9-ти септември е несъмнено дата, която разделя нашата нация. Той е възлова точка във водещата се от Войнишкото въстание през 1918 год. гражданска война в България. На 9-ти септември Отечественият фронт, в който водещо място има Българската комунистическа партия, завзема властта и в нашата страна започват революционни трансформации. Гражданската война продължава още няколко години. Но през 1948 г. в България се установява стабилен авторитарен политически режим. Гражданската война „утихва“. Започва успешно „строителство на социализма“. Разделението в обществото, обаче остава. Победената фракция на елита, макар и „преклонила глава“, запазва омразата си към победителите и към деня на техния триумф – 9-ти септември. Това стана видно, когато на 10.11.1989 г. в управляващата класа се извърши вътрешен преврат. Фракцията, извършила преврата ловко използва омразата на „бившите“ към победилите ги „комунисти“, и ги използва за своите цели. А какви бяха тези цели? Целите на управляващата класа – висшата перестроечна номенклатура на БКП, бяха да създаде идеологическата и политическата „люшкалка“ – изпълнителен орган – политически резерв (изразът е на Иван Хаджийски). Двете страни на „люшкалката“ станаха преименуваната комунистическа партия и сформирования антикомунистически СДС. Люлеейки „люшкалката“, тоест сменяйки двете партии във властта, управляващата класа – номенклатурата на БКП, реализира през 90-те години „розовата“ си мечта – стратегията на ценовите шокове. Банкрутиралата номенклатура на БКП, вместо да обяви фалит, тоест да направи бърза приватизация и от постъпленията да изплати външния си дълг, да възстанови изпразнените от нея пенсионни и здравноосигурителни фондове и пр., обяви фалит на кредитиралото я българско гражданство. Ценовите шокове – зимите на 1990/1991 и 1996/1997 г. предизвикаха мизерия, глад и нищета на българския народ. Икономиката на страната се унищожи. Здравната и образователната система се разсипаха. Страната ни от 27-о място по индекс на човешкото развитие се смъкна на 60-о място. Последиците бяха като от унищожителна война. Само в три страни - България, Румъния и Русия (и частично в Полша) социалната трансформация се извърши чрез стратегията на ценовите шокове. Не случайно именно в тези страни тя беше най-безумна. Управляващата класа от съвкупен капиталист се превърна в съвкупност от капиталисти. И стовари върху българския данъкоплатец „удоволствието“ да изплаща нейния външен дълг, да пълни изпразнените от нея пенсионни, и здравно осигурително фондове, и пр. Войната на квазиетността Тези „успехи“ на перестроечната номенклатура на БКП се дължат преди всичко на ловко разпалваната омраза между две големи групи от българския народ. Това са самите участници и техните наследници във водената от 1918 до 50-те години гражданска война. Те образуваха твърдите електорални ядра на „червената“ БСП и на „синия“ СДС. Тяхното присъствие в политическия живот се характеризира с коренно противоположни оценки по възловите събития от новата и най-новата история. Преди всичко с коренно противоположна оценка на 9-ти септември 1944 год. За червеното твърдо ядро първият период - от Освобождението до 9.09.1944 г., е времето на „дивия" капитализъм. Тогава народът е живеел бедно и мизерно, алчни капиталисти и корумпирани политици са го ограбвали безпощадно. Монархофашизмът е докарал страната до участие в кръвопролитни войни и две национални катастрофи. Но сред народа е имало доблестни и достойни синове, които повели борба за справедливост. Тези герои на 9-ти септември извършват социалистическа революция и започват изграждането на социализма – общество без експлоатация на човек от човека, общество, в което всички са равни, общество, което реализира хилядолетните мечти на човечеството за справедливост, братство, благоденствие и т.