужливата българска политическа класа да прокарва неотклонно антируските и проамерикански интереси в България. И все пак възниква въпросът, кое е накарало мистър Хейл да забрави общоприетия дипломатически изказ и публично да назидава българското правителство? Явно, след като Борисов взе участие в тържеството на Русия и Турция по пуска на "Турския поток", а и след общата позиция на Путин и Меркел за "Северен поток-2", американското външно министерство е разбрало, че по имиджа им е нанесен тежък удар. За света вече е напълно ясно, че Америка преследва егоистично и безцеремонно собствените си интереси, използвайки страха от рестрикции към зависимите от тях страни по света. Странното в случая е, че чиновниците на Държавния департамент въобще не се съобразяват с официалните заявления на 45-президент на САЩ, че "Съединените щати няма да се намесват във вътрешните работи на други страни!", а напротив, демонстративно и нагло афишират намесата си пред европейската общественост. Това е най-добрият и бърз начин Доналд Тръмп да губи популярността си извън САЩ, дезавуирайки демагогията и популизма му, чрез който той се опитва да печели авторитет по света. Или това е поредното мероприятие на американската "дълбока държава" в борбата й с Тръмп?

Измерения на „конкурентната борба“

Като изхождаме от здравия смисъл, а ние винаги трябва да се придържаме към тази максима, то не разбираме, как е възможно да се повтаря непрекъснато за необходимостта от диферсификация на доставките на руски природен газ, след като вече 50 години руската компания "Газпром" безотказно, стриктно и дългосрочно изпълнява всичките си ангажименти към европейските потребители. След историческата сделка между СССР и ГФР "Газ срещу тръби" през 1970 г., сключена в разгара на студената война и крайно острото противопоставяне между НАТО и Варшавския договор, руските тръбопроводи не пречеха на стабилността в Европа. Напротив, през 1975 г. в Хелзинки всички европейски страни, САЩ и Канада подписаха Заключителния акт за сигурност и сътрудничество в Европа. Това означава, че причината е в нещо друго и то е алчността и защитата интересите на американските производители на втечнен газ, невинно определяна в Америка като "конкурентна борба".

Ето някои данни. През 2019 г. се разгоря истинска търговска война между РФ и САЩ по вноса на втечнен газ в Европа. Общото количество от всички доставчици на тази енергийна суровина на европейския пазар е 76 млн.т. (105 млрд.куб.м.) годишно.

По данни на EIA и ICIS в 2019 износът на втечнен природен газ на САЩ за Европа е бил  18,3 млрд. куб.м., а на РФ – 18 млрд. куб.м., което е три пъти повече от 2018 г. През 2020 г. САЩ ще въведат нови мощности за производство на втечнен газ, с което ще увеличат добива си с 50%, или общият производствен обем ще достигне 55 млрд.куб.м., за което количество трябва да се осигури платежоспособен пазар и този пазар е  Европа. За крайните потребители тази ситуация е добра, защото неминуемо ще доведе до намаляване на цените. САЩ продават по дългосрочни договори като производствените разходи и тези за доставка на американски природен газ, са по-високи от тези на Катар, Алжир, Норвегия и Русия. И тук се намесва

руският тръбопроводен природен газ.

Неговата себестойност е по-ниска, транспортните разходи са по-малки, а сигурността на доставката е по-висока. Единственото условие на потребителите, което е напълно постижимо, е да се прилагат гъвкави методи при ценообразуването, отчитайки и спотовата цена на втечнения газ. Да не забравяме, че по въпроса за гъвкавото формиране на цената на природния газ за България руският президент даде принципиалното си съгласие на президента Радев по време на последния Санкт-Путербургски икономически форум. Така, че цялото това упражнение с тезата, че "руският газ е фактор за нестабилност в Европа" е от лукаваго! И никога американският втечнен газ няма да е по-евтин от този, доставян по "Турски поток", защото при директивната икономика, където държавата е "командира" цените се свалят по-лесно и по целесъобразност!

Но интересното предстоеше през този "знаков за българската политика и дипломация" ден, както го определиха клакьорите-летописци на бащицата. Съпроводен от шефа на правителствения пресцентър в ролята ѝ на личен фотограф, от личен оператор за "он-лайн" връзка с народа чрез личната му стена във Фейсбук, българският премиер се озова на чужд празник. Новият османски повелител трябваше да покаже пред света "Кой кой е?" на Балканите, в Южна Европа и Източното Средиземноморие. За фон на своя успех той се сети лично да покани българския премиер. Нали в резултат на неговите действия преди години се роди и "Турски поток"! Болно ни е, но няма как да не признаем, че демонстрацията бе пищна и в същото време унизителна за някои присъстваши!

