Нова Зора

Един от ключовите проблеми на руската патриотична общност, както дясната, така и лявата, а също така и на национал-болшевиките и евразийците – с който често се сблъскват в публичното пространство – е дилемата на критиката по адрес на властите, от една страна (като опозиция), а от друга – опитът да се запази и укрепи държавата (като държавници).

Веднага щом започне критиката по адрес на властите отстрани, например от ляво, веднага зазвучават насрещни обвинения, например, от страна на десните, за разклащането на държавността и подготовката на Майдан. Същото звучи и в обратно направление. Обвиненията, че патриотите „леят вода в мелницата на Майдана“, който наистина е недопустим, станаха нещо обичайно за безусловните конформисти, безотговорните, винаги лоялни, политолози и прочее. И в нещо, те все пак са прави.

В умишлено заложения капан

Няма смисъл да разглеждаме позицията на либералите, левите от троцкистки тип и т.нар. "национални демократи" и привържениците на малкия национализъм, които очевидно са против държавата на Голямата Русия. И едните, и другите, и третите предлагат или да се влеем в глобалистката общност на приятелите на Запада, или в пролетарския интернационал на световната революция; или да се концентрират в „малката страна“, предавайки, а най-добре продавайки, останалата част от „не-руската“ или „празна“ Русия на китайците, японците и отново на Запад. Тяхната позиция очевидно е нелегитимна и незаконна; ние я поставяме извън скобите като отклонение.

Това обаче не отменя проблема с критиките към властите и в същото време необходимостта да се противодейства на всички разрушителни майданни сценарии, клиентите и бенефициентите на които по правило винаги са външни сили. Тук цялата патриотична общност, дясната и лявата, е в капан, създаден, както става ясно, съвсем умишлено.

За да се изясни обектът на нашата критика, е необходимо да се направи някакво разделение, тоест чрез изкуството на „разграничаване движенията на душата“ или, както се описва това от гръцката православна мисъл – да се отдели обектът на нашата критика от това, за което се борим. Да отделим критикуемото от това, което съзидаваме и възнамеряваме да направим в бъдеще, а именно от Държавата (по-нататък с главна буква, като основен термин на предложения анализ).

Коварният план на Системата

Необходимо е да се предприеме много важно действие, за да се разделят две такива фундаментално различни явления като Системата и Държавата. Без това разделение ние, волно или неволно, критикувайки едно нещо - Системата, а излагаме на удари другото - Държавата, което създава споменатия по-горе конфликт.

Оттук следва обратното логично заключение - в това изкуствено сливане се крие коварният план на Системата. А именно, да се слее с държавата по такъв начин, че всяка атака срещу Системата (а това е не само възможност, а и задължение на всеки достоен човек, особено патриот), веднага да удари Държавата – по тази неотменима, основна, организираща цялото ни голямо пространство, матрица на руската цивилизация.

Така в сливането на Системата и Държавата се крие коварната злонамереност на Системата, затова е необходимо да започнем с тяхното разделяне с едновременно описание.

Каква е Системата?

Системата - както доста точно я определя редакционната статия на първия брой на списание „Елементи. Евразийска обозрение“ през 1991 г." е „свят, от който се изхвърлят „стихиите“, „елементите“, от който са отстранени Историята, Волята, Творческите спонтанни усилия на човека и народа, в които изчезва вкусът на Преодоляването, Честта и Отговорността, места за Великото. „Система“ е изкуствената конструкция на онези, които Фридрих Ницше нарича „последните хора“ (правописът и главни букви са запазени както в оригинала).

Уточняваме. Системата са либералните, глобалистични мрежи в нашата държава. Това не е само петата колона на Запада, която буквално унищожава нашата държава, предизвикателно и открито. Това е и така наречената шеста колона - същата прозападна, Атлантическа мрежа, но действаща прикрито, под прикритието на държавни служители, висшите служители, криеща се зад Държавата, преплитаща се в нейната тъкан, сливаща се до неразличимост, т.е. мрежа от адепти на западничеството и либерализма.