н. Червеното твърдо ядро, което има характеристики на квазиетнос, съпреживява себе си като исторически наследник на социалния субект, който в периода на „дивия" капитализъм се е борил против експлоататорите, а в периода на „социализма" е строил най-справедливото общество. Синият квазиетнос гледа на историята по огледално обърнат начин. За тях периодът преди „социалистическата" революция е „силното" време на България. Тогава ние сме били нормална държава, постепенно включваща се в европейската цивилизация. Нашите бащи (предимно дребни и средни, а някои и едри буржоа) самоотвержено са се трудили за прогреса на нацията и за благополучието на семействата си. Великите сили са виновни за въвличането на страната във войни и национални бедствия. Те са виновни и завземането на властта от престъпниците комунисти, тъй като в Ялта са „продали“ България на Сталин. Социалистическата революция е трагедия за нашата нация. Комунистите създадоха едно фалшиво, изкуствено, ненормално общество. Необразовани, прости, тъпи и арогантни, те ни ограбиха имотите, къщите, дюкяните. За четиридесет и пет години те нищо не създадоха, а съсипаха държавата и сега народът трябва да плаща техните дългове. Управляващата класа – перестроечната номенклатура на БКП, „командирова“ като идеолози при „синия“ квазиетнос добре обучените синове на членовете на ЦК на БКП Евгени Дайнов, Иван Кръстев, Красен Станчев, Деян Кюранов и др. Водеща роля в „синия“ квазиетнос започна да играе нисшата отчетна номенклатура на Ленинския районен комитет на БКП – Боян Ничев, Александър Йорданов, Михаил Неделчев, Марко Ганчев, Георги Данаилов, Николай Кънчев, Йордан Василев, Елка Константинова, Едвин Сугарев и пр. По настоящем такава роля играе провинциалната номенклатура. Сега ГЕРБ, а не СДС, са антикомунистическата страна на идеологическата и политическата „люшкалка“. Вече 30 години перестроечната номенклатура на БКП, която „всмука“ в себе си активните представители на нисшата номенклатура на Ленинския районен комитет на БКП и на провинциалната номенклатура „люлее“ идеологическата и политическата „люшкалка“, „омайва“ твърдите ядра и води успешна борба срещу българския народ. Нейните две основни разпределителни коалиции – Мултигруп и СИК воюват помежду си, но се и договарят. Те заедно фалираха КТБ и стовариха върху българския данъкоплатец нейните финансови задължения. А твърдите „ядра“ се „мразят“ и воюват помежду си. И няма никакъв шанс за българския народ да се обедини и да защити икономическите си интереси, срещу така създадения управляващ „елит“. Докога??? До тогава, докато не разбере истината и същността на преврата на 9-ти септември, и революцията в обществените отношения, и обществената структура, започнали след този преврат. А каква е същността на 9-ти септември? На 9-ти септември започна втората буржоазна революция в България. Историческата истина е, че периодите от Освобождението до „социалистическата" революция и от тогава до 10 ноември 1989 г. са две фази на един и същ процес - процесът на трансформация на традиционното патриархално българско общество в капиталистическо. Но този процес има двойствена същност. От една страна, процесът на трансформация, при който се разкъсва връзката на непосредствения производител с неговите средства за производство и масата от населението се превръща в наемни работници, е свързан с прилагането на голямо по мащабите си насилие спрямо народните маси. От друга страна, той води до гигантски ръст на производителните сили и до съществени позитивни изменения в техния начин на живот. Всяко от двете твърди ядра приема за себе си само едната страна на двойствената същност на генезиса на капитализма. В додеветосептемврийския период синият квазиетнос вижда само тласъка на общественото развитие, резултат от дейността на социалния субект, към който е принадлежала неговата фамилия. Но не вижда диващината, с която този социален субект е утвърждавал новия начин на производство, фамилната история съхранява спомена за това, как добре се е живеело (и те - управляващата класа, действително добре са си живеели), но не и за глада мъките и страданията на народа по времето на войните и националните катастрофи. Червеният квазиетнос, обратно, в първия период вижда само диващината и мизерията, но не и прогреса. По простата причина, че самите те или техните бащи и деди са били дребни земеделци, мятащи се в примката на възхождащия капитализъм. Червеният квазиетнос никога няма да разбере обективността на генезиса на капитализма и неизбежността на обедняването, експлоатацията и експроприацията на средствата за производство на народната маса. Никога няма да осъзнае и своята роля в следващия - следдеветосептемврийски период, когато червеният елит в