Нова Зора

„Нали най-много прилича на Глупостта да бъде тръбач на своите похвали и лира сама на себе си?“

(Еразъм РОТЕРДАМСКИ, „Възхвала на глупостта“)

Редица участници в борбата за овладяване на централната власт (законодателна, съдебна и изпълнителна) и на местната такава предсказваха, че ще бъдем свидетели на една кална кампания, в която програмите и обещанията на кандидатите за постове не само няма да имат нищо общо с действителните потребности на хората, но и ще бъдат просто прикритие на безпощадните и често пъти неморални удари под кръста. Дори единственият кандидат за поста главен прокурор Иван Гешев прие „с отвращение“ да се състезава със самия себе си в една такава „кална“ борба.

Това че по време на кампанията за местни органи на власт ще падне голямо замеряне с кал, не подлежеше и не подлежи на никакво съмнение. Имало го е и преди тези избори, ще го има и след тях. Нищо ново под слънцето. Но след поредицата скандали и гейтове на ГЕРБ и присъдружните им патриоти, когато от постовете им бяха изхвърлени заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, вицепремиерът Валери Симеонов и няколко министри, заместник -министри и шефове на агенции, очаквахме с цялата си наивност да видим някакво смирение и срам в управляващата коалиция и подкрепящото правителството парламентарно мнозинство. Нищо такова не се случи. Напротив, премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов грабна един джип и тръгна по пътища, села и градове да разяснява „успехите“ на правителството. От устата му като от рог на изобилието се посипаха хвалби, подкрепени с такива „факти“ и цифри, че хората започнаха да се питат дали не е сбъркал държавата, животът на която разхавла, сиреч – хвали я, както амбулантен търговец предлага своите дрънкулки по села и панаири. Защото, според Евростат, България е най-бедната страна в ЕС, а според доклада на Държавния департамент на САЩ, тя е и най-корумпираната. Според правителствената пропаганда обаче, доходите растат непрекъснато благодарение на силната икономика и само опозицията не забелязва този подем. Лично премиерът обяви „рекорден“ износ за 26 млрд. евро само за първите шест месеца на тази година, а НСИ отчете износ на стоки за едва 8,5 млрд. евро. Ето една държавна институция, която тиражира „фалшиви новини“ и направо плаче за закриване! Очаква ни още по-бляскаво бъдеще, понеже Урсула фон дер Лайен, която ни посети преди седмица, каза:

„Ние сме зад България!“.

Но дали по нейно или на премиера Борисов желание, микрофоните в МС бяха изключени. Да спи зло под камък, дето се вика! И да ни дадат такъв ресор в ЕК, че парите да потекат към нас като пълноводен поток. Ерго, международният авторитет на България, под мъдрото ръководство на Бойко Борисов нараства като снежна топка. Да се надяваме че няма да се стопи напролет. Оптимизмът се подхранва и от завръщането от чужбина на 16 000 български емигранти. Тези, които продължават да изтичат през ГКПП-та и летищните терминали, направо не знаят какво губят! Защото, въпреки африканската чума по свинете, в тази страна се стичат чужди инвеститори, на които дори вълшебникът Борисов не може да осигури квалифицирана работна ръка. Пътувайки с джипа из страната, премиерът вижда „завод след завод“, като само тези, които произвеждат части за автомобили са над 250! Рано или късно, ще имаме и завод за цели автомобили. Да не говорим за построените и ремонтирани от ГЕРБ „стотици“ магистрали, опери, театри, училища, детски градини, църкви, джамии и синагоги. Обаче нали сме неблагодарно племе, няма кой едно благодаря да каже на правителството, на премиера и партията ръководителка. Хайде, опозицията завижда на успехите и търси само кусури, понеже няма какво да покаже. Но защо народът чака Вожда да му иде на крака като шофьор на джип, а не вземе да спретне един „ден на благодарността“, примерно казано!? Глупава сган!

Нямало било вода, канализация и чист въздух, лумвали пожари из горите и под мостовете на магистралите, построени от Бойко. И кой е виновен, като Борисов строи пътища, а други палят струпаните под мостовете сметища, кокошарници и автомобилни гуми? „Аз строя, те рушат!“, ожали се след пожара под моста на АМ „Струма“ евроинтеграторът на Западните Балкани. От скромност, или от страх, той отказа предварително поста върховен представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност, когато у нас заговориха, че този ресор ще бъде даден на Мария Габриел. За да не би, санким, България да бъде обвинена за забавеното или осуетено еврочленство на страни като Албания, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора. Не че някой в Брюксел ни е предлагал този пост, но все пак. Поискахме ресора „Земеделие“, но тъй като там се разпределят най-много евро субсидии, тихомълком ни отказаха, имайки предвид сагата с къщите за гости. После се размечтахме за сектора киберсигурност, но и от него ни отбиха, заради хакването на НАП и изтичането в интернет на личните данни на 5,1 млн. български граждани. В края на краищата какво значение има ресорът, който ще получи Мария Габриел, когато (не)компетентността й навсякъде е еднаква? Така се върнахме пак на ресора „цифровизация“, но Борисов предупреди да не се говори много по тази тема, за да не останело впечатлението, че упражнява натиск върху бъдещия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен. После обяви, че не желае да влизаме в Шенген при настоящото ограждане с телени мрежи на страните от Централна Европа, което щяло да направи така, че засиленият отново мигрантски и бежански поток да наводни България. Ще намери повод да се „откаже“ и от влизането на България в чакалнята на еврозоната. Като не стигнала гроздето, лисицата казала, че е кисело. Между впрочем, заради теча в НАП, Белгия, Германия и Сингапур, са блокирали автоматичния информационен обмен с приходната ни агенция.