„Системата“ са глобалистите, либералите и западняците, поддръжниците на Модерна и произтичащата от нея модернизация (опити за насилствено вкарване в Модерна от западния тип), апологети на постмодерна и произтичащото от него обезчовечаване, обезценяване на идеите и текстовете. Това са монетаристите и пазарни лидери в правителството, това са феновете на Запада и неговия начин на живот в държавния апарат, които местят всички най-ценни неща там, където душата им вече е продадена. Това е бушуваща масова култура, циганията (бохемите), шоубизнесът, които развращават последните останки от човешкото същество в нация, подчинена на културната окупация на Запада.

Паразит в тялото на Държавата

Системата искрено, не случайно, а системно, мрази всичко наше, руско, евразийско, консервативно, традиционно; и не само мрази, но системно се бори с всичко това, което е най-опасното нещо. Говорейки едновременно, нагло и безсрамно, от името на Държавата и по този начин, поставяйки я под огъня на критиката на патриотичната политическа класа и консервативното, православно мнозинство от руския народ, както и от другите народи на нашата евразийска държава.

С други думи, Системата е паразит по тялото на държавата, гъбичен растеж, който изсмуква всички сокове от държавата, злокачествен тумор, който се промъква в тялото на Държавата и го разлага, унищожавайки го отвътре.

Именно Системата предизвиква максимално раздразнение у хората, неговият логос - големият руски народ и малките народи, които създават и пазят нашата обща държава вече повече от хиляда години. Но тя, Системата, която е дразнител и разрушител на самата Държава, на нейния логос, причинява негативната, остатъчна реакция, която сега произтича от самата Държава, предимно от нейното служещо съсловие, което в мрежовата среда се определя с термина siloviki. Само те се опитват да се противопоставят на Системата отвътре на Държавата. Вяло и дезорганизирано, без необходимите идеологически и идейни инструменти и интелектуална и художествена проработка.

Какво е Държавата? Държавата, на първо място, е Идеята за Държавата, нейната най-висша мисия, нейната цел, нейния есхатологичен, излизащ извън материалното и земното, ориентир. Държавата е подчиняването на стихиите;тя е Историята, като смисъл на държавното съществуване във времето. Това е Волята на носителите на държавния логос, това Творческо спонтанно усилие, синергията на Държавата и народа. Това са Честта и Отговорността на държавниците, тези, които буквално се жертват за Великото във Вечността.

Поклонението пред Златния телец

Всичко това все още присъства в нашата Държава и досега всичко това присъства в умовете на държавниците. Държавата все още е способна на самовъзстановяване, на самовъзпроизвеждането на този бързо умиращ държавнически тип. Но основната заплаха за нея са тези, които унищожават и убиват последните останки от държавност, които отмиват носителите ѝ, които изтласкват, маргинализират държавниците, които отхвърлят настрани всички процеси, дискредитират, осмиват и пречистват всичко отвсякъде - това е Системата.

Системата има различна идея – печалба: религиозно, със същата есхатология, но взето с противоположен знак - поклонението пред Златния телец. Не запазването и възпроизвеждането на Държавата, а нейното изкореняване, пускането в експлоатация на идеята за използване на Държавата в името на печалбата, като ѝ се дават официални, второстепенни, технически функции. Системата е развалът на Държавата в егоистична полза, изтеглянето на Държавата към офшорки, като същевременно се минимизира нейната роля и влияние върху обществото. Това са търгаши на власт на мястото на идеалистите, жреците и героите. Това е експлоатацията на народите в интерес на малцинствата.

Системата е кражба, корупция, издигната до абсолютната степен, превръщането на суперматериала в материал за последваща продажба. Нещо повече, всичко това се прави толкова безочливо и открито, толкова самоуверено и безнаказано, че неволно възниква това чувство за отъждествяване на Системата и Държавата, увереността, че Държавата е Системата, а Системата е Държавата и че няма разлика между тях. Идеологическият дух на търгашеството на Системата е издигнат в абсолют, подаден като нещо разбиращо се от само себе си, наложен като основна, неоспорима стойност.

Именно в този момент, осъзнавайки фаталността на присъствието на Системата за Държавата, е необходимо да направим разделението: да преминем към режим на култивация на перманентно разделено състояние, да преминем към разграничителен режим, както го определят православните философи - диакриза - отделяне на едното от другото. Защото без отделяне на Системата от Държавата всички спорове между патриотите за настоящата политика са невалидни.

Завтра.ру,

Превод: Радко Ханджиев