Нова Зора

Не било компютри, а компоти. Не било автомобили, а акумулаторни батерии за електромобили. Догодина акумулатори, по-другата година цели електромобили.

Предизборната пропагандна шумотевица около завършилото преди седмица „историческо“ посещение на Бойко Борисов в Южна Корея засенчи скромните резултати, постигнати от гастролиралата в Сеул правителствена трупа. Вярно е, че Борисов беше опасан с черен колан девети дан по таекуондо и му дадоха да счупи демонстративно парче дъска. Вярно е, че на колите и мотоциклетите, ескортиращи го в Корея, се вееха български трикольори. Вярно е, че за принос към разпространението на българския език го удостоиха със званието „доктор хонорис кауза“ на Корейския университет за чужди езици, в който изучават и българистика. Заслужено, защото на този език  беседва с бистришките баби, с миньорите от Горубсо и с чуждите посланици. Да не говорим за неговия приносен характер с изрази като „шменти-капели“, „пунта мара“, „главанаци“ и даже „ундурми“ (изопачено произношение на турцизма „уйдурма“, сиреч - измислица, б.р.).

Дали обаче корейският му колега, министър-председателят Ли Нак-йон, е разбрал какъв смисъл влага гостът му в израза като „първата любов ръжда не хваща“? Би могъл да си помисли например, че Борисов намеква за своя си принос за популяризирането на таекуондото в България, а пък той е имал предвид това, че първата визита на домакина му в чужбина като премиер е била в България. Знае ли човек! В този смисъл България е неговата първа любов. И догодина, когато се навършват 30 години от установяването на дипломатически отношения с Република Корея, според Борисов, ще е много щастливо събитие, ако у нас бъде открит някой голям завод с южнокорейски инвестиции! Например, завод за акумулаторни батерии, а защо не и за цели автономни електромобили? Или завод за гориво от преработени RDF отпадъци край София?! Впрочем, Борисов вече обяви това за свършен факт и дори разкри цифровото изражение на инвестицията – 1,5 млрд.долара! Голямо „усвояване“ ще падне! Няма, значи да правим автомобили с пушливи дизелови и бензинови двигатели, а електромобили с акумулаторни батерии и други части за тях. Вместо „Фолксваген“, които предпочетоха пазарите и работната ръка на Турция и Средния Изток, тук ще дойде южнокорейската компания „Хюндай“. Благодарение на намесата на бившия президент Росен Плевнелиев, България се конкурираше до последно с Турция за пушливите германски „народни коли“, но в крайна сметка от „Фолксваген“ решиха те да се произвеждат в Турция. Говори се, че край Измир също щели да се произвеждат електроавтомобили, но както и да е. Добре че Борисов не взе Плевнелиев в групата за водене на преговори с Република Корея! Аман от „успехи“ на олимпийския принцип, че е важно да участваш…

Въпреки всичко, завистниците от опозицията пренебрегват поредния дипломатически „успех“ на кабинета „Борисов 3“, като акцентират повече на загубите, които ще претърпи българският туризъм от фалита на британския туроператор „Томас Кук“. Даже изразяват съмнение в твърдението на „присъдружните“ на властта медии, че Южна Корея била „помолила“ Борисов да участва в инвестиционния процес в България. Щом Сеул е стигнал до там да ни моли да инвестира в България, защо Борисов трябваше да води половината правителство в Корея? Нали ако всичко е било, за да получи девети дан по таекуондо и да стане „доктор хонорис кауза“ на Корейския университет за чужди езици, можеше да отиде и с по-малка група? Толкова път да бие за една счупена дъска! На времето, при посещението си в Япония, премиерът и лидер на ГЕРБ демонстрира бойни умения върху министъра на земеделието Мирослав Найденов, а сега се задоволи да троши някаква дъсчица, когато корейците трошат с крака по десет такива. Как да повярваме, че корейците ни „молят“ да им позволим да инвестират в България, когато Република Корея е само една от 30-те чужди инвеститори у нас? То бива преувеличаване, бива, но цял бивол за мезе, не бива! След като трима папи са милвали Борисов по главата, остава само да обяви за предизборен девиз на ГЕРБ: „България на три океана“! На Тихия, на Атлантическия и на Индийския като не забравяме и че нашето знаме се вее в Антарктида. Ото фон Бисмарк е казал, че никъде не се лъже тъй много, както на лов, на война и преди избори. А у нас предизборната кампания започна далеч преди Борисов да отиде и да се върне от Република Корея. Самото му посещение беше част от предизборната реклама на управляващите.

