Нова Зора

ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА

В-К „ТРЕТА ВЪЗРАСТ”

Г-ЖА РОСИЦА НИКОЛОВА

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА

„ ТРЕТА ВЪЗРАСТ”

КОПИЕ: ДО

ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА

В-К „НОВА ЗОРА”

Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ

УВАЖАЕМИ ГЛАВНИ РЕДОКТОРИ,

Редовен читател съм и на двата вестника, на които Вие имате честта да сте главни редактори. Съгласно действащото законодателство и установената практика, „всеки автор носи отговорност за материалите си”, с което съм съгласен. Но един главен редактор би следвало да преценява обективно съответния материал и да допуска или да не го допуска на страниците на вестника си, ако е обективен и работи „на ползу роду”, а не да бъде използван за трибуна, която задоволява нечии болни амбиции, „да се види отпечатан”.

Тези дни сме в навечерието на спорната за нашето българско минало дата 9.ІХ.1944 г. И както обикновено, в различните вестници, в зависимост от коя „страна са на барикадата”, се публикуват материали, които имат пропаганден характер, а действителността се представя с абсолютно противоположни оценки, които правят читателите „разногледи”. И това е вече 30 години. Докога? Кому е изгодно това?

Повод за тези редове са една от двете публикации в в-к „Трета възраст”, бр. 35 от 28 август 2019 г. Първата е по повод 80 години от началото на Втората световна война / 1 септември 1939 г. (от Константин Д. Костов, а втората - от Костадин Т. Костадинов, може би са братовчеди или други родственици), озаглавена „За политизирането на близкото минало”. Както се казва, „Дотук добре!” Какво обаче се крие зад тези съвсем нормални на вид публикации? Ще взема отношение само по първата публикация. Втората, по дух и твърдения, не се различава от първата. И понеже и друг път съм писал по повод на неверни твърдения във в-к „Трета възраст”, но не ми е давана думата, изпращам сега материала и във в-к „Нова Зора”. Считам че поне на едното място ще уважат демократичните принципи за спора.

Първата статия внушава на обикновения читател, че вината за присъединяването на България - на 1 март 1941 г. към Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония, е на… комунистите! Уважаеми, г-н Константин Костов, „То бива, бива, но бивол за курбан не бива!”. Вие внушавате на непросветения читател, че „ръководството на компартията не остава пасивно”. Цитирам: „И започва пропагандна кампания. От името на Централния комитет се издават позиви и листовки, конспиративно се изписват лозунги по стените на сградите. Съдържанието на тези призиви е едно и също. Правителството на Царство България се подканя да присъедини страната ни към германо-италианския съюз. Комунистическите пропагандатори обикалят по места и обясняват на съмишлениците си, че е необходимо България да се опълчи против „агресора” Англия и Франция. Като че ли не войските на Райха са окупирали френски територии, а точно обратното. Войната, която Хитлер води в Европа, се представя като битка срещу империалистическите хищници и колонизатори - Великобритания и Франция”. И следва изводът: „Правителството е поставено в неловко положение, тъй като официално то е обявило политика на неутралитет и се стреми да задържи това положение възможно най-продължително. И властта започва да действа, за да демонстрира това си намерение”.