Бойко Борисов бе видимо притеснен, може би защото добре знаеше, че американците ще му дърпат ушите за присъствието му на тържество, което бе под забрана. Така и стана! Но той знаеше още, че никой от тримата присъстващи  президенти не му е простил и, че няма да му прости капитуланството пред САЩ. От друга страна с присъствието си циментираше новата топла връзка между Турция и Русия за сметка на православното многовековно братство между българи и руси. Във вътрешен план това бе знак и към българските турци, които в мнозинството си, незнаейки български, чуха на турски език и разбраха, колко големи приятели са Ердоган и Путин. И вече дочакаха часът който най-сетне българите вече няма да има на какво да разчитат и значи, че се открива великата възможност да се усилва  ролята на турското малцинство във властта, както и по всички въпроси на вътрешната и външна политика на България!

Капан, от който измъкване няма

През януари 2019 г. сръбският президент Вучич, в присъствието на руския си колега Путин, заяви в Белград: „...искам да кажа на другите страни в нашия регион: Сърбия се гордее с това, че тя е независима, свободна държава... Сърбия приема своите решения на основата на волята на своите граждани, а не на основание на волята на които и да са други правителства". В Истанбул Ердоган каза: "Кръстник на "Турски поток" е моят приятел Владимир Владимирович Путин... Това, което очакваме от нашите съседи, от партньорите, е те да не отблъскват ръката, която им се протяга!". Президентът Путин сложи акцент върху политическата воля: "Аз искам да изкажа признателност на турските власти, на Президента на Турция... за политическата воля, проявена от ръководството на Турция при реализацията на проектите, имащи национално значение и отговарящи на националните интереси на собстевната им страна".

Всички тези думи имаха само един адрес – присъстващият четвърти – премиерът на РБългария -  Бойко Борисов.

Унизителният подтекст в тях внушава, че българският министър-председател няма качествата да изпълнява професионално огромните отговорности на ръководител на изпълнителната власт в една европейска държава. Над това не се замислят само случайно попадналите чиновници в управлението на страната. В голямото си мнозинство те са със самочувствие едва ли не на "месии" т.е. "изборът падна на мен, защото съм много умен и оправен" - си казват те, и няма как да забележат, че тези или този, който ги избира е също толкова неподготвен, каквито са и те. Премиерът на България е в непрекъснато очакване "началниците" да му казват какво да прави. Но в последно време "началниците" станаха много: САЩ, ЕК, Германия, Турция, Русия. И Борисов, без да е учил езици, без да познава теорията и практиката на международните отношения, без да е произвел с труда си и един пирон решава, че след като народът му е гласувал 20% доверие, то той трябва да се среща с всички и да "лавира" между тях. Но когато човек е несъответстващ, не си е създал буфери и няма нищо и никой зад гърба си, губи, а с него винаги губи и цялата държава. Ротационното председателство на ЕС му изигра лоша шега. То му даде измамното самочувствие, че става за европейски ръководител! От обкръжението изглежда няма кой  да му каже, че това е нелепо и и се получава конфузът, който не само ние виждаме. А това не само вече е твърде некоректно! То е опасно!

С "Турски (Балкански) поток" Борисов влезе във "вълчи капан", от който излизане няма! САЩ, както блокираха трите енергийни проекта с помощта на безсилния Борисов, ще спрат и изграждането на тръбопровода за руски газ до Сърбия. Това беше ясно още, когато "Борисов и сие" се хвърлиха да строят интерконектора с Гърция, след това казаха, че ще правят такъв и със Сърбия, когато купиха 20% от плаващата платформа край Александропулис. През януари украинската преса съобщи, че започват тестови проби за реверс на американски втечнен газ от Гърция през България за Украина. И че това трябва да се случи през 2020 г. И тъй като договореният транзит през Украйна - 40 млрд. куб.м. годишно – се запазва до 2024 г. вкл., то Сърбия ще получава руски газ през Украина, а всички останали на Балканите ще внасят американски втечнен газ.

Аферата „Аркад“ – възход и падение

Когато Путин казва, че българският участък от трасето на "Турски поток" умишлено се бави, всеки знае, че той празни приказки не говори.  Русия разполага с Международна космическа станция и на нея постоянно пребивават руски космонавти. Избраната саудитска компания "Аркад" е меко казано "тъмен арабски субект". До 2017 г. тя се е наричала "Saudi KAD", и както пише в професионалните издания, е била напълно неизвестна, докато не печели конкурс за строителството на втория етап от разширението на газотранспортната система на Саудитска Арабия. В документите си за участие в търга, проведен от "Булгартрансгаз" за новия български тръбопровод, "Аркад" е включила в портфолиото си единствено строителството на тези тръбопроводи, но така и не е доказала тяхното качествено завършване със сертификати. Изпълнителен директор на компанията от 10 май 2019 г. е Фарес Хатиб, който до този момент е бил част от менеджмънта на компанията от ОАЕ "Drake and Skulls International" (DSI), която за 2018 г. е показала загуби от дейността си за 1,22 милиарда долара, след което е започнало разследване властите на ОАЕ на тяхната финансова дейност.

