Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 18 (30 април 2019) ДА НЕ УЧАСТВАМЕ ПОВЕЧЕ В ЛЪЖАТА!

ДА НЕ УЧАСТВАМЕ ПОВЕЧЕ В ЛЪЖАТА!

Е-поща Печат PDF

Панко АнчевДа говориш, че е време за покаяние, когато цялото общество се е разбунило и обсъжда злоупотребите на властта, кражбите, лъжите и управленската й немощ, е твърде демодирано, странно и дори проява на нездрави отклонения.

Възможно е.

Възможно е дори да се приеме като опит да се пренасочи вниманието и се преобърне политическият смисъл на ставащото в морален и дори религиозен, и се оневинят и спасят управниците, които сега се чудят как да се задържат още малко по върховете на държавата.

Но аз изобщо не мисля за тези парвенюта и самозванци; тяхната участ е решена и те вече са на политическото бунище. И аз не се съмнявам, че ще отговарят не само пред съда на историята за погрома, който нанесоха върху българската държава и обществото й, но и пред законите на правото. Въпрос на време е да си получат заслуженото съобразно тези закони.

Ако обществото иска това само, постигнало го е. Друго не му трябва. Дори съм сигурен, че то ще се задоволи с това. Но ако наистина го направи, защото това ще го удоволетвори, значи е достатъчно разложено и няма нищо против да продължи по същия начин и през пет-шест години да се възбужда възмутено от наглостта на управниците си. Така ще се самозалъгва, че още пази в себе си някаква чувствителност и непоносимост към злото и несправедливостта. И толкова! Впрочем, натам го тласкат идеолозите на неолибералната система, лъжейки го че променя нещо в нея. И то се лъже, защото само не осъзнава в какво състояние е изпаднало, докъде е достигнало в своята деградация и какво още виси над бедната му глава.

Затова аз казвам, че е време най-сетне да се видим докъде сме стигнали, как изглеждаме и да потърсим и формулираме причините за състоянието, в което сме. Но преди всичко да определим реалните измерения, същността и характера на това състояние. Най-лесно е да повтаряме, което години вече политици, социолози, политолози, журналисти, а и целият народ говорят: преходът бил неуспешен, най-бедни сме в Европа, управляват ни прости хора, а мафията е превзела държавата. Няма кой да отрече, че е точно така. За да живеем в такова унизително състояние обаче има причини. Те трябва да бъдат открити, анализирани, изследвани и в крайна сметка премахнати. За да не си получим същото отново.

Неолибералната пропаганда упорито внушава, че причината за нашите злини, неуредици и мизерии е националният ни характер, неумението ни да се справяме с трудностите, предателската ни робска същност, която ни кара доброволно да се оставяме други да ни поробват и да ни правят послушни слуги. Тази пропаганда умело прехвърля бедите от болната на здравата глава. Тези беди в никакъв случай не са заради националната душевност, а заради социалните злини на общественото устройство. Те разрушиха морала, отвориха вратите пред алчността, покварата, жаждата за богатства; те внушиха на необразованите, неуките, крадливите, жестоките, немилостивите, че е дошло тяхното време да ръководят държавата и определят правилата и нормите на нашето съществуване. Те изпълзяха като гнусни хлебарки и отттровни змии от тъмните ъгълчета на времето ни и веднага се впуснаха в пъклените си дела. И унищожиха съпротивителните сили на народа.

И ето ги сега наследниците на тези, които преди тридесет години провъзгласиха демокрацията, благополучието, пазарната икономика, европейските ценности, свободата на словото. Всичко това те го събраха и му придадоха морален израз във фундаменталната формула „всичко е позволено“. Тя им донесе сегашното господство, всесилие и правото да се разпореждат със съдбите ни. Нищо друго не можеше да се случи. Никакъв друг живот не можеше да ни бъде даден, след като обществото и народът възприеха новите ценности и ги сведоха до въпросната формула. Това трябваше да бъде предвидено, защото беше неизбежно, а и вече бе изживявано в българската действителност.

Европа, която изведнъж преди тридесет години се превърна в идеал за българския свят, още тогава бе подложена на разложение и упадък. Но кой да види, когато всички бяха заслепени от изкуствените й светлини и повтаряха едно и също.