Господин Костов, Българската работническа партия след 1934 г. е обявена „извън законите” и развива само нелегална дейност и частично легална, чрез различни разрешени все пак форми на обществени изяви: въздържателни, есперантски, туристически, кооперативни и др. сдружения. Нейният глас не само не се чува от властимащите, а изявените й функционери са или нелегални, или натикани в затворите и лагерите. В стремежа си да бъдете по-убедителен пред читателите, както и да „възстановите историческата истина”, Вие си служите с конкретна дата - 15 юни 1940 г., на която сочите, че около 30 комунисти са били събрани в Дирекцията на полицията. Как са ги намерили и събрали като са нелегални, не съобщавате. И там „Павел Павлов – началник на Държавна сигурност, ги упреква, че агитират за влизане във войната на страната на Тристранния съюз, че облепят и пишат по стените на градските сгради позиви с такова съдържание. Функционерите на Компартията възразяват, че това не е дело на тяхната партия, а се върши или от провокатори, или от наивни младежи”. И двете страни са съвременници на запалването през 1933 г. на Райхстага в Германия и съденето на Георги Димитров в Лайпцигският процес, където фашистите са разобличени в умишлен палеж, а той е освободен. Не намирате ли аналогия, г-н Костов? Но за още по-голяма автентичност на нелепите си твърдения, сам цитирате мъдрите и поучителни думи на добронамерения висш полицай: „Ние знаем много добре, откога се върши това. Знаем че Вашата партия агитира за влизането ни във войната на страната на съюза. Правителството обаче е решено да пази неутралитет. То е против влизането ни във войната и като Ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме Ви, че ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки против Вас”. Човек би казал - каква бащинска загриженост! Иначе, че са знаели кой върши това, сигурно е напълно вярно – легионери, браннци, отецпаисиевци и други казионни младежки структури, създадени от властта в цялата страна. Знае се какви сблъсъци е имало между тях и ремсистите, бонсистите и др.

Но полицаят си е полицай, той си защитава „царщината” и, както сам твърдите, полицията изпълнява заканата си. „На 19 юни 1940 г. присъстващите на разговора (?!) в Дирекцията на полицията и други техни съмишленици, са интернирани. Разпращат ги на различни места в Делиормана, после всички ги събират в Рибарица. Между тях е Трайчо Костов, Антон Югов, Христо Михайлов, Борис Копчев, Владо Тричков, Върбан Ангелов и други”. Последното не съм го проверявал, но се доверявам на Вашата почтеност. Искам обаче да Ви напомня историческата истина за това време, която се съдържа в авторитетната Енциклопедия „България”, том. 6 , стр. 282. Тя е свързана с т.нар. „Соболева акция”, във връзка с направено предложение на България, на 26 ноември 1940 г., чрез А. Соболев, гл.-секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР. Това е преди включването на България в Тристранния пакт. Надявам се, че този факт Ви е известен, но Вие умишлено го пренебрегвате. Предлага се Пакт за приятелство и взаимна помощ, при очертаващата се по-нататъшна експанзия на фашизма, за завоюване на цяла Европа и разбира се, СССР. Пактът гарантира независимостта на България и поддръжката на нашите справедливи териториални искания. СССР се ангажира да оказва на България всякаква, включително военна помощ в случай, че е застрашена от трета държава или от група страни. Правителството обаче отхвърля това предложение и се опитва да го скрие от народа. В тази връзка се подема всенародно протестно движение. До включването на България в Тристранния пакт, на 1 март 1941 г., БРП разгръща широка кампания за разясняване на предложението и приемането му, събират се стотици хиляди подписи. До Народното събрание са изпратени резолюции, писма и телеграми. За приемането на предложението настояват и някои демократични политически партии като „Звено”, БЗНС „Ал. Стамболийски”, (”Пладне”), БЗНС „Врабча 1“, БРСДП /о/. Властта обаче предприема репресивни мерки срещу най-активните участници в акцията. Вероятно освен подписи, телеграми, и др., е имало и позиви и лозунги по стените, но те не са били за включване на България в Тристранния пакт! Защо изопачавате истината и манипулирате читателите, господин Костов?