Като не стигнала гроздето, лисицата казала, че е кисело.

„Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов“, се пее в една песен. И ние чакаме, ама не в чакалнята на еврозоната ERM2, а далеч от нейния праг. Може пък морето да се подкваси и, както по милост ни взеха в ЕС, така да ни пуснат и в еврозоната. Може някой ден и автомобили да произвеждаме – в някой друг живот, когато другите ще правят звездолети. А какви „епохални“ победи отбелязаха управляващите, Специализираната прокуратура и ДАНС в борбата с организираната престъпност и корупцията? Например бившият шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който стана известен не толкова с разкритите злоупотреби, колкото с мистериозното си барбекю на една тераса, която уж не беше негова, за десет дена смени три длъжности. Подаде оставка от КПКОНПИ, кандидатства и беше назначен в Специализираната прокуратура, а накрая правителството реши да го назначи консул във Валенсия. Българите там направиха подписка срещу новата дипломатическа „калинка“, но напразно. Оказа се, че испанският му език е такъв, че дори сертификатът му е пълен с правописни и граматически грешки. Обаче Борисов невъзмутимо твърди, че Пацо Терасата знаел пет езика, имал няколко образования и „хиляди награди“. Бойко борави с цифрите като ром с откраднат компютър!

Борбата с корупцията,

особено по високите етажи на властта, остава фикс идея, но и борбата с престъпността я превъзхожда  само с шумотевицата около полицейските и прокурорските операции. Тъкмо разкриха и заловиха изнасилвача убиец на дете от сливенското село Сотиря, и се пръкнаха нови двама убийци на деца. Този път те са роми на 64 и 15 години. Значи, ще се внимава много да не се развали етническия мир. Що се отнася до разкритото убийство на двама софиянци, чиито останки бяха намерени край село Негован, то поставя друг въпрос. Не е ли по-добре криминално проявените да бъдат следени изкъсо, преди да са затрили нечий живот?

За жертвите на пътни катастрофи да не говорим, нито за тероризираните жени, деца и старци по села и градове. Официалната статистика на МВР внушава оптимизъм, че престъпленията намаляват, но реалността често я опровергава. Доказват го бягствата на осъдени, като черногорецът Будимир Куйович, който  бе хванат да шофира с фалшива шофьорска книжка по време на затворнически отпуск. Все така се самозапалват камиони и автобуси по магистралите, горят локомотиви и изплашени пътници чакат с часове да бъдат извозени. Въпреки арестите, ало измамниците, нелоялните туроператори, престъпниците с бели престилки, както и полицаите, сътрудничещи с бандитите, не свършват. Обаче за тези неща премиерът-слънце не обича да го питат, нито да отговаря. Нещо повече, ГЕРБ е на път да върне тоталитарната вечна държавна тайна посредством изготвения от МС и ДАНС проект за изменения в закона, предвиждащ засекретяване на информацията до 90 години и унищожаването на документи по решение на МВР и службите. Пак ще се отвори работа на хакерите, но де да видим!

Беквокалите пеят незаглушимо

Президентът Румен Радев отбеляза, че правителството на Борисов е свалило България до невиждано досега дъно, обаче председателят на НС Цвета Караянчева казва, че Радев говорел като беквокал на Нинова. Да оставим настрана малката подробност, че беквокалите не говорят, а пеят, но дали тя щеше да реагира така, ако Радев и Нинова бяха похвалили за нещо Борисов и неговото управление? Двата милиона български граждани в чужбина, които не искат да се завърнат въпреки „успехите“ на правителството, и те ли са беквокали на Нинова? Нейно Превъзходителство, посланикът на Великобритания в София Ема Хопкинс, сподели неотдавна, че българите на острова нямали информация за Брекзит, поради което едва 54 000 от близо 200 000 подали молби за уседналост. Тя подканя нашите сънародници да побързат да уредят престоя си преди Великобритания да е излязла от ЕС, сякаш иска да ги предпази от грешката да се върнат на „острова на стабилността“, управляван от Бойко Борисов. А Вашингтон, вместо незабавно да премахне визите за български граждани, след като геройски му преведохме 2,2 милиарда лева за още несъществуващите изтребители F-16 Block 70, не дава никакъв знак за подобно намерение. Може пък това да е за добро: току-виж изтекли още няколко милиона българи отвъд Атлантика.

„Да напуснем Турция ли?“,

попита Батухан Чолак от страниците на турския всекидневник вестник  „Йеничагъ“ (27.08.2019). Според вестник „Джумхуриет“ (31.08.2019), настъплението на подкрепяната от руснаците сирийска правителствена армия към Идлиб, е породило опасността от незаконно преминаване на сирийско-турската граница от страна на бунтовническите опозиционни сили, включително Свободната сирийска армия. В същото време МВнР на Гърция е привикало турския посланик в Атина, за да обсъдят с него нарасналия напоследък бежански и мигрантски поток от Турция към Гърция през Егейско море и през река Марица. Дали след като ЕС отказа да преведе на Анкара обещаните 6 милиарда евро за задържането и устройването на сирийските бежанци, Ердоган няма да отвори шлюза на Балканското трасе през България? Тогава и ние, въпреки „успехите“ на правителството, ще се питаме: дали трябва да напуснем тази страна, в която наред с африканската чума по свинете ще се настанят и двукраки африканци и азиатци?