Нова Зора

Има символи чрез които говори вечността. Тях историята ги отлива в бронз или ги обезсмъртява ръката на художник.  И може би защото са озарени от Правдата и Свободата, те остават, като памет в кръвта, като нетленна приписка в книгата на духа, като ятаганен белег в ипостаса на цял един народ, възкръснал от пепелта на историята.

Днес, разказа на инж. Явор Вешин, внук на големия български художник-баталист Ярослв Вешин, ще ни върне назад във времето, когато великото тайнство на вълнението и вдъхновението раждат необяснимата магия на творческия порив, който ще създаде една картина-символ, в която без „натружена тържественост“ ще бъде увековечен образа на „българина-герой със Самарското знаме в ръка“.

Първата публикация на предлагания текст на инж. Явор Вешин е била във връзка със 100 годишнината от Освобождението на България от турско робство. Тогава в бр.33 на в. „Литературен фронт“, от 18 август 1977 г., излиза статията за Самарското знаме – мисли пред една картина-символ.

Инж. Явор Вешин е събрал и предал всички оригинални материали свързани с творческото наследство на своя знаменит дядо – художникът-баталист Ярослав Вешин. Както сам той уточнява, „Документацията Ярослва Вешин, вече е дигитализирана. Копие от нея има и в Националния военно-исторически музей и в Националната художествена галерия“.

Текстът за картината-символ Самарското знаме, тази прочута творба на художника Ярослав Вешин, достигна до редакцията с любезното сътрудничество и по препоръка на арх. Христо Генчев-старши. „Нова Зора“ препубликува този текст, 42 години след неговото първо появяване, не само поради познавателния характер, който той съдържа и който трябва да стигне до нови хора днес. Пряката връзка между автора инж. Явор Вешин и големия художник Ярослав Вешин, също е от значение, тъй като целта и на автора, и на редакцията е да уточни изкривявания, свързани с някои погрешно интерпретирани факти. Още древните са знаели мъдростта, че животът е кратък, а изкуството вечно. А в случая става дума за символ, чрез който вечността съхранява паметта за подвига на цял един народ, тръгнал да освобождава брата-роб. И значи всеки детайл и всяко сведение и уточнение е повече от важно.

Самарското знаме е символ на родения от историята цивилизационен съюз между руси и българи; символ на геройския подвиг на българските опълченци, на руските гренадири и офицери от Императорската Освободителна армия и на преклонението пред държавническата решимост на Царя Освободител Александър II.

Тази публикация е и повод да си припомним и почетем паметта на проф. Ярослав Вешин. Роден в Чехия, в малкото градче Врани на23 май 1860г., живял и творил в България, Ярослав Франтишек Юлиус Вешин с честно сърце, майсторска ръка и славянско вълнение изобрази характера и решимостта на българския войник и офицер, в борбата за обединение на разпокъсаните от Берлинския диктат български земи. Той сътвори картини, като „Атака“ („На нож“ 1913г.), „Отстъплението на турците при люлебургас“ 1913г.; „На почивка след 13 март 1913г.“, които са връх и достояние на българската батална живопис и говорят вече повече от век за мястото на големия художник в целокупната памет на българския народ.

Картината-символ „Самарското знаме“ е вдъхновен прочит на преклонението пред подвига и паметта за светлото зверево на надеждата, когато изгряваше Свободата на България.

Ярослв Вешин има огромни заслуги за развитие на българската живопис. Възпитаник на най-престижни европейски школи в изобразителното изкуство, той посвещава живота си на българската кауза и на българския народностен бит. Мнозина големи български художници са се учили от неговото майсторство в детайла и композицията. Ярослв Вешин почива внезапно на 9 май 1915 г, оставил в наследство скици и детайли на много замислени, но уви, недовършени картини.

Нека не помръква паметта за твореца Ярослав Вешин, който макар и роден в далечна славянска земя, обикна България като своя родина и я възслави с блестящите творения на своя прекрасен талант.