Нова Зора

Или защо и как  холандецът Махиел Кийл коригира… българската история и историография

Доста странна е „научната“ дейност на този холандски „османист“. Странна, може би поради неговия ексцентричен характер. Или по-скоро резултат от пословичния западен прагматизъм, съчетан с така наречената протестантска етика и снобско захласване по ориенталската екзотика. А защо не, поради някакъв личен интерес, продиктуван от конкретните обстоятелства и „логиката на събитията“. Не на последно място - заради англо-саксонския комплекс за … многоценност и нидерландските исторически сантименти към Османската империя.

През 1983 г. в Амстердамския университет бъдещият професор по история на изкуството Махиел Кийл защитава докторат на тема „Църковна архитектура и стенопис в България през османския период“. Две години по-късно през 1985 г. изследването е издадено на английски език под заглавие „Изкуство и общество в България през турския период“, финансирано от т.нар.Фонд за централни и източноевропейски проекти за книгоиздаване. В книгата на преден план обаче излиза не толкова църковната архитектура и стенопис на България, колкото „уникалността“ на османската империя и нейната въпиюща „толерантност“ към „неверниците“. По всяка вероятност поради факта, че междувременно авторът е намерил по-благодатна „нива“ от християнската култура, напипал е по-дебела „златна жила“. Неслучайно в свои интервюта за български и турски медии М.Кийл се представя като „неуправляем“ и “единак“, който следва „свой път“ в науката.

Отец Паисий - баща на българския национализъм

Появата на книгата на бял свят съвпада с провеждането в България на така наречения „възродителен процес“. Поради тази причина опусът на холандския професор остава „табу“ за български читател. Издаден е у нас (в превод от английски) едва през 2002 г. Днес, от гледна точка на отдалечаването във времето и настъпилата „демократизация“ на обществото ни, може да се каже, че тази книга на М.Кийл е по-скоро един научен анахронизъм.

Тя обаче представлява изключително интересен документ, който дава представа не само за „научните“ възгледи на нейния автор, но и за неговите тенденциозни политически пристрастия, космополитни пируети и дори потайни симпатии към неоосманизма, пронизващи едва ли не всеки ред от писанията му.

Така още в предговора М.Кийл заявява своето амбициозно намерение да „реформира“ българската историография, като я избави от „националистическите и етноцентрични клишета“. Според него и „буржоазната“, и „комунистическата“ историографии у нас еднакво са били обременени от въпросния национализъм. Нещо повече началото на тази „погрешна насока“ било поставено още от „бащата на българския национализъм“ Отец Паисий, който е посял отровното семе на негативното отношение на българите към Османската империя. За да бъдат избавени те от „антитурското течение“ самият Кийл щял да предложи „нов прочит“ на „историята на българската култура“(!).

Голям “приятел” на България?

Още в началото на своето съчинение М.Кийл се представя като наш голям приятел и доброжелател. Бил написал книгата си на един дъх, „с много обич към България и нейния народ“. Оттук нататък следват какви ли не суперлативи и хвалебствия по адрес на България. Тя била „първата голяма славянска държава, приела успешно(!?) християнството.“ Нейният културен разцвет през Средновековието съответствал на… „Каролингския период в Западна Европа“. „Българите са първият народ в средновековна Европа, който създава литература на своя роден език.“ Те дават тласък за развитието на литературата на сърбите, на румънците, че даже и на русите. България е дала на Източна Европа „база за развитие на собствена славянска култура, писмен език и религия“; дала е на континента богомилското движение, от което възникват еретическите движения на Запад…

Омразният поп Методий Драгинов

Но с хвалебствията дотук. По-нататък в главата „Общоисторически бележки“ Махиел Кийл започва да „коригира“ българската история и историография. Нашата историческа наука единодушно смятала, че ислямът бил наложен по българските земи с насилие, което не било вярно. И тук холандецът ожесточено се нахвърля срещу Летописа на поп Методий Драгинов за насилствената ислямизация в Родопите през XVII век, публикуван в 1870 г. от възрожденеца Стефан Захариев. Този документ бил фалшификат. Такива били и други „източници от същия тип“. За да докаже противното, Кийл се обосновава с неубедителни аргументи. Оттук нататък за него имената на поп Методий Драгинов и Стефан Захариев ще станат „притча во язицех“ . В бъдещите си писания холандският „османист“ ще ги клейми и анатемосва с неистова омраза едва ли не след всеки свой написан ред. Защо ли? Защото Летописът срива из основи неговата теза за тъй наречената „бавна ислямизация“ и доказва, че насилието е неразделно от същността на тази религиозна доктрина.

… Прочее, годината е 1985 и това е първата политическа атака срещу Летописа, която „дава тон“ за следващи писания на наши и чужди „османисти“ и историографи. Но за това повече по-нататък и на друго място…

Не завоевание, а …благодат

По-любопитно в случая е , че почти половината от книгата на М.Кийл, която уж е посветена на християнското изкуство в България през турския период, представя една сервилна апология на …османската империя и деянията на османизма. Така например „българските земи били включени (!) в османската империя по-скоро като следствие от събитията, отколкото като съзнателно намерение на завоевателите“, с.9. С една дума османлиите са ни „включили“ в своята деспотия по силата на случайността и с благоволението на Алаха. Турците били донесли траен мир на тези земи (т.е. на Балканите- бел.авт.), с. 29. Ами да, толкова траен , че заради този „мир“ балканските народи са вдигали бунтове и са се борили непрекъснато за своята свобода . И още: „турското завоевание (на България- бел.моя) от 1388 - 1393 г. има своя роля, но не повече от всяка военна акция“,с.38. Значи нещо като малка разходка за османския аскер на Балканите срещу неверниците „гяури“. „През 1393 г. султанът от страх за конспирация (?) заповядал екзекуцията на 110 търновски първенци „,с. 137. Демек от шубе да не го нападнат боляри-терористи, той е наредил да им отрежат главите . “Българите не са били изтласкани масово от плодородните равнини“. Турците по-скоро са заемали (колонизирали) „свободните места“, с.33. Т.е. те са се настанявали по българските земи с разрешението на бъдещата рая. Те не са заграбвали и разрушавали християнски храмове, а „ става въпрос за „конфискацията“ на една или няколко църкви в новозавладени градове и превръщането им в джамии“, с. 128. Разбира се, без да се уточнява броят на тези градове. Истинската разруха на България била извършена не от османлиите, а от Владислав Варненчик през 1444 г. и от войните, които е водила Русия срещу османската империя, с .36. И накрая - според турската историография (и според М.Кийл) османското завоевание не било трагедия, а по-скоро „благодат“ за балканските народи, с. 29. Щедрост, от която не се знае защо толкова много те са искали да се отърват по всяко време и на всяка цена.

Като приписва на българските историци съзнателно „драматизиране“ на събитията, свързани с турското владичество и критикува т.нар. „навик“ на българите „да демонизират господаря си - т.е. османската империя“ М. Кийл изобретява идеогемата - катастрофическа теория, която днес често се използва от нашенските неолиберали - османисти в техните антибългарски писания. Голямата беда била в „погрешното мнение за исляма и недостатъчното познаване на основните му принципи“, с. 271. Особено - поради факта, че „ислямската търпимост била обтекаема и трудна за улавяне от днешния историк“, с. 155. Ами да, най-паче по време на Априлското въстание, чиито ужаси били измислица на Уилям Гладстон…

Българофобия и …османофилия

Доста любопитно е как изглеждат в очите на холандеца-османист „българите- каролинги“ и тяхното християнско изкуство, за което М.Кийл дава най-скептични и негативни оценки, заредени с ксенофобска омраза и назидателно високомерие. Българите били „ограничени в тяхната мисъл и действие от малката си планинска страна“,с. 27 „Към средата на X в. новата народност (т.е. българската) изглежда изчерпвала материалните и физическите си ресурси“, с.6. След битката при Велбъжд , „ България завинаги била пречупена като балканска сила“, с.8. „Самият царски дворец в Търново не надминавал по площ един османски или селджушки кервансарай“, с. 178. „Османската баня в Скопие била три пъти по-голяма от патриаршеската църква в Царевец“, с.178. Общо взето българското църковно изкуство е „твърде провинциално“, а миниатюрите на Лондонското евангелие са изпълнени с „груб, понякога дори тромав“ стил, с. 183. Няма Търновска, няма Софийска школа- това са измислици на българската историография; има Охридска школа, но тя пък е в … югославска Македония, с.262.

Неистини и …

полуистини

Приживе в едно от последните си интервюта известната тюрколожка проф. Елена Грозданова (сп. Път, 11 октомври, 2009 г.) припомня мнението на авторитетната историчка от Илинойския университет в САЩ проф. Мария Тодорова, която поставя въпроса „доколко книгата „Изкуство и общество …“ на Махиел Кийл не е плод на политическа поръчка“ . От своя страна Грозданова пояснява: „ не съм сигурна доколко в случая може да се говори за наука, защото немалка част от написаното от него представлява по същество класическа смесица от истини, полуистини и откровени фалшификации, присъщи по-скоро на публицистиката с пропагандна цел и поднесени при това с един нетърпящ възражение менторски тон.“

Търкулнало се гърнето…

След излизането на „Изкуство и общество… „ професорът изкуствовед от Утрехтския университет всъщност зарязва „българската тема“ и се отдава изцяло на османистиката. И това е съвсем обяснимо, не само поради неговото разочарование от „ограничените в мисленето и действието българи“, от техния балкански провинциализъм и „неблагодарност“ към османците. В Турция той получава карт-бланш и пълен достъп до всички османски архиви. Не на последно място - материална и “морална “ подкрепа от турската държава. От 2003 до 2006 г. М.Кийл е директор на тъй наречения Холандски историко-археологически институт в Истанбул, където осъществява амбициозна програма за проучване и документиране на османското наследство на Балканите. Както се казва в известната нашенска поговорка: „Търкулнало се гърнето и си намерило похлупак.“

Единак темата си мени…

Иначе, независимо от „лошите“ комунисти и прокълнатия „тоталитаризъм “ в продължение на години холандецът безпрепятствено е извършвал своите проучвания в България, като е заснел множество джамии и текета, османски паметници. През 2005 г. у нас излиза (в превод от английски,немски и турски) неговият сборник от събрани съчинения , озаглавен „Хора и селища в България през османския период“, под научната редакция на току-що завършилите Университета Билкент в Анкара млади българи -историци Мария Кипровска и Григор Бойков. Съставител на изданието е друга българка - историчка - Мария Баръмова. Книгата е отпечатана от мистериозното издателство “Amicitia” и излиза с финансовата подкрепа на познатия вече Фонд за централни и източноевропейски проекти за книгоиздаване.

Би следвало да се очаква, че върху основата на натрупания в продължение на 40 години огромен изследователски материал М.Кийл ще направи обективен и балансиран анализ на запазеното архитектурно и паметниково наследство от османския период в България. Но вместо това той продължава да повтаря своите тенденциозни клишета, като прибавя нови „открития“ , манипулирайки исторически факти и събития. Иначе казано - единакът темата си мени, но нрава - не.

Манипулиране на историята

Когато пише за завладяването на България от османлиите, М. Кийл е обхванат едва ли не от някаква откривателска еуфория. Никога при османското завоевание не е имало никаква разруха. Разрушаването на стените на най-важните български градове било „постепенен процес, а не тотално изравняване със земята“, с.23. Нямало местни български автори, които да са разказали за падението ( не падането- бел. моя) на старата българска държава с такива детайли, както го бил направил османският хронист Мевляна Нешри,с. 358. Разказът на българина Григорий Цамблак за превземането на Търново от османците бил „панагерик, написан в изключително бомбастичен стил, пълен с легендарни елементи“, с.359. При това самият Цамблак не бил очевидец на събитието. Да, но Григорий Цамблак пише за османското завоевание 20 години след случката, докато Нешри разказва своята разкрасена в ориенталски стил „приказка“ за превземането на българската столица, 100 години след самото събитие, като компилира османски хроники. Не е трудно човек да се досети чий разказ ще е по-достоверен и по-близо до истината.