качеството си на съвкупен капиталист направи масова експроприация на дребната частна собственост и превърна масата от населението в наемни работници. Никога управляващите по времето на „социализма“, тоест по времето на съветския държавен капитализъм, и техните наследници няма да погледнат на себе си като на борци не против, а за утвърждаването на капиталистическия начин на производство. Те винаги ще виждат само високата морална мотивация на активността си при експроприацията на собствеността (строим най-справедливото общество), а на съпътстващото я насилие, беззаконие и гавра с личната съдба на стотици хиляди хора ще продължават да гледат като на „грешки на растежа". Твърдосините обратно - в този период виждат само грабежа, униженията и безправието, но не и прогреса, резултат от утвърждаването на съветския държавен капитализъм. Те никога няма да разберат, че „комунистите" направиха това, което те - в качеството си на управляваща класа - не успяха да направят - дадоха решителен тласък в утвърждаването на капиталистическия начин на производство. Благодарение на което ръчното производство на храна, облекло, жилища и т.н. се смени с едро машинно производство и в живота на народната маса настъпиха съществени положителни изменения. Войната срещу българския народ Вече 30 години „комунистическият“ и „антикомунистическият“ политически елити се възползват от тази едностранчивост в манталитета и светогледа на твърдите ядра, възползват се от предопределените от личната и фамилната съдба стереотипи на политически симпатии и политическо поведение. Двата елита правят всичко възможно за замразяването и съхраняването на тази едностранчивост на световъзприятието. Конфронтацията на двете твърди ядра е изгодна на двата елита, тъй като вече 30 години им гарантира ясно очертан периметър в политическото пространство. „Сините“ антикомунисти бяха сменени от гербаджийските „антикомунисти“. Тоест, докато през 90-те години управляващата класа използваше като „антикомунистическа“ страна на „люшкалката“ нисшата отчетна номенклатура на Ленинския районен комитет на БКП (СДС), то сега тя използва провинциалната номенклатура. Но нещата не се променят. Управляващата класа, тоест на първо място двете основни разпределителни коалиции – Мултигруп (А. Доган, Д. Пеевски, Ц. Василев и др.) и СИК (В. Вълков, Л. Гоцев, Б. Борисов, М. Михалев и др.), продължават заедно войната си срещу българския народ. Сикаджиите сменят „политическото“ пипало на своя „октопод“. Но винаги осигуряват достатъчно силна „антикомунистическа“ партия като страна на „люшкалката“. Управляващата класа „люлее“ люшкалката – изпълнителен орган – политически резерв. Сменя във властта ту политическото пипало на Мултигруп, ту на СИК. А ние, българският народ продължаваме да се мразим. Неизбежният див, варварски процес Октомврийската революция в Русия 1917 год. и Деветосептемврийската в България 1944 г. са революции, изиграли решаваща роля за утвърждаването на капиталистическия начин на живот в нашите две страни. По принцип трансформацията на традиционното общество в капиталистическо винаги и навсякъде е продължителен процес. Той е вековен процес преминаващ в цяла поредица от революции. Например във Франция основната буржоазна революция е през 1789 г. Но следват още вторичните революции през 1830 и 1848 г. И чак след революцията 1871 г. във Франция окончателно кристализира политическата система на капиталистическото общество. Генезисът на капитализма в страните от първия ешелон на капитализма винаги протича в условията на авторитарни политически режими. По простата причина, че именно авторитарните политически режими могат да осигурят най-благоприятни условия на експроприация на средствата за производство на народната маса и превръщането й в наемни работници. Това е див и варварски процес. Но той е неизбежен. През ХХ нещата са още по сложни. Защо? Условията на трансформация на традиционното общество в капиталистическо в страните от втория и третия ешелон на капитализма са извънредно разнообразни. В тях регионалните природо-климатични условия, традиции и изходно ниво са твърде различни. Освен това за разлика от страните от първия ешелон на капитализма, където авторитарните политически режими трябва да установяват основно компромис между