Нова Зора

Възпявам тебе, майко Свобода.

Възпявам те със ветрове попътни,

с небе, в което мълнията тътне,

с дървета, натежали от гнезда,

възпявам те с поеми и машини,

на моите дъщери с очите сини,

с полетата, димящи под дъжда.

Възпявам тебе, майко Свобода.

Възпявам те с реките и слънцата,

с усмивките и чашата налята,

с набъбналите устни и грозда,

възпявам те с ръцете, слети в мрака,

със бялото дихание на влака,

с парчето хляб и глътката вода.

Възпявам тебе, майко Свобода.

Възпявам те със твоя свят край мене,

че той от теб в стенания роден е,

че той на гневна есен е плода,

възпявам тази есен, през която

човечеството, станало крилато,

бе стигнало до първата звезда.

Възпявам тебе, майко Свобода.

Възпявам твоите червени нощи,

в които сам не бях заченат още,

но бях човек, преди да се родя,

възпявам твойта кръв и твойта сила,

и одърът, на който си родила

в единствен ден един милиард чада.

Възпявам тебе, майко Свобода.