На 17 април 2019 г. "Булгартрангаз" обявява за победител в търга за строителството на "Балкански поток" "Аркад". Крайният срок за представяне на всички документи и сключване на договора е бил 16 май. На 28 май "Аркад" е отстранен от търга и той е спечелен от конкуретната фирма GDEB. Към 29 май "Аркад" е успял да получи само предварителна банкова гаранция за 34 млн.евро от банка Al Jazeera Bank и да представи само 6 от необходимите 17 документа. Но Комисията за защита на конкуренцията с председател Юлия Ненкова, бивша съпруга на бившия член на КС Румен Ненков и майка на депутата от ГЕРБ и участник в "Апартаментгей" заедно с Цв. Цветанов, Александър Ненков, отменя решението на "Блугартрансгаз" за отстраняването на "Аркад". Конкурентният участник се жалва пред ВАС, но през юли 2019 г. Висшия админстративен съд потвърждава решението на КЗК и прекратява делото, а "Булгартрансгаз" оттегля отказа си от 28 май и обявява за победител "Аркад".

След цялата тази история остава открит въпросът, кой все пак финансира сделката на "Аркад" и как и колко дълго инвеститорът ще си връща инвестицията, при условие, че ще се транзитира само около 10 млрд.куб.м газ годишно и кой, в крайна сметка, след време ще се окаже собственик на тръбата?! Това вероятно знае наскоро назначеният за първи посланик на България в СА Димитър Абаджиев, дългогодишен представител на страната в така и несъстоялия се проект за транзит на азърбайджански природен газ "НАБУКО".

Срещата на четиримата големи в Истанбул

Борисов не спира да ръси "бисери" пред журналистите, обикновено по летищата след завръщане от чужбина, преразказвайки със свои думи какво са казали неговите високопоставени събеседници. И сега се родиха такива интерпретации за чутото и казаното от президентите по време на срещата им в Истамбул.

На вечерята тримата президенти си казали: "Внимавай какво говориш, защото нали знаеш, че Бойко ще информира и Брюксел, и Вашингтон". Борисов счита това за комплимент, а ,вероятно, си мисли, че "плаши" някой с "близостта" си до президента Тръмп, но в същото време не разбира, че времето на САЩ и съответно на техните президенти и висши чиновници отминава безвъзвратно и вече малко се тези, които се стряскат.

Другият бисер е, че Путин похвалил Борисов за закупуването на самолетите F-16 , а в отговор той му казал:"F-16 още не са дошли и да не се притесняваш!“.  Да кажеш такова нещо на Путин означава, че съвсем не си в час за какво става дума! По време на въпросните военни учения руските ВКС показаха изстрелване на хиперзвуковата ракета "Кинжал", чиято скорост е 12 000 км/ч, което означава, че 600-те км от Крим или от въздушното пространство над Черно море до Ямбол тя изминава за три минути. И тази "хвалба" на премиера за пореден път показва пълната неадекватност и безхаберие на властта при подготовката и вземането на решения, касаещи националната сигурност на страната!

Но има нещо много съществено и тенденциозно като резултат от срещата на четиримата големи в Истанбул. Това е демонстрираната пред целия свят изключителна близост между президента Ердоган и президента Путин, показно демонстрирана най-вече от турския президент! В неговата десетминутна реч при откриването има няколко специално подготвени и многозначителни момента!

Той се обръща към Президента на РФ шест пъти с обръщението: Уважаеми мой приятелю, Владимир Владимирович Путин, което е прецедент във взаимоотношенията между двете държави, твърде често воювали помежду си през годините.

Президентът на Турция предпоставя изключителна роля на РФ и на президента Путин в процеса за възстановяване на Центъра на исламската цивилизация като дава заявка Турция да бъде водеща в това отношение, особено що се касае до Източното Средиземноморие.

Президентът на Турция нагледно показва фактическите измерения на турско-руското стратегическо партньорство, което се осъществява без афиширани диалози, но твърде ефективно: търговски оборот, приближаващ 100 млрд.долара, милиони руски туристи по турските курорти годишно, "нашите строители в Русия реализират проекти за 75 милиарда долара, съвместните ни инвестиции надвишават 10 милиарда долара", проекта на строителството на АЕЦ "Акую" върви съгласно установените срокове, РФ доставя на Турция над 55 млрд. куб.м природен газ, като 15,75 млрд. са предназначени за Европа.