различните класи или фракции на привилегировани класи, в страните от втория и третия ешелон на капитализма авторитарните политически режими трябва да установяват компромис и между различните етнически и религиозни групи. Това е несравнимо по-трудна задача. Затова авторитарните режими в страните от втория и третия ешелон на капитализма се характеризират с твърде голямо разнообразие. Те се характеризират и с нестабилност, но също и с постоянно възобновяване на опитите да се установи режим, който веднъж завинаги да сложи „ред" в страната и да осигури спокойствие. В България след Освобождението, което изигра роля на основна буржоазна революция, доминиращата в Учредителното събрание Либерална партия, изразяваща интересите на преобладаващата маса на дребните собственици, успява да наложи приемането на демократичната Търновска конституция. Тази конституция е направена по образеца на Белгийската конституция. По това време Белгия е една от най-напредналите европейски страни. Но копирането на конституция, която е естествена форма на политически отношения в развита страна, се оказва погрешна стъпка. Защото тази форма на политически отношения се оказва непригодна за изостанала България. Борбата между различните фракции на буржоазията добива „балкански" вид, добре описан от Алеко Константинов. Започват и първите опити за отменянето на Търновската конституция - например нейното суспендиране през 1881 г. от Великото народно събрание в Свищов, което гласува на княз А. Батемберг неограничени пълномощия за 7 години. Впоследствие през 1883 г. конституцията е възстановена. Периодите на сравнително демократичен политически живот са постоянно прекъсвани от периоди на авторитарни политически режими, например Стамболовия, от преврати, като Деветоюнския - 1923 г., и Деветнадесетомайския - 1934 г., до установяването на монархическия авторитарен политически режим и накрая през 1948 г. – от авторитарния политически режим на БКП. И в България, тенденцията при прехода от традиционно към капиталистическо общество да се установяват авторитарни политически режими се проявява с не по-малка сила, отколкото в другите страни. Деветосептемврийската революция 1944 год. е прогресивна буржоазна революция. Комунистическият елит реши основната задача на генезиса на капитализма – ликвидиране на частната собственост върху средствата за производство на масата от населението. До 1958 г. тази задача беше решена. Бързо бяха решени и други основни задачи на генезиса и развитието на капиталистическия начин на производство – индустриализация, създаване на сравнително добре образована и квалифицирана работна сила, развити системи на здравеопазване и образование, урбанизиране на страната и пр. При това тези задачи бяха решени в условията на оптимален политически режим. Което позволи те да бъдат решени с прилагане на относително малко насилие. За справка – при нас, в гражданската война от 1918 до 50-те години двете страни са дали общо 18 000 жертви. В Англия, през идентичния период, само по времето на Хенри VIII са обесени 70 000 жертви. Така че аз, в качеството си на последния комунист, твърдя, че ние, комунистите, решихме основните задачи при утвърждаването на капиталистическия начин на производство в относително цивилизована форма. Оценката за 9-ти септември Друг е въпросът че като всеки етап в развитието на капиталистическият начин на производство, съветският държавен капитализъм има своята възходяща и след това – нисходяща фаза. По същество всеки етап на развитието на капитализма в света е една дълга вълна на Кондратиев. Съветският държавен капитализъм в България през 1976 год. навлезе в нисходящата си фаза. И закономерно след преврата на 10.11.1989 г. започна неговата трансформация в корпоративен държавен капитализъм. Позорно е сегашното очерняне на 9-ти септември. Народ, който не познава и не цени собствената си история, е народ без достойнство, без доблест и чест. Той е евтина жертва на своя елит, който използва 9-ти септември, за да насажда взаимна омраза между народа и да ликвидира възможността той да се организира и защитава икономическите и социалните си права. Наука, която не разкрива историческия континуитет на икономическия, политическия, културния и пр. живот на своя народ, е идеология, но не и наука!