Нова Зора

Произход и значение на етнонима “одриси”

Има градове, влезли в  гена на един народ и събитията, които се случват в тях, са предопределени да чертаят съдбата му. Те продължават исторически и духовно да му принадлежат, дори когато - в различни епохи - са отрязани от държавната му територия. Това са точки не толкова от земната, колкото от небесната карта на една държава. Такъв град за българите е Одрин. В него през 378, 1205 и 1913 г. последователно рухват три империи, а втората и третата дата бележат български триумфи, поразили Европа и възвеличили българското име. Одрин е живо потвърждение на теорията за провиденциализма в историята и на моето убеждение, че натрупаната историческа енергия в дадени местности води един народ към повтарящи се победи, докато в други - напротив - неизбежно го проваля в бездната на поражението.

А в Одрин има огромни залежи на тракийски и български исторически потенциал. Сведенията за миналото на града в съвременните справочници стигат само до епохата на римския Адрианопол, но всеки българин знае, че това е столицата на великото царство на един от най- могъщите тракийски народи, одрисите, чиито начала се коренят в най-дълбока, легендарна древност. Има мнения, че името Одрин е производно от римското му название Адрианопол, дадено в чест на император Адриан като за пример се сочи Ямбол - неговото име пък било изопачена транскрипция на римското Дианопол. В случая с Одрин, подобни твърдения очевидно противоречат на историческата правда и логика, но наскоро открих, че Ямбол също не произлиза от Дианопол, а е прадревно тракийско име - град с това название, владян от фокейците, е съществувал и е упоменат от Омир във Втора Песен на Илиада - "Изброяване на корабите". Според поета на поетите вождовете "Епистроф и Схедий, рожби на Одит, потомък Навболов", дошли в Триада, за да воюват на страната на данайците, покрай много други бойци, водят и "жители на град Анемория и на Хиамбол, (всички, заселени чак до брега на Кефис велелепен,) още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен". Явно при предприетата от римляните промяна на най-древните тракийски названия с нови, емблематично свързани с Рим, те разумно са се стремели да запазят поне звуковата прилика, за да ги направят по-приемливи за местното население.

Но откъде тогава идва етнонимът на одрисите, определил и названието на тяхната столица - Одрин? Нито едно от предложените обяснения от страна на официалната историческа наука и от паранауката ("огради", "заграждения") не ми се струва убедително. Това понятие, дошло от непрогледни те хилядолетия, продължава да бъде неразрешима главоблъсканица, както за схоластиците, така и за ентусиастите, занимаващи се с история.

Известно е, че най-старото название на Одрин е Ускудама. За това име също липсва адекватно обяснение. Аз   мисля, че произходът му е свързан с етнонима "оски" ("уски") - най-древното население на Италийския полуостров. Според моите проучвания всички най-стари италийски народи са част от тракийския етнически блок, а италианската историография твърди, че от "оските" директно произлиза доблестният италийски народ "волски", който някои италиански изследователи с право смятат за клон от етруските. Мозайката се напасва, защото има  доказателства, които ме карат да считам волските за част от българския народ ("Волжска България"), а в пеласгийския, тракийски и дори директно български произход на етруските вече почти нямаме основания да се съмняваме.

Всичко това обаче все още не дава отговор на въпроса откъде произхожда и какво означава народностното име "одриси" - въпрос, който дълги години не ми даваше покой. До момента, когато - по съвсем други причини - препрочетох Петокнижие на Мойсей и по-специално глава Второзаконие, в която пророкът описва ръководеното от самия него изтребление на последните общности на исполините между Червено и Мъртво море, още преди израилтяните да нахлуят в Ханаан. Според Мойсей, това унищожение на исполините, осъществено под егидата на израилския Господ, е започнало в  още по-древни времена от исавците, потомци на Исав, брат на Иаков и от амонците, наследници на Лот. Върху част от опустошените земи на изконните жители, исавците са въздигнали своето царство Едом, на което Мойсей е съвременник. Библейските текстове разказват, че исполините са наричани хореяни или хорейци (буквално "хора") и едреи (буквално "едри" - великани). Правя превода директно чрез българския език, защото имам всички основания да смятам, че арамейският, говорен в древна Палестина и обкръжаващите я региони, е арийски език, удивително сходен с тракийския. В лексиката му има дори поразителни паралели с тази на съвременния български език. Жертва на последния разгромен удар върху земята на исполините, нанесен  от евреите на Мойсей, става царството на великана Ог - Васан, с всичките му шестдесет града, между които пророкът споменава два основни - Едраи и Сала (или Села - буквално "село", "селище"). Сала по-късно приема името Петра и е именно този град-чудо в съвременна Йордания, който днес привлича милиони туристи. За всеки внимателен посетител на Петра, е ясно, че това изумително архитектурно дело не е плод на обикновени човешки ръце.