Когато още през 1989 г. на закуските с президентите на Франция и ФРГ на шепата интелектуалци–дисиденти вместо да хълцукат и преглъщат щастливи, че им наливат европейско кафе, трябваше да осъзнаят, че са ги събрали не за друго и съвсем не защото ги ценят като интелектуалци, а просто за да им представят официално новитеим господари и идеолози. И да им съобщят, че от тук насетне те са глашатаи на нова социална религия. Ако те бяха истински интелектуалци, а не новозакълнати войни на „европейските ценности“, щяха още тогава да се осъзнаят още тогава и нямаше днес останалите живи да се вайкат, че ни управляват „толкова прости хора“. А какви трябва да ни управляват, щом „всичко е позволено“?

Не само „всичко е позволено“, но и всичко, което тези демократи обещаваха в началото на промените, в това число и през цялата година да се продават банани, а не както при комунизма само за Нова година, 1 май или 9 септември се изпълни: и частната собственост, и многопартийната система, и многото медии, и свободата на словото, и демокрацията.

 

Обаче въпреки това ни управлявали „прости хора“. Защо ли? Според тях, защото Държавна сигурност е „още жива“, заради т. нар. „руска хибридна война“. А всъщност друго не можеше да стане. Логиката и целта на т. нар. „преход“ е в социалното неравенство, продажните политици, защото буржоазията е копрадорска и безродна, в престъпността и в чувството за безнаказаност на капитала и държавните чиновници. Социалната несправедливост е тази цел! И тя е постигната.

Не знаеха ли тези хора, че това ще е бъдещето? Не знаеха ли и другите, които макар и с други политически убеждения, повтаряха паролата „пазарна икономика“ като ключ от вратата на изобилието и богатството? Не знаеха ли, че държавата, в която ще живеем, не е тази, за която мечтаем и която е просто една наивна и неосъществима идея? Истинската и реална държава днес е корпоративната, в която управлява капиталът, а не народът. Народът няма никакъв достъп до властта. Той е оставен да си мечтае и въобразява, че „суверен“ и че властта нему се подчинява и нему е длъжна да се отчита; че той създава законите и всички ще се съобразяват с тях. Но истинските закони в реалната, а не в мечтаната държава са други. Те действат, а не съчинените от „народа“ и парламента. Това е истината, която тържествува и в т. нар. „европейски демокрации“. Тази държава ненавижда умните, образованите, духовните, моралните, съвестните, талантливите. Тя харесва простака, арогантния, полуграмотния, алчния, корумпирания. Защото може да ги владее и контролира, да ги управлява. А те ще са й покорни и никога няма да тръгнат срещу нея.

Аз допускам (поне за някои от тях), че наистина не са знаели и искрено са вярвали в бъдещето, към което и те тласкаха народа, обществото и държавата. Не знаеха и тези, които се оставиха да ги водят към това бъдеще. А това бе огромната част от българския народ. Ентусиазмът и сляпото доверяване на кухата неолиберална пропаганда показват колко ниско е било равнището на интелигенцията и особено на хуманитарната. Тя беше длъжна, ако не да се бори, то поне да говори истината. И да призове народа да не вярва на лъжата и измамата. И да не участва в нея!

Промяната от края на 80-те години на миналия век бе неизбежна и никоя сила в страната не бе в състояние да я спре или отклони в друга посока. Но беше възможно и крайно необходимо да не се залъгва обществото. Съучастието в измамата е голям грях. То е позорно за интелигенцията. Тя именно трябваше да каже истината за капитализма, дори и прикрит зад т. нар. „пазарна икономика“, да разобличи същността и жестокостта му, за да бъдат хората наясно какъв живот ще живеят и да знаят какво ги очаква.

 


„Простите хора“ трябваше да управляват и тогава, както и днес, за да се извърши бързо и без съпротива този прословут преход, като се прехвърли материалната собственост и парите от държавата към българските капиталисти. Те бяха натоварени да разрушат старата система с всичките й недостатъци, но и с достойнствата й, да вземат и малкото, което притежаваха обикновