Нова Зора

Не е възможно народа да бъде лъган дълго. Съществува някаква обща народна памет, има някакъв народен смисъл. И народът дава своята оценка. Отбелязва за себе си и за следващите поколения политическата фигура, събитие или действие. Оцветява ги с черна или бяла боя. Оттенъците не са за народа. Народът запомня даден политик или със знак „плюс“, или със знак „минус“.

А ако той мима „минус на плюс“, то такава фигура напуска народната памет. И след няколко десетилетия от този общественик не остава нищо, освен някоя изречена фраза. Пример за това е Дмитрий Шепилов, деец от епохата на Хрушчов и Брежнев. За него в народната памет остана само една фраза: „...присъединилият се към тях Шепилов“. Към кого се е присъединил, как свършва всичко това - малцина знаят, а след 50 години и тази фраза ще изчезне и другарят Шепилов ще живее изключително в паметта на енциклопедиите и справочниците.

С Йосиф Сталин ситуацията е диаметрално противоположна: народът помни и уважава Сталин. Същият този народ, който по негово време минава през колективизацията, индустриализацията, чистките, минава през страшните поражения на 1941 година, преминава през половината Европа до Берлин. Народът е простил на Сталин своята болка и загубите, запазвайки уважение към сталинската твърдост, сталинското безсребрие и величието на СССР от сталинската епоха.

По отношение на Анатолий Борисович Чубайс народът отдавна е решил за себе си. Още приживе Чубайс е успял да стане символ на мошеническата и грабителска приватизация на народното имущество, и той ще остане като такъв символ завинаги. Може би няма толкова непопулярна фигура в Русия като Чубайс. Лидер на антирейтинга, шампион по антипатия. И ето че фамилията на Чубайс отново светна в новинарските емисии: „Защо обществото не разбира Анатолий Чубайс“. Водеща публикация в „Яндекс“ е: „Чубайс обвини руснаците в неблагодарност към олигарсите“.

Какво се е случило?

„Руското общество, в моето разбиране, е дълбоко инфантилно, то за 25 години не си направи труда да каже „благодаря“ на бизнеса, веднъж за всичко, което бизнесът е направил в страната,“ - казва Чубайс.

„Той (бизнесът) отново построи страната. Той възстанови безнадеждно рухналите съветски предприятия, той върна на хората заплатите, той напълни бюджета с пари. Той създаде източниците за това, интелигенцията да получава средства за поддържане на културата, науката, образованието.

И всичко това го направиха тези, когото обществото нарича олигарси - а друга дума за обозначаването на едрите предприемачи даже не са измислили“.

Ето това заяви Чубайс - и новините се изпълниха с „любов“ към този персонаж. Позицията на Чубайс е ясна - нея често я озвучават олигарсите, либералите, дейците от 90-те години от чубайсовата реколта - народът в Русия, един вид, не е правилният. Неблагодарен е. Не е разбирал, не разбира и едва ли ще разбере това благо, което са му донесли Чубайс и неговите довереници.

А пък мен ме заинтересува такъв въпрос - а защо изведнъж Чубайс реши да говори от името на едрия бизнес? Защо той решава да говори като морализатор, предизвиквайки остър пристъп на раздразнение на милионите руснаци, насочено към „едрите предприемачи“?  Нали е очевидно, че след думите на Анатолий Борисович, тези хора, за които „друга дума не са измислили“, народът ще ги възненавиди още повече - тук зависимостта е пряка, линейна.

Веднъж попитали Йосиф Бродски: как се отнася към колхозите - за или против? „А как към колхозите се отнася Евтушенко?“ - попитал поетът. „Той е против“ - отговорили на Бродски. „Е, щом Евтушенко е против колхозите, значи аз съм за“ - решително отговаря бъдещият носител на Нобелова награда за литература.

С Чубайс се получава именно така - щом той защитава някого - значи ние сме против него и против тези, които Чубайс защитава.

Не е сложно да намерим

биографията на Анатолий Борисович.

През 1977 година той завършва Ленинградския Икономическо-инженерен Институт (ЛИЭИ) „Палмиро Толиати“. През годините 1977-1982 пак там работи като инженер, асистент, от 1980 до 1990 година е доцент.

ЛИЭИ — това е Ленинградския Икономическо-инженерен Институт „Палмиро Толиати“. Аз също съм учил в това висше учебно заведение, завърших го през 1991 година. Нито съм виждал, нито съм чувал за Чубайс там - своята преподавателска дейност той води в друга сграда.

В навечерието на крушението на СССР Чубайс започва своята кариера на чиновник - през 1990-та Анатолий Борисович става заместник-председател на изпълкома на Ленсъвета, през 1990-1991 година е първи заместник-председател на изпълкома. От юли 1991 година е главен икономически съветник на Анатолий Собчак, кмета на Петербург.

Само след няколко месеца Чубайс прави голям скок към Москва, в министерско кресло - от ноември 1991 година е председател на Държавния комитет на РФ за управление на държавното имущество (ГКИ). По този начин той става главен „приватизатор“ на Руската Федерация - през 1992 година започва онази същата печално знаменита програма, в резултат на която, по думите на Чубайс, всеки руснак е трябвало „да получи ваучер за два автомобила Волга“.  За пет години са издадени 150 милиона приватизационни чека - нито една история за получаването на „Волга“ никъде и никъде не се наблюдава.

Откровението

Самият Чубайс се изказва относно миналата приватизация по следния начин, по-добре не може и да се каже.

„Приватизацията има много недостатъци: и икономически, и политически, и социални. Но тя има едно достойнство - тя се състоя. И това достойнство струва скъпо. В крайна сметка, това е по-добре, отколкото обоснована, ефективна във всички отношения и безпогрешна като модел приватизация, която остава като модел“ - твърди Анатолий Борисович.

