Нова Зора

Откъс от книгата на Филип дьо Вилие „Дръпнах веригата на лъжата и всичко си дойде на мястото“

Продължение от миналия брой

Неудобният баща

Трябва да се каже, че Холщайн не е първият, чието минало при Райха приеха да забравят за известно време. Дейността по време на войната на един бивш генерален секретар на Обединените нации и австрийски президент, Курт Валдхайм, беше разкрита едва през 1986 г., след като ЦРУ беше призовано от членовете на Конгреса да разсекрети неговото досие. Кой се трогна от това? Миналото на Курт Георг Кисингер не му попречи да бъде германски канцлер, нито на редица членове на NSDAP (Национал-социалистическа германска работническа партия) да заседават един ден в Бундестага. Победена Германия и, следователно, Европа, бяха възстановени с доларите от плана Маршал и една армия от бюрократи, юристи, ръководители, чиято кариера при Райха продължи след войната. „В моето министерство има не повече от 65% бивши нацисти- релативизираше самият Холщайн през 1952 г., тогава държавен секретар по външните работи, без да се знае дали в този дял включваше собствената си персона. Тогава той подчерта, че „вредността“ на бившите нацисти е била оценена на първо място от съюзническите служби, преди заинтересуваните да успеят да се домогнат до място във федералните институции“.

Оказва се, че Джон МакКлой, първооткривателят на секретната програма за превъзпитание, посредством която актьори на Третия Райх, като Валтер Холщайн, бяха обърнати и после амнистирани фактически, е и този, който е ръководел в окупираната и с „ограничен суверенитет“ западногерманска държава, американската политика, целяща да приключи с фаталността на германския милитаризъм и национализъм, поставяйки Европа изцяло в служба на него. „Затова, продължава авторът, трябва да се постави един прост въпрос: назначаването на Холщайн начело на първата Европейска комисия само на неговата юридическа компетентност ли се дължи?“ В края на 2016 г. германското правителство деблокира 4 млн. евро за да проведе една необикновена анкета, която няма да бъде публикувана чак до 2020 г. И, която има за задача да хвърли малко светлина върху влиянието на нацистките мрежи в лоното на Канцлерството и на правителството след войната. Разкрито е фактически, че редица отговорни лица на Третия Райх и членове на NSDAP са били запазени или повишени. От които някои съдии, адвокати и особено юристи, работили върху расовите закони от Нюрнбрерг, контролираха германското Министерство на правосъдието чак до 70-те години. „Юридическата система в известен смисъл се само амнистира“, обяснява професор Гьортемакер, автор на една убийствена анкета по въпроса. Случаят Холщайн свидетелства, че скандалът, естествено, се е разпрострял в същото време до основите на интегрирана Европа, порока на  наднационалистическата конструкция на която разбираме по-добре. Холщайн обобщава така магическата добродетел на „ефекта на преливане на компетенция“: „Камъкът, хвърлен във водата, не спира да чертае нови кръгове“. Той свидетелства, че по-скоро обсебването от наднационалните и изцяло антидемократични чиновнически методи на по-тясно обединение „без прекъсване, по-тясно“, отколкото междуправителственият политически път на сътрудничество, отговаря в дълбочината на тяхната интимна психология, на павловския рефлекс на смутените умове. „Европа“ е по-малко техен идеал, отколкото едно друго обещание, на което те ще изменят. В диплите на синьото знаме, обсипано със звезди, на чистата съвест, се крият табута, лъжи, откази и постоянни, понякога осъдителни клетви за вярност. „За нещастие, пише Гомес Давила, само пълзящите не са изложени на опустошението на пустинните бури“.

На 13 ноември пред парламента в Страсбург Ангела Меркел изрази почтително уважението си към Валтер Холщайн: „Преди почти 60 години германският председател на Комисията, Валтер Холщайн, описваше европейското обединение като един „безпрецедентен“ опит. Това беше през 1969 г., десет години преди първите преки избори за Европейски парламент… Основите бяха поставени и те позволиха да се превъзмогнат годините на война и диктатура, и да се предложи едно стабилно и мирно бъдеще“.

Как може Меркел да не знае нищо, когато дори на мен ми беше достатъчно да се консултирам с германските федерални архиви, за да получа потвърждение на разкритията на историци и копия на документи? А ако е знаела, как може заедно с другите гласове на големия концерт на говорителя, или по-скоро на носителя на лъжата, да поддържа мита за пацифизма на общностните основи? Въпросът е сериозен, понеже в сърцето на всички кризи, които днес връхлитат нашата бедна Европа, разцъфтяват до корените на тази колективна безпомощност, програмирана от абсурдния наднационален корсет, скритият порок на всяка сграда, кортежът от първоначални премълчавания и лъжата на архитектите. Днес ни обясняват, че „европейската конструкция“ ни предпазва срещу тропота на ботушите, които ще се върнат с мотива, че тя ще е „Продължението на Съпротивата“. Това е клевета. Това е причината, поради която аз писах на президента на САЩ. Вярвам, че в американските архиви се намира едно досие „Холщайн, Камп Комо-Форт Гети“; че това досие с гриф „секретно-отбрана“, описва цялата кариера, дейностите и ангажиментите на бившия офицер-инструктор, пленник от Вермахта, както и еволюцията на неговото превъзпитание във Форт Гети. Европейците имат право да знаят всичко. В своето писмо аз моля, значи, президента Тръмп да направи така, че да се разсекрети „досието Холщайн“, за да бъде достъпно за публиката и накрая да бъде установена истината“.

Такива са Бащите основатели на Европа: агенти на САЩ, бивши колаборационисти с нацистите и с режима във Виши. Часове преди Шуман да прочете своята „Декларация“ на 9 май 1950г. в зала „Орлог“ на Ке д,Орсе, той и Моне се фотографират с американския държавен секретар Дийн Ачесън в резиденцията на американския посланик в Париж Брус. Тази снимка е приложена в книгата, заедно с направената на 21 март 1943 г. в Кайен фотография на Холщайн. На нея бъдещият председател на първата Европейска комисия, Валтер Холщайн, тогава офицер-инструктор по национал-социализма, позира в хитлеристка военна униформа, А какви са днешните ръководители на Европейския съюз?

Продължава в следващия брой