Нова Зора

БАНКНОТА

“... И студ, и мраз, и плач без надежда...”

Хр. Ботев

Изтъркан Левски гледа без очи.

Разменям я - купувам си живота,

а Къкрина в студеното мълчи.

Банкнотата спотайва се във джоба.

И пак за нея ще получа хляб.

Бездомно куче вие - зла прокоба.

Сред нежна зима дебне вълчи глад.

И трънете бодат в сърце кораво.

И стенат вихрове в окаян дух.

И студ, и мраз... А хлябът се продава...

Бесилото напуска своя връх.

Бесилото е пръснато в кесии.

Заплаква вятър в русия перчем.

Животът ни - тефтер за вересии

и тъжното доволство, че ядем.

Разменяме те всяка утрин ледна.

Апостоле, прости и този срам!

Прости ми за банкнотата последна -

последен път за днес ще те продам.

И тихичко без сълзи ще заплача,

и ще проклинам джоба изтънял.

Бесило няма. Само гарван грачи.

Апостоле, ти гладен как си пял?

ДЕЦА НА НЕБЕТО

Те вървят по невидима своя пътека.

Битието е вечност, вечността - битие.

И какво е животът, смъртта на човека,

щом дошли от небето са те?

Щом словата, написани в малките книги,

наедно са събрали небе и земя.

И трошат се за миг нетрошими вериги,

и отглежда злодеят цветя.

Те вървят, неизвестни, в пътеката своя

като божии деца по греховния мир.

В планините утихва на бурята воя

и се ширва усмихната шир.

Те вървят босоноги, деца на небето,

без каляски с нагиздени али коне.

Слънчев лъч е мечтаният впряг на поета,

колесницата - къс висине.

ЛОЗА

Вдигни за мене чашата си пълна!

Повикай ме, за миг ще долетя.

... Във мен лоза божествена покълна

и щедро от ширата си разля.

Изпивай ме, изпивай ме до дъно!

Денят набъбва в облаци от страст.

Във топлите им пазви да потънем

с пиянството на есенен екстаз.

Дори да кипнат в ревност небесата,

да ни разпънат, да ни прокълнат,

изпий до дъно сока на лозата -

молитва, благослов и благодат.