И за тази акция, световноизвестният български поет Н. Й. Вапцаров, за който може би забравяте, че на 23 юли 1942 г., е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в гр. София, за комунистическа дейност. И на това лобно място, не само за него, все още има специален мемориал. В своята единствена стихосбирка, издадена преди 9.ІХ.1944 г., цитирам по памет, пише: „И понеже няма олио, а хлябът е от мъката по-чер, един е лозунгът „Терора долу! Съюз със СССР!” Този комунист и неговите другари ли са агитирали за влизане във войната на страната на фашистка Германия?! Няма кой да Ви повярва. По-нататък, като смесвате истини, полуистини и собствени неверни твърдения, Вие се стремите да убедите читателите в „историческа истина”, както сам твърдите. Да, ама не! Защото има хиляди документи и още хиляди живи българи, които „помнят“ по от отдавна! Направо смешни и зловредни са вашите твърдения: „когато през с.г. германските войски навлизат в България, ЦК на Компартията издава директива (Коя?) до своите членове те да бъдат посрещнати като приятели. И без тези комунистически указания българското общество, в преобладаващата си част, възприема дружелюбно и дори възторжено новите си съюзници. По места властите уреждат тържествено посрещане. Извиват се хора, на които синеоките войни на Райха подскачат заедно с местните жители. Селяните черпят с домашна ракия войниците на фюрера и вдигат наздравици с тях!“ По-нататък, Вие, г-н Костов, твърдите също безпочвено: „Комунистическата агитация за влизане в съюз с фашистките държави и включването ни във войната на тяхна страна продължава около две години. Официално е прекратена на 24 юни 1941 г., т.е. два дни след навлизането на германските войски в СССР”. Явно нещо сте скарани с аритметиката. От „Соболевата акция”, в края на 1940 г. до 1 март 1941 г., са изминали само няколко месеца! Не считате ли, че си противоречите? А сега, по въпроса за Наредбата–закон за Народен съд. Вие правилно цитирате, че под отговорност са подведени 11 024 души, от които 2730 са осъдени на смърт. От това разбирам, че също ползвате енциклопедия „България”, том 4, стр. 432. За сведение на любознателния читател, там е обявено и кои са осъдените на смърт: регентите на Цар Симеон, след смъртта на Борис ІІІ (чичо му принц Кирил, Богдан Филов и ген Н. Михов), както и министър-председателите Ив. Багрянов, Д. Божилов, всички министри от кабинета на Ив. Багрянов, почти цялата дворцова камарила, 67 народни представители от ХХV обикновено Народно събрание, почти целия военен съвет и генерален щаб.

Почти целият ръководен апарат от фашистката полиция, а на доживотен затвор са осъдени 1305 души. Това е историческа истина. Тя трябва да се знае и да е поука за всеки гражданин, участник във властта, когато взема решения в ущърб на собствената си държава - поради недалновидност, партийни пристрастия, материални облага и др.! И още нещо. В медиите непрекъснато се повтаря, че това е т.нар. „Народен съд”, нещо като отмъщение на комунистите след 9.ІХ.1944 г. Може да е имало и такъв момент на местна почва, защото в периода 1923-1944, за политически арести и убийства в България има следната наистина „черна статистика”: „31 000 убити 1923-1925 г.; 9150 убити партизани, 1941-1944 г., с награди по 50 000 лв. за глава; 22 000 ятаци и помагачи с изгорени къщи; 8900 прогресивни граждани осъдени на дългогодишен затвор, от които 655 жени и 1010 малолетни; над 200 души осъдени на смърт; 31 000 души в концентрационни лагери; 15 000 души интернирани; 64 000 души арестувани в полицейските участъци”. Народният съд сега се представя умишлено невярно като „комунистически съд”, което си е пълна фалшификация. Още по време на войната е налице Споразумение на четирите велики сили - САЩ, Великобритания, СССР и Франция, за съдене на военнопрестъпниците, след приключване на войната. Това е залегнало и в подписаното Примирие на 28 октомври 1944 г. (на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България), с правителството на Отечествения фронт. За сведение, в него има само 4 души комунисти.

Читателите следва да знаят и факта, че още на 17 септември 1944 г., неделя, в София, в Съдебната палата, е проведено тържествено събрание, на което тогавашният министър-председател Кимон Георгиев обявява Програмата на правителството на Отечествения фронт, в която има две точки за Народния съд. Ето какво е записано там: „1. Народен съд над виновниците за новата катастрофа на България; 2. Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народни свободи, над мирното население на България, както и в окупираните територии”. Това, по същество, е залегнало и в Съглашението за примирие, подписано на 28 октомври 1944 г. България е международно правно задължена да проведе този съд. Такива са фактите, г-н Костов. А както е казано: „Когато фактите говорят и боговете мълчат”. Има от какво да се поучаваме, нали, г-н Костов?!

Без уважение!

Адв. Т. ПРЕДОВ – д-р по право, криминолог