Нова Зора

Продължение от бр. 28

Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.

При документирания факт на български геноцид, но непризнат и досега, днес ние напълно политкоректно и мултикултурно сме на път да изхвърлим даже турското робство през Средновековието като литературна „метафора” и като „терминологично непригоден” израз за ХХІ век! Само че животът на нашите деди и предци не е „израз” и „терминология”, не е „метафора”, а реално човешко битие!

Какво е геноцид?

Съгласно приетата от Общото събрание на ООН Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид през всички периоди на историята, се признава като престъпление срещу човечеството. Съгласно чл. 2 от Конвенцията под геноцид се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи отчасти или изцяло една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата;

б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членове на групата;

в) умишлено налагане на групата на условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;

г) мерки за предотвратяване раждаемостта на групата;

д) насилственото продаване на деца от групата на друга група.

Тези престъпления са толкова безспорни, че не се налага да се изяснява кога и как Османската империя е провеждала политиката на народностна и религиозна асимилация, както и случаите на унищожаване на групата като народностна общност, изповядваща православната вяра.

Заслужава да се отбележи, че всеки, който нарушава един международен акт, ратифициран от съответната държава, извършва престъпление, за което следва да се търси наказателна отговорност. България е ратифицирала тази Конвенция след приемането й за член на ООН през 1955 г. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, те са част от вътрешното право на страната и се прилагат пряко. В случай на различие  предимство имат международните договори.

Луи Леже

”Българското Възраждане е едно от чудесата на ХІХ век!”, казва Луи Леже, но в българските учебници по „История и цивилизации” за 8 клас, когато се изучава периода „От Новото време до края на ХІХ век”, съотношението българска и световна история е 5%:  95%!? Цифрово и словом там са формулирани ЧЕТИРИ ТЕМИ: „Балканското Възраждане на българите”, на стр. 126 ; - урок за практически дейности; „Възстановяване на българската държавност”, на 192 стр.; – /НЗ/ нови знания; „Учередителното събрание в Търново”, на 196 стр. – урок за практически дейности;  „История и цивилизации”, изд. „Булвест 2000“, 2016 г.

В Трети раздел: „Векът на национализма”, на стр. 192 е формулирана темата „Възстановяване на българската държавност”.

Първа точка от нея: Пътят към свободата е представен дословно по следния начин: „Революционерите подготвят и реализират Априлското въстание. Саможертвата на въстанниците заставя Великите сили да се заемат с уреждането на българския въпрос. Русия е принудена да наложи постигнатото споразумение по военен път. Руската армия печели войната. Османската армия подписва предварителен договор с Русия в Сан Стефано. С него е създадено Българското княжество върху териториите, населени с българи.” Така български историци и достопочтени университетски преподаватели представят върховия исторически момент на нашия народ: Въстановяването на българската държавност, появата на българската държава от небитието на пет вековна забрава и робство! Място за страдания и възсторзи – няма, няма място и за най-обикновено съпричастие към събитията и отношение! „Подготвят и реализират..., руската армия печели войната..., създадено е българско княжество на територии населени с българи...” Толкова е достатъчно за събитието, което Луи Леже описва като ЧУДОТО НА ХІХ ВЕК”.

този момент не мога да не си спомня едно интервю с един американски висш дипломат акредитиран в София, който в далечната 2004 г. в българския ефир отчетливо и равно произнесе: „Българският народ трябва да спре да се прехласва пред героичното си минало!” Е, вече съвсем не се прехласваме! Политическите ни  партньори трябва да са напълно удовлетворени от скоростта, с която не само губим историческата си памет, но и демографския си потенциал.

В заключение трябва да се знае, че наличието на голям брой издателства и авторски колективи не говори за плурализъм и съществуване на някаква разлика в подхода на представяне на учебното съдържание. Те са еднотипни по стил и внушение, определяща е рамката на учебния план и учебни програми на МОН.

Резултатите са предвидими, напълно видими и  съпоставими.

Дотолкова че отвратените ученици вече усещат крещящата необходимост и посягат сами да пишат учебници по българска история като ученикът от 9 клас Мартин Петров.

Дотолкова че доценти не се наемат, застанали пред очите на своите любознателни и интелигентни ученици от Класическата гимназия, да преподават по собствените си учебници.

Дотолкова че учители се връщат стресирани и отвратени от организираните от МОН методически курсове по история, в които в прав текст им се подават изрични  указания да забравят за понятия като „турско робство и освободителна роля на Русия”, ако държат да останат да работят в образователната система!

Днешните българи и бъдещите поколения не трябва да забравят зверствата на Априлската епопея от 1876 г., геноцида над тракийските българи и другите трагични страници от нашата история, както и плановете на неоосманистите за възраждане на османската сатрапия и повторното завладяване на България.

А Историята продължава през всички политически системи на феодални, религиозни, имперски зависимости и демократически проблясъци, кога  в духовно или във физическо робство и продължава, както казва Херодот от Халикарнас „...да събира и записва тези сведения, за да не потънат миналите събития в забрава, и великите и достойни за удивление деяния, както на елините, така и на варварите, да не останат в неизвестност, най-вече, понеже са воювали помежду си.”

Със същото хилядолетно ожесточение борбата между доброто и злото, достойното и недостойното и за историческата истина, продължава и днес. Борбата за душите и умовете на младото поколение, на нашите деца и внуци! Затова са всички тези Конвенции, Стратегии и Закони за детето! Затова, някога  Ото фон Бисмарк е произнесъл: „Всички победи и войни се печелят на ученическия чин!”

Използвана литература

[1.] „История и цивилизация”, 6 клас, изд.”Булвест 2000”, 2017 г., Арнаудов, В. В. Цветански, Цв., Якимов, Г., Васева, Н., с.34;

[2.] „История и цивилизация”, 6 клас, изд. ”Просвета плюс”, 2017 г., Михайлова, Ек. К., Георгиева, Цв. Б, Каймакамова, М. В., Борисова-Петрова, Т. Р., Дюлгеров, Н. Р. с.44;

[3.] „История и цивилизация”, 6 клас, изд. „Просвета”, 2017 г., Павлов, Пл. Хр.,  Николов, Ал. Н., Гаврилова, Р. Д., Босева-Георгиева, М. Й., с.32;

[4.] „История и цивилизации”, 6 клас, изд. „Анубис”, 2017 г., Матанов, Хр., Димитров, Т., Иванова, Г. Юл., с. 25;

[5.]  „История и цивилизация”, 6 клас, изд. ”Архимед и Диоген”, 2017 г. Николов, Г. Н. Попова, Ив. Л., Обрешков, В., Кръстев, Кр. С., с. 30-31;

[6.] „История и цивилизация”, 6 клас, изд. ”Рива”, 2017 г., Гагова, Кр., Александър, А.Т., Мишкова, К. Юлия, с. 32;

[7.] „История и цивилизация”,  5 клас, изд. „Просвета”, 2006 г., издание І/2014 г. Гаврилова, Р.Д., Павлов, Пл.Хр., Кушева, Р.Н.;

[8.] „История и цивилизация”, 6 клас, изд. ”Просвета”, 2007 г., издание І/2014 г., Гаврилова, Р. Д. , Радева, М. Ив., Калинова-Яйджжиева, Евг. Ив., с. 30;

[9.] „История и цивилизация”, изд. „Анубис”, 2006 г. издание първо/преработено, Мутафчиева, В . П., Матанов, Хр. Л.,.Илиев, Илия Г., Каснакова-Иванова, Ц. И., с. 33;

[10.] „История и цивилизация”, 8 клас, изд. „Анубис”, 2010 г., В. П., Матанов, Рангелова Г., с. 33.