В раздела за развитието на градовете по българските земи през османския период М.Кийл „изобретява“ своя „класификация“, в която премълчава или преиначава тяхната българска принадлежност. Според него по произход те са византийско-български или предосмански, ‚османски, но никога - български. Е, има няколко „изключително български градове“, като Дряново, Елена, Етрополе, Габрово, Калофер, Копривщица, Котел, Панагюрище, Тетевен, Трявна и Жеравна, обаче някои от тях са възникнали с османска благословия, сиреч и те са…османски.

Когато пише за Добруджанското княжество на Добротица, М.Кийл натрапва измислицата, че то принадлежи на дошлите тук още през XIII век селджушки турци , предци на гагаузите, с.38 и 359.  Тази теза още през 1943 г. е опровергана от проф. Петър Мутафчиев, който определя твърдението за „селджушко поселение в Добруджа през 13 век“ като „ измислица, която не заслужава никакво доверие“.

Заглавие плагиат?

През 2017 г. никому неизвестната издателска къща „TENDRIL“ издава най-новия сборник със събрани съчинения на Махиел Кийл, озаглавен „България под османска власт“ . Негови съставители и научни редактори са Мария Баръмова, Григор Бойков и Мария Кипровска. Всъщност, в тази внушителна „тухла“ (около 850 стр.) към текстовете от предишната книга на холандския „османист“ са прибавени няколко нови глави: за демографските промени в Дунавска България през 1480-1710 г. ; за османското минало на община Антоново; за „сърцето на България“, което включвало казите Провадия, Нови пазар и Шумен; очерци за османската история на още 14 български града. Специално внимание е отделено на османските имперски регистри , върху чиито свои справки Кийл съчинява тезата си за „мирната и доброволна ислямизация“ на българите.

Всичко щеше да е прекрасно, ако заглавието на внушителното изда- ние не беше плагиат от известния сборник на Мишел Лео „България и българския народ под османска власт“. Дали това е „заслуга“ на автора или на съставителите - научни редактори е неизвестно, но е факт. Още повече, че съдържанието на книгата, посветено на архитектурата и развитието на селищата през османския период в България, определено се разминава с въпросното заглавие и по-скоро е израз на едно тенденциозно политическо внушение, обидно и унизително за достойството ни като като българи.

Нито демограф, нито османист

Покрай своите разсъждения за „безценните“ османски регистри, Махиел Кийл описва накратко своето научно амплоа така: „Аз съм образован като историк и историк на изкуството, съчетал с това изучаването на османо-турски език и литература. Не съм обучаван за историк-демограф, нито за археолог или историк-географ.“

След това лаконично откровение холандецът си отваря малка вратичка за своите анализи върху въпросните регистри: „Демографските данни, които предлагам тук в таблична форма, стоят добре от филологическа гледна точка, но тълкуванията ми вероятно могат да бъдат оспорени…“, с.113 - признава срамежливо той. Значи Кийл не е „обучаван“ нито за историк-демограф, нито за археолог или историк-географ. Той е изучавал „османо-турски език и литература“, но няма ценз за османистика, което означава, че неговите коментари върху историческата демография на Османската империя са по-скоро филологически упражнения, отколкото сериозни научни анализи. Не случайно Кийл сам признава, че „огромното количество изворов материал още очаква скрупульозния демограф, който да е и османист“…,с.119. Така възниква естественият въпрос за ползата от файдата на неговия толкова разхвален достъп до турските архиви.

„Златните“ османски регистри

Прочее, именно от тези регистри М.Кийл извлича своите „железни“ аргументи, чрез които се стреми да докаже на всяка цена, че в България (и на Балканите) никога не е имало насилствена ислямизация. Според него това по-скоро е било плавен и бавен, доброволен процес, разтеглен във вековете. Неверниците - християни по своя воля и желание са приели вярата на Мохамед. Те са добрували и благоденствали в прекрасно организираната и хармонично подредена Османска империя.

