Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТРАКИЙСКИ РЕКВИЕМ

Е-поща Печат PDF

На Никола Инджов


Не слагам пръст във рана, току-що заздравяла.

Не ми се тръгва  с вик „На нож!“ към Бялото море,

ала душата ми седи пред Гюмюрджина бяла

и българските гробища край Одрин и Фере.


Оплаква ги Марица, оплаква ги и Арда,

но те лежат в треви и брош – ни китка, ни венци,

и вее оня вятър, със черен бяс подкарал

печалните кервани тракийски бежанци.


Те живи и нещастни, си найдоха Родина.

Оряха сънем, жънаха насън край Булаир,

но мъртвите останаха край бяла Гюмюрджина

и пръснати из бойните полета... Спете в мир!


От царя сте забравени, от Господ сте простени

и уж безименни лежите в чужда равнина,

но белите джамии на Одрин са градени

от камъните с вашите надгробни имена.


И аз разбирам, че душата ми е поделена -

едната – в мен, но другата е там – в треви и брош,

че южната ни граница е кървавочервена,

защото е чертана не с молив, а със нож.


 

Още по темата