Нова Зора

Някога вдъхновеният поет на Комсомола Владимир Башев писа:Времето лети неуловимо, времето не знае път и брод. Нещо просто и велико има в неговия неотменен ход.

И понесени от този неотменен ход, понякога не усещаме как вихрено отлитат сезони, години и десетилетия. В този смисъл бях изненадан, когато поетът Минчо Минчев ми каза, че в. „Нова Зора“  чества 30-тия си рожден ден.

Аз обичам в. „Нова Зора“. И като негов ревностен читател и сътрудник изпитвам дълбоки и светли чувства на радост, възхита и благодарност.

Радост, че за чест и слава на България в нейния духовен живот се въздига такава висока и отговорна трибуна. Възхита от публикациите по най-горещите проблеми на нашата сложна, трудна и противоречива съвременност. И благодарност, че във всеки брой на вестника присъства и поетичната „Антология Зора“, където прозвучават прекрасни стихотворения от нашите класици и от съвременните ратници на мерената реч.

Според мен един от най-здравите стожери на „Нова Зора“ са страниците, посветени на българската история, на бранните подвизи на нашите славни предци, на многолетната обич към братска Русия, на „всичко българско и родно“, по думите на патриарха на българската литература Иван Вазов. И не на последно място – на ясната, категорична и неизменна родолюбива позиция на вестника, на отстояването на високи художествени принципи, на съкровената вяра в по-добрите бъднини на майка България...

И нека времето да лети неуловимо. И нека бъдните сезони, години и десетилетия да бъдат озарени от благородната светлина на „Нова Зора“!

Амин!...