Неслучайно тъкмо на „златните“ османски регистри, като „истински произведения на изкуството“(!) са посветени няколко от главите в „тухлата“ на М.Кийл . Османците били „научили“ тази система от „великата Абасидска империя“ на арабите. Бедата се състояла в това, че досега специалистите не били обърнали внимание на този „необозрим изворов масив“. Даже „турските историци и малцината западни учени“ използвали неправилно тези материали, като правели „авантюристични заключения“ върху демографията в османската империя. Претенцията на холандския професор е, че той едва ли не единствен досега е успял да „разчете“ правилно „безценните“ регистри. Всъщност, в неговата „методика„ няма нищо изключително. Той налага извлечения от различните регистри, като ги „обогатява“ със свои … „демографски“ коментари.

Документираното насилие

Ето например как холандецът „опровергава“ Летописа на поп Методий Драгинов за насилствената ислямизация на българското население в Родопите през XVII век. Като се позовава на османски регистри от турските архиви с енигматичните инициали ТD 77, TD 370, TD 494, TD 498, KuK 563, MAD 1272 и TKGM 123 , Махиел Кийл прави свое демографско наблюдение на Чепинския район в Родопите от 1516 до 1865 г. Само за периода до 1712 г.- т.е. за почти два века християнското население в района е намаляло около 6 пъти, докато мюсюлманското се е увеличило близо 40 пъти(!) Специално за „спорния“ период между 1641 и 1696 г. , за който се отнася Летописът на поп Методий Драгинов, броят на мюсюлманските домакинства е нараснал от 518 на 605, а на християнските е намалял над 3 пъти. Като се позовава на своите наблюдения за целия период до 1865 г. М. Кийл заключава, че ислямизацията на района не е била резултат на еднократна акция, а „доброволен процес, без пряка държавна намеса”. Като „аргумент“ срещу разказа на поп Методий Драгинов професорът отбелязва факта, че цял век преди събитието някои от селата в района били почти наполовина ислямизирани. И какво от това? Значи насилствената ислямизация в Чепинския район, за която разказа поп М.Драгинов е станала около 1666 г. И това е само една от еднократните акции, чрез които е била „ускорена“ ислямизацията. За „доброволния процес“ свидетелстват и останалите „маргинални бележки ръкописи“ като Беловската хроника и Бактунския летопис, които холандецът с лека ръка обявява за „фалшификати“. А колкото до „бавната ислямизация“ , тя може да се види от неговите собствени изчисления. Дотолкова „бавна“, че за 2 века броят на мюсюлманите се е увеличил над 40 пъти. Да, вярно е, че от османските регистри не могат „да бъдат разкрити мотивите“ за приемането на исляма. Но не е истина, че османската държава не е използвала „икономическите подбуди“ - по-точно „социално насилие“ за религиозна и етническа асимилация. Доказват го хилядите документи в тритомника на известния български османист проф. дин Петър Петров, „Пет века под ятагана и корана“ 2012, 2014, 2015 г.

Лъжецът е разобличен

През 1995 г. в том 8 на англоезичната Encyklopaedia of islam, на стр. 315 М.Кийл публикува лъжливата информация, според която през 1879 г. от Плевен през турското пристанище Текирдаг до Бристол във Великобритания са превозени за тор 30 тона кости на загинали турски, войници при сраженията през 1877 г. Кийл повтаря тази лъжлива новина през 2005 г. в книгата си „Хора и селища в България през османския период“, с. 473. През 2015 г. тази лъжа бе развенчана в издадения у нас сборник „По пътя на труповете от Плевен до Бристол“, съставен от писателката Елена Алекова. Български учени изпращат писмо до М.Кийл с настояване той да се извини за клеветата, а след като отказва да стори това, изпращат протестно писмо до краля на Холандия - Вилем Александър и кралската академия на науките.

По време на състоялия се от 6 -8 октомври 2016 г. в университета Чанаккале - Турция Международен балкански симпозиум за история и култура доц. дин Орлин Събев от Института за балканистика, върху основата на задълбочено изследване на всички материали по темата, доказва, че „случаят с турските кости“ е… недостоверен. По този начин лъжата, публикувана от М.Кийл, окончателно е опровергана. Въпреки това на стр. 764 в книгата си „България под османска власт“ (2017) той я тиражира за трети път , без ни най-малко угризение на съвестта.

Кой плаща музиката

Любопитно е все пак кой финансира излизането на внушителната антибългарска „тухла“ на холандския професор? От огласената в изданието информация става ясно, че то е осъществено от издателство „TENDRIL” с подкрепата на Изследователския център за ислямска история, изкуство и култура (IRCICA), лични средства на автора и безвъзмездния труд на съставителите- научни редактори. По-специално центърът IRCICA е спомагателен орган на Организацията „Ислямска конференция“. Финансиран е от Турция, Саудитска Арабия и Катар. Седалището му е в Истанбул, а негова основна цел е „да стимулира ислямската солидарност“ , като съдейства за „нов прочит на ислямската история в условията на постколониалната ера и глобализацията“. Още - да спомага за „културното взаимодействие между мюсюлманите“, което означава, че в конкретния случай изданието е намерило своето „правилно място“.

В интернет-портала „Култура“ от 4.10.2017 г. шефката на “TENDRIL” Лиляна Александриева покрай хвалебствията си за автора и възмущението срещу младите български историци, проявили неразбиране към неговата „битка за историческата истина“ смята, че „за всичко свършено от Махиел Кийл втората българска република му дължи благодарност“(!)

Всъщност, тази благодарност към холандския професор е изразена много по на време и много по на място още на 11 юни 2014 г. в двореца Чанкая, където президентът Абдула Гюл връчва на Махиел Кийл - Орден за заслуги към република Турция. Именно - към република Турция, а не към република България.

А колегията гузно мълчи…

Прочее, ние от втората република (пък и от първата ) за какво по-точно следва да благодарим на М. Кийл - за неговите обидни ругателства по адрес на българите и България ли? Или за сюблимните му „открития“ в османистиката? Още - за клеветите и лъжите , свързани с националната ни история? Най-накрая защо пък да не благодарим на М. Кийл за това, че със своите научни „приноси“ той трасира пътя на неоосманизма към някогашните турски вилаети на Балканите.

Интересно, че никой от младите редактори и съставители на двете книги на холандския професор не е „забелязал“ неговата подчертана неприязън срещу България. Но това е съвсем обяснимо, като се има предвид, че те са част от отдавна лелеяната от него „нова българска школа“ в османистиката.

Жалкото обаче е, че досега никой от родната научна колегия, с малки изключения, не е надигнал глас срещу „явлението Кийл“; не се е опълчил срещу неговите научни „подвизи“ против България. Тъкмо напротив и обратно. Скандално е, че премиерата на неговата най-нова книга „България под османска власт“ се състоя на 7 март 2018 г. не къде да е, а именно в… Института по българистика на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Може би това е било интимното желание на автора, на издателите или на българистите от университета? Това остава неизвестно, но във всеки случай повече от скандално е именно в Търново да бъде представена книга, в която по един тенденциозен начин се описва превземането на българската столица от османлиите през 1393 г. , поругава се националната ни памет.

А иначе? Иначе нашенските османисти от „новата историографска школа“ на холандския професор, вероятно ще продължат да повтарят в академически унес и снобско опиянение: „Както казва проф. Махиел Кийл“, „Както е забелязал проф. Кийл“…

Единствената ни надежда е някой ден някой български учен да прочете добросъвестно опусите на М.Кийл и да назове истината за него и неговите „научни приноси“; да отговори достойно на лъжите и клеветите му срещу българите. Достойно- за паметта и съвестта на предците ни, за България!

Редове от „научния“ лексикон на Махиел Кийл

Смята се, че богомилството се е запазило в България през османския период…

По всяка вероятност Оряхово е бил основан по време на византийското владичество…

За голяма част от мюсюлманското население в Шумен, Омуртаг и Разград трябва да допуснем, че е дошло направо от Анадола…

Възможно е през първото столетие на османското управление районът да е останал много слабо населен…

По своя път между Шумен и Върбица османските войски трябва да са преминали покрай руините на Преслав…