Но, понеже сме на границата между Европейския съюз и Азия, а Борисов и компания пропътуваха десетки хиляди километри, за да донесат едно предизборно „мюжде“ (радостна новина, б.р.), - истинско или фалшиво, все едно, ще преразкажем един анекдот за Настрадин ходжа. Той е герой на Средна Азия, когото турците са си присвоили неправомерно и от тях той е влязъл в българските народни приказки като антипод на Хитър Петър. Ходжата бил взел пари назаем от някой наивник и когато заемодателят дошъл да си прибере вересиите, хитрецът му показал една гола поляна. „Виждаш ли това място? Тука ще засадя храсти. Като минават през тях овцете ще оставят част от вълната си по драките, а жена ми ще я събира. После ще изприда събраната вълна, ще плете пуловери, аз ще ги продавам на пазара и ще ти върна дълга“. Човекът се усмихнал недоверчиво, а ходжата му се сопнал: „Надуши готовите пари и се хилиш, нали?!“.

Този анекдот разказва Арслан Булут в турския всекидневник вестник „Йеничагъ“ /24.09.2019. А поводът е „зоната за сигурност“ в Северна Сирия, за която се надлъгват Вашингтон и Анкара. Ердоган иска тя да е дълбока 30 км и да се контролира от турската армия, за да не могат кюрдските отряди за народна самоотбрана и бойците на Кюрдската работническа партия (YPG/PKK) да обстрелват с тежки оръжия турската територия. Докато Вашингтон, според турските медии, възнамерява да наложи един PKK-стан, заглавичквайки Анкара с щедри икономически пакети. Дори й предлага противоракетни системи „Пейтриът“, ако се откаже от руските С-400. Ердоган не само отхвърля това условие, но според „Миллиет“ (26.09.2019) е заявил пред „Фокс Нюз“ в САЩ: „За нас случаят със С-400 категорично не бива да разваля отношенията между Турция и Америка. Защото като отбранителни системи, те са онова, от което Турция се нуждае. Освен това, като кажем С-400, има ги в Гърция, в България и в Словакия. И те са натовски страни. Щом за тях може, защо да не може за страна като Турция?“

И това доживяхме! Ердоган да ни каже какви системи за ПВО имаме и да се позовава на България, за да оправдае закупуването на С-400 от Русия! Утре като нищо ще използва и сделката за осемте американски изтребители F-16 Block70, за да обоснове необходимостта от вноса на руски изтребители. Впрочем, той и сега се жалва, че Конгресът на САЩ, както по времето на Барак Обама, така и по времето на Доналд Тръмп, не позволява Турция да придобие изтребители F-35, макар тя да участва в програмата за тяхното производство и да е инвестирала 1,5 млрд. долара.

Лъжици катран в кацата с „успехите“ на кабинета „Борисов 3“ сипаха и президентите на Сърбия Александър Вучич и на Северна Македония Стево Пендаревски. Без да пита „евро интегратора“ на Западните Балкани Бойко Борисов, Вучич призова да се създаде Балкански Шенген и свободна икономическа зона, без дори да намекне за „успешното“ българско евро председателство. А Стево Пендаревски в интервю за македонско издание заяви, че смесената българско македонска комисия по исторически и културни въпроси не трябва да решава нищо. Тоест, трябва само „да тупка топката“, докато България каже „да“ на приемането на Северна Македония в ЕС. Правителствените „калинки“ в София, естествено, се направиха на изненадани и реагираха гневно на тази нагла провокация, но едва ли ще изпълнят заканата си да кажат „не“ на македонското еврочленство. Трябваше президентът Радев да свика спешни консултации на 30 септември, за да разберем, че държавата няма единно становище по въпроса. А вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, вместо да признаят пълната несъстоятелност на изготвения от тях и подписан преди две години Договор за приятелство и добросъседство с Република Македония, се правят на прелъстени и изоставени девици. Каракачанов ту заплашва да напусне властта, ако кабинетът каже „да“ на еврочленството на Скопие след новата провокация, хем отрича да е правил подобни намеци. Премиерът Борисов пък говори за „братоубийствената война“ на пропагандата в Скопие, без да я свързва със Зоран Заев, или Стево Пендаревски. При това положение човек трябва да има голямо въображение, за да вярва, че София ще спре Скопие по пътя към ЕС заради македонската злоупотреба с доверие.

Излиза, че за да елиминират гръцките обструкции, македонските „политичари“ могат да се откажат от наследството на Александър Македонски и от името на държавата си, заменяйки името Република Македония със Северна Македония, но не и да приемат българския си произход и общата си история с България. Борисов беше казал на Путин, че по-големият прощава. Дали е разбрал отговора на руския президент, че обикновено по-големия го карат и да плаща за грешките на по-малкия? Ако не е, ще остане в историята като първия български премиер, станал за кашмер и в Македония. С такава дипломация и такива дипломати – толкова!