В редица мои публикации издигам и доказвам тезата, че всъщност именно тези исполини и техните преки наследници са тайнствените пеласги, дарили цивилизацията на новото човечество в Средиземноморския басейн, Понтийските земи и Кавказ. Това са синовете на Атлантида - Пела-гея, Бела-гея, Бялата отвъдморска земя, които (в много по-значителен брой, отколкото сме смятали досега), оцеляват след катаклизма, потопил континента-майка и заживяват в обкръжението на новата арийска раса. Те се сливат кръвно и духовно най-вече с траките и българите и родствените им народи, защото концентрацията им в тези сравнително близки до местоположението на Атлантида райони, е най-голяма. Те създават най-древните тракийски царства и стават родоначалници на първите тракийски династии. Този факт е широко отразен в т.нар. гръцка митология(която предпочитам да наричам тракийска) и е пред очите на всеки непредубеден читател, който разлиства "Митологическа Библиотека" на Аполодор. Именно с тяхното изтребление се хвали Мойсей. В Ханаан (Кана-Ан) пеласгите са наричани пелищим и тъкмо от това название произлиза името на Палестина.

Но ето че Петокнижието свидетелства и за друго тяхно - описателно, характеризиращо ги - название - ЕДРЕИ.

Още в мига, в който очите ми се спряха на това слово, осъзнах, че ЕДРЕИ и ОДРИСИ представлява едно и също понятие - едри, великани, исполини. "Едреи" лесно би могло да премине в "одри", "одриши", още повече, че в древните езици,  (както и в някои съвременни) е съществувал дифтонгът "ое". Древни понятия с корен "одр" не са рядкост в Европа, те трябва да бъдат търсени предимно сред топонимите, които са много консервативна част от даден езиков фонд и - както твърди проф. Петър Добрев - "пазят паметта на земята". Одре се нарича една малка планина в Северозападна Егейска Македония - името със сигурност е тракийско. Но първото понятие, което се открои в съзнанието ми (разбира се, след етнонима "одриси"), бе името на емблематичната европейска река Одер. Река Одер (Одра) извира от възвишенията Одерске врхи (част от Източните Судети) в Моравия. Самият факт, че с това име - Одре, Одерске - са свързани планини, вече говори в полза на моето откритие (великаните, "едрите" обитават предимно планините), но аз се разрових в етимологичните тълкувания за произхода на името на реката. И попаднах на обяснението, че в старогерманския език "ОД" означава божествен, велик, голям (Один).

Защото исполините, едреите, атлантите -  са били могъщите богове на новото човечество.

Ето така стигнах до заключението, че етнонимът "одриси" е много по-величав, отколкото сме допускали досега. Той триумфално сочи, че този доблестен народ води произхода си директно от пеласгите, наследници на могъщата  атлантска цивилизация. Одриси буквално означава "ЕДРИ, ЕДРЯЦИ, ВЕЛИКАНИ", а името на тяхната столица Одрин можем да преведем като "ГРАД НА ВЕЛИКАНИТЕ" залог, че на това място ще се случват само грандиозни събития. Показателно е, че един от легендарните царе на одрисите се нарича Одроес -  Едър, Едряк - но не, това не е епоним, а още едно доказателство за прякото пеласгийско (атлантско) потекло на този народ.

Обяснението на имената на тракийските царе и преди всичко на одриските владетели, е много важен елемент, който доказва, че траките са директните наследници на пеласгите (атлантите и техните потомци).

* ОДРОЕС - легендарен одриски цар. Вече казах, че  Одроес означава буквално ЕДРЕЙ, ЕДЪР - както в тракийския свят и в Палестина са наричали исполините  потомци на синовете на Пела-гея, Бялата отвъдморска земя - Атлантида. Употребяваното от Мойсей име АМОРЕИ - ИДВАЩИ ОТ "ОТВЪД МОРЕТО" обозначава точно тях.

* ТЕРЕС - името е идентично с това на Тарас, легендарен герой, син на нимфата Сатирия и на бог Посейдон (в митологията, често евфемизъм, означаващ Атлантида), основал град Таранто (в Пулия), според Павзаний. Това име, указващо и култ към подземните (хтоничните) богове, е свързано с понятията за "ужасен" в латинските езици - terrible, terrifiant, terrificante. Терес е мъжкият вариант на името, но има и женски - запазен в Зап. Европа - Тереза, Тереса.