Защо е трябвало прибързано да се провежда „сурова и недоработена“ приватизация, защо безпогрешният модел е трябвало да си остане само модел, тогава Чубайс не казва. По-късно казва - сиреч, ние не се занимавахме със събирането на пари, а с унищожаването на комунизма!

И не е било нужно да обяснява - народът го разбра и без думи. Ето при нашите съседи, в Китай не е имало никаква приватизация, затова и достойнствата там са съвсем други. Чубайсовата приватизация има само едно достойнство - тя се е състояла, а китайският модел предлага ръст на икономиката и тежест на Китай като световна държава, която не се отказва от своята история.

Но да се върнем към биографията на г-н Чубайс.

От 1993 година той започва и кариерата си на политик - става депутат в Думата. След което през целия си живот Чубайс ще бъде или просто чиновник, или чиновник от политиката.

Длъжностите, които заема винаги са ключови и основополагащи. Именно той координира финансирането на избирателната кампания на Борис Елцин на изборите през 1996 година. След победата Анатолий Борисович оглавява Администрацията на президента. А година по-късно, през 1997 година, Анатолий Чубайс е назначен за министър на финансите на Руската Федерация. През 1998 година той оглавява  РАО „ЕЭС России“ (Руско акционерно дружество „Единна Енергийна Система на Русия“) и започва да „реформира“ единната енергийна система на страната. Резултатът от тази реформа е видима за всеки от нас, когато си плащаме сметките за електричество. Забележително е, че самият Чубайс, на страниците на либерален вестник, привежда аргументи в полза на своите действия все в същия поразителен стил „учението на Ленин е правилно, защото е вярно“.

Ето какво пише той: „Главната цел на реформата бе осигуряването на инвестиционния тласък“.

Това е неочаквано - ние мислехме, че целта на реформите е намаляването на разходите и цените, ръста на производството на електроенергия. Не, оказва се, че „тласъкът е целта“. Инвестиционният! При тези действия и тази фразеология у народа се изгражда впечатлението, че „тласъкът“ обикновено се случва в Лондон, и обикновено след кражбата на държавни средства под формата на „реформи“.

„Преди десет години, през юни 2008 година, завърши най-важният етап на реформата на електроенергетиката на Русия - реорганизацията на РАО „ЕЭС России“. Отрасълът, считан за нереформируем монопол, контролиран от държавата, започна да се превръща в пазарен, основаващ се на конкуренцията и частната собственост“ - твърди реформаторът.

И какво даде вашата „реформа“? „Монополът - това е лошо“ - винаги ни учат „пазарниците“ като Чубайс. Може би, след унищожаването на монопола паднаха цените?

„Що се отнася до населението, то ръстът на цените за електрическа енергия през 2017 година, сравнено с 2008 година, е 107%, а нивото на потребителските цени за същия период е нараснало с 94%. По този начин, средногодишното повишение на темповете на ръст на цените на електроенергията за населението, в сравнение с инфлацията, е 1,2%“ - радва се Чубайс.

Те ти, булка, и Чубайсовден!

Оказва се, че след пазарните реформи за десет години цената на електричеството се е удвоила! Леле! А Чубайс изобщо не желае да види факта, че потребителските цени растат след ръста на цените на електроенергията, а именно електричеството и бензинът са двигателите на цените на всичко по света, в частност на територията на Русия.

А ние ще кажем: благодарение на „реформата“ на Чубайс цените на всичко в Русия постоянно растат - и краят на всичко това се не види.

„По данни на OECD (отчита се паритета на покупателната способност) през 2016 година нивото на цените за електроенергия в Русия е с 12% по-ниско от САЩ, с 65% по-ниско от Франция и повече от три пъти по-ниско, отколкото в Германия“ - уверява ни Чубайс.

Ето този метод винаги ме поразява: вземат се данни от някаква западна агенция и се опитват да убедят народа ни, че живее добре. Не разбира глупавият, какво щастие му е донесъл Чубайс. Не, народът всичко разбира - затова и ненавижда Чубайс като никого другиго.

„Анализът ни потвърждава, че през последните десет години няма никакви катастрофални ценови последствия от прехода към пазарно ценообразуване“ - казва великият реформатор.

Тази последна точка поразява изобщо. „Няма катастрофални последствия“ - значи реформата е успешна. Ето това е логика. А положителни движения има ли? Няма. Защо тогава беше нужно да се прави „реформата“?

Ще отговворя защо - за да бъдат предадени мощностите за производство на електроенергия в ръцете на западните компании.

И Западът е благодарен на Чубайс.

„Анатолий Чубайс има право да гласува от името на около 35% от акциите на РАО, принадлежащи на чуждестранни компании. Акциите съществуват под формата на американски депозитарни записи (ADR). Номинален притежател на ADR е The Bank of New York. А съгласно договора между РАО „ЕЭС России“ и Bank of New York право да гласува от името на притежателите на ADR еднолично принадлежи на председателя на РАО. Съвкупният обем на контролираните средства е 3,25 милиарда долара“ - по информация на вестник „Коммерсант“.

Само че един въпрос не може да ме напусне: какво отношение към бизнеса има Чубайс?

През целия си живот е продавал, а по-точно, раздавал на нужните хора държавното имущество. Занимавал се е с политика, бил е чиновник. Разпилвал е единната енергийна система на страната.

По-добре е да не говори от името на едрия бизнес - да не ядосва хората. Защото народът разбира. И помни всичко.

Превод от руски език Гияс Гулиев