Оценявайки нивото на отношенията между президентити на Русия и Турция, Ердоган припомня, че тези отношения имат 500-годишна история. Той цитира разменени послания между московския княз, а по-късно и първи Цар на обединена Русия Иван Трети Велики и султан Баязид Втори. Известно   ,че по време на царстването на Иван Трети пада Константинопол (1453 г.), превзет от турците и монаха Филофей предлага Москва да се нарича "Третия Рим!" като единствена независима православна държава, а нейния Цар – единствен застъпник на православните християни на земята (оттук е и надеждата "Дядо Иван" сред поробените българи). Иван Велики е имал формални причини да се счита за наследник на Византия, защото е бил женен за племеницата на последния византийски император. Царят Иван Трети се счита за инициатор на процеса за европеизация на Русия, за повишаването на нейната отбранителна способност и иикономическо процъфтяване.

Султан Баязид Втори е бил покровител на западните и източните култури, много се е трудил, за да осигури плавен ход на вътрешната си политика, което му е донесло прозвището "Справедливи". Той е построил много джамии в Константинопол и Адрианопол. В резултат на четигодишна война е победил венецианските сухопътни и военно-морски сили и превзема Морея (Южна Гърция). Най-известен в историята е с това, че приема на територията на Османската империя всички бежанци, евреи и мюсулмани, прогонени от инквизицията в Испания през 1492 г.

В историческите архиви са открити послания между двамата владетели от периода 1497-1500 г. В писмото си Иван Велики предлага да се открият посолски мисии в двете страни, а в отговора на Баязид Втори не само се дава съгласие за това, но наред с уверенията в любов, дружба и пожелания за здраве, той изпраща и султанска грамота, в която се говори не само за дружба, но и за даване на право на руските търговци свободно да търгуват във всички турски градове.

И ето че президентът Ердоган провъзгласява, че дружбата на Турция с Русия е от 500 години и прави прозрачна аналогия за отношенията между днешните двама лидери и тези отпреди пет века, докато за реалното 1000-годишно братство между българския и руския народи никъде и с нищо не става дума по време на церемонията! Преди време Путин, в отговор на опита на Борисов да "целува ръка" и да иска прошка за предателството с "Южен поток", грубо отговори: "Аз винаги много се притеснявам от определнията старши и младши, имайки предвид, че старшият непрекъснато го подтикват да плаща!" Ясно и точно – извиненията не са приети! Настана време, когато срещите на Борисов с Путин вече ще се уреждат от Ердоган!

Четвъртият участник в срещата, президентът на Сърбия Вучич вече е построил заедно с "Газпром" продължението на "Турски поток" през територията на страната си и фактически очаква "заварката" с българската част на тръбопровода. Той не произнесе реч, но се готви скоро да посрещне Путин в Белград за тържественото откриването на най-голямата действаща православна църква в Европа – "Св. Сава" и да потвърди стратегическите отношения и съюзничеството на Сърбия с РФ.

Речта на президента Владимир Путин бе два пъти по-кратка от тази на Ердоган. Прочетена по предварително написан текст, тя съдържаше оценката, че руско-турското стратегическо партньорство дава значими, осезаеми резултати.

По повод на строителството на газопровода Путин отбеляза, че са използвани най-новите и съвременни технологии, строено е с най-съвременна техника и оборудване, което е позволило да се постави световен рекорд за подводен монтаж на тръби - над шест километра за едно денонощие.

Безспорно в речта на Путин акцентът бе поставен на това, че газта по втората тръба на "Турски поток" е предназначена за православните България, Сърбия и Гърция, както и бе направено заключението, че заедно ние можем да решим и най-сложните и амбициозни задачи, за благото на нашите страни, на нашите народи, за благото на съседите и партньорите.

И без да чете предварително написан текст, Владимир Путин сподели: "Ние с вас живеем в сложно време и за съжаление в региона в който се намираме виждаме сериозни тенденции за изостряне на ситуацията. А ето Турция и Русия показват съвсем други примери – пример за взаимодействие и сътрудничество за благото на нашите народи и народите на цяла Европа, на целия свят. Уверен съм, ние ще действаме така и в бъдеще и ще постигнем нови успехи!".

Министър-председателят на България слушаше и може би схващаше смисъла и далечната проекция на тези думи, затова ми се иска да го попитам: „Господин Борисов, след като чухте всичко това лично, отговорете: защо България, с всеки изминат ден деградира, защо турците се оказаха по-близки и са заедно с Русия в тези тежки и сложни времена, а ние се мъкнем в неизвестна посока към дъното на разпадаща се Европа? Защо?