*РАСКУПОР - писала съм многократно за това име, чийто смисъл е ЦАРСКИ СИН (РАС КУ - ПОР). Самоназванието на етруските е РАСЕНИ (РАШЕНИ). РАС произлиза от "лъч", "светлина", "царствен" "светъл". Името Рез (персийското Реза, индийското Радж,  келтското Райън) означава същото. В Епиопия има сакрален плаонински връх Рас Дашен - Царски Зъб. Езическото име на българския владетел РАСАТЕ, син на Борис I, има идентичен смисъл.

* РАСКОС - значението е сходно. Хрумва ми,че името означава и "разкош", "великолепие".

* ПИТОДОР - буквално "дарен от Питон".  Името е свързано с култа към подземните божества и с посветените им мистерии - КАБИРИТЕ на о. Самотраки, светилището в Делфи (в най-дълбока древност Делфи също се е наричало Питон).

*ОЛОР - това име, носено и от бащата на Тукидит, потомък на древен тракийски царски род, на латински (производен от тракийския ) език, означава буквално ЛЕБЕД. Може би понятието "олово" - БЯЛ метал е свързано смислово с него. Съществува келтско име ОЛОРИН, а на езика на народа ЙОРУБА в Северозападна Нигерия ОЛОРУН  е най-могъщият, първичният бог, Творец и защитник на доброто. Този народ, чиято територия е разположена не толкова далече от потъналата Атлантида, може би пази спомени и свидетелства за нейните синове, влезли в космогонични те му митове.

*МЕНЕГЕН - изключително интересно име, което аз бих превела чрез понятието "meneghino" - менегин, употребявано и днес в Миланската област и характерно за миланския диалект. То означава "роден тук", "местен", "коренен жител". Съзираме го и в името ИДОМЕНЕЙ на критския цар, внук на Минос, което можем

да тълкуваме като  "роден при Ида", "коренен обитател на Ида".

* СЕВТ - Убедена съм, че името Севт е свързано с древната традиция,  която познаваме преди всичко от римската именна система (а римляните са потомци на траките), родителите да дават за имена на своите синове числителни редни, по реда на тяхното рождение. Това е начин да се подчертае първородството и правото на всеки следващ син върху родовите привилегии, фамилното име и наследството. В този смисъл според мен СЕВТ означава СЕДМИ, същото каквото означава и СЕПТИМИЙ (преминало от своя страна в родово име).

Една извънредно любопитна подробност допълва тезата ми за произхода и смисъла на етнонима "одриси". Става дума за леглото на исполина Ог, храбрия цар на Васан (впрочем името на великана не само напомня,а и означава "огън", доказвам това в моя неотдавнашна публикация). Леглото на Ог е толкова потресаващо необикновено за епохата на Мойсей, че израилтяните го запазват като своего рода "музеен експонат", на който не престават да се дивят. Ето как го описва пророкът във Второзаконие: "11 (...) ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж." Тази странна мебел с огромни размери, с желязна рамка, а вероятно и с пружина, издаваща навици на културен и комфортен бит, явно е останка от развита цивилизация, чийто потомък е Ог. Такъв детайл не би могъл да се роди във въображението нито на Мойсей,нито на друг негов съвременник или по-късен представител на примитивните древни общества. Убедена съм,че именно от тази крайно екстравагантна за дълбоката древност мебел, произлиза понятието "одър" - легло на едрей, едряк, исполин. Така че и звуковата прилика на "одриси" с "одър" също не е случайна. Струва си да помислим защо и сегашното название на града Одрин, което турците явно са взаимствали от старинен местен диалектен вариант на името му, е ЕДИРНЕ? Това е още едно по-убедително, според мен, потвърждение на моята теза.

На фона на тези обяснения наивно и комично изпъква твърдението, че името на село Одърне, Плевенско, произлиза от "турската дума одър". Дано някой жител на споменатото село прочете статията ми.

Но съдбовният въпрос при всяко подобно откритие е: “ЗАЩО НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ПОТОМЦИ НА НАРОД  ОТ ВЕЛИКАНИ, СЕ ПРЕВЪРНАХМЕ В АПАТИЧНИ И ПОДЛИ ДЖУДЖЕТА, КОИТО ПОКОРНО ОЧАКВАТ ЗАЛЕЗА СИ? ЗАЩО?”