Нова Зора

Значимата руска поетеса Анна Ахматова, както и А.С. Пушкин, е родена през юни. Сега се навършват 130 години от рождението й. В България е превеждана от различни преводачи в разни времена. Няколко нови превода на нейни стихове предоставени на „Нова Зора“ от големия познавач на нейното творчество, поетът и преводачът Найден Вълков.

Единение

Тъй много черни камъни по мен

се хвърлиха с проклятие и хула,

че изградиха ми в света студен

самите те висока светла кула.

Благодаря, строители! Така

зората преди всички ви аз виждам,

а залезът златист като с ръка

ще помете печалните ви грижи.

В прозореца ми няма кой да спре

дъха на мойто северно море,

от меката ми длан нетърпеливи

кълват пшеница гълъбите сиви,

а недописаното някой ден

ще го допише музата след мен.

1914 г.

Молитва

На колене пред твоето име

днес се моля: хвърли ме в жар,

всичко скъпо и свято вземи ми,

заглуши моя песенен дар,

но в светата за теб литургия

и гласът ми дано проечи -

всеки облак над тъмна Русия

нека блесне под златни лъчи!

1915 г.

Х Х Х

От месеци в зори и мрак

пред зид и часовой -

ще станат седемнайсет как

зова те, сине мой.

Но всичко сбърка се навек,

че как да разбера

кой звяр е, кой човек

е в тъмната игра?

И чакаме. Цветя цъфтят,

дими кандило, вие път

без цел и без следа.

И гледа в моите очи,

и пръска гибелни лъчи

трепереща звезда.

1939 г.

Х Х Х

Не бе му нужно друго там на него,

на моето сърце при този плен:

там колосът въздушен на Онегин

искреше като облак бял над мен

1962 г.