Значимата руска поетеса Анна Ахматова, както и А.С. Пушкин, е родена през юни. Сега се навършват 130 години от рождението й. В България е превеждана от различни преводачи в разни времена. Няколко нови превода на нейни стихове предоставени на „Нова Зора“ от големия познавач на нейното творчество, поетът и преводачът Найден Вълков. Единение Тъй много черни камъни по мен се хвърлиха с проклятие и хула, че изградиха ми в света студен самите те висока светла кула. Благодаря, строители! Така зората преди всички ви аз виждам, а залезът златист като с ръка ще помете печалните ви грижи. В прозореца ми няма кой да спре дъха на мойто северно море, от меката ми длан нетърпеливи кълват пшеница гълъбите сиви, а недописаното някой ден ще го допише музата след мен. 1914 г. Молитва На колене пред твоето име днес се моля: хвърли ме в жар, всичко скъпо и свято вземи ми, заглуши моя песенен дар, но в светата за теб литургия и гласът ми дано проечи - всеки облак над тъмна Русия нека блесне под златни лъчи! 1915 г. Х Х Х От месеци в зори и мрак пред зид и часовой - ще станат седемнайсет как зова те, сине мой. Но всичко сбърка се навек, че как да разбера кой звяр е, кой човек е в тъмната игра? И чакаме. Цветя цъфтят, дими кандило, вие път без цел и без следа. И гледа в моите очи, и пръска гибелни лъчи трепереща звезда. 1939 г. Х Х Х Не бе му нужно друго там на него, на моето сърце при този плен: там колосът въздушен на Онегин искреше като облак бял над мен 1962 г.