Нова Зора

Победите на българския народ в Балканската война през 1912 г. и установяването на Балканския съюз, разкриват добри перспективи за осъществяването на националните интереси на България - освобождаване на голяма част от българското население от чуждо иго и приобщаването му към българската държава. На 29.06.1913 г., цар Фердинад започва война срещу Сърбия и Гърция. В същото време границите с Румъния и Турция остават напълно открити. На 13.07.1913 г. Румъния навлиза в Южна Добруджа. В същия ден, турските войски нарушават границите по линията Енос-Мидия и навлизат в Южна България. Така България се оказва във война със своите четири съседки - Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. В тази 45-дневна война, загиват 33 000, а над 50 000 души са ранени. Според последвалия Букурещки мирен договор, България губи Южна Добруджа, Вардарска Македония, Битолско, Одринско, Серейско, Демирхисарско и др. Турция отказва да освободи Източна Тракия и засилва варваризма там. Фердинанд е принуден да лавира - изтегля българските войски от турската граница и оставя в безпомощност незащитеното българско население в Тракия. Изложено на произвола на съдбата и на турския шовинизъм, то е подложено на невиждан геноцид - масови кланета, грабежи, опожаряване на селата. Целта на турското правителство е била да прочисти Тракия от българско население, за да няма повод България да протестира за тези земи. Така се развихря кървавата касапница в Тракия, обхванала Димотишко, Софлийско, Ференско, Ивайловградско, Дедеагачко, Свиленградско, Гюмурджинско, Ксантийско, Лозенградско, Визенско, Мидийско, Бунар-Хисарско, Малко-Търновско, Василиновско, Одринско и много други. Историята и паметта ни няма да забравят геройската съпротива и борбата с безчестието в селата Кадъкьой, Пишмен, Теслим, Булгаркьой, Покрован, Хухла, Юбрюкерен, Арнауткьой, Каярджик, Башклисе, Малък и Голям Дервент, Доган Хисар, Съчанли и др.

Димитър Маджаров и Руси Славов организират чети и поемат закрилата на населението. В района на с. Ятаджик (днес гр.Маджарово) проточилата се няколко километра бежанска колона е нападната в засада от башибозук и редовна турска армия. Въпреки охраната, са избити над 2000 бежанци. Цяла седмица в река Арда и в Малката река са текли кървави води и човешки трупове. Четниците събирали ранените и изплашени бежанци и ги превеждали на българския бряг. Над 20 000 са спасените от четите на Димитър Маджаров и Руси Славов. Тежката съдба и нуждата ги е разпръснала из цяла България. Изгубили са и род и роднини, но не са забравили и никога няма да забравят кървавата трагедия в Тракия и Маджарово от 1913 г., предавана им от бащи, деди и прадеди.

През 1928 г. по инициатива на младежко културно-благотворително дружество “Тракия”, в чест на загиналите българи-тракийци през 1913 г., се организира за първи път събор край с. Ятаджик - днес гр .Маджарово. През същата 1928 г. учителят Димитър Делибозов от град Казанлък, който учителства в Ятаджик, организира събиране на човешки кости със своите ученици, с цел направата на общ гроб на загиналите. По спомени на очевидци, този гроб е бил направен на 15-20 м югоизточно от сегашния паметник. В началото на 1948 г., тракийските организации в района вземат решение за построяване на паметник. Строителството продължава около 2 месеца. В изграждането се включва цялото население на Ятаджик.

Откриването на паметника става на събора през последната неделя на септември 1948 г. в присъствието на легендарния войвода Димитър Маджаров.

От тогава до днес, всяка година, в началото на есента, Съюзът на тракийските дружества, Регионалният съвет на тракийските дружества – Хасково и община Маджарово, организират Национално тракийско поклонение “Ден на тракийската памет”, на което хиляди признателни потомци на бежанци от Беломорска Тракия отдават почит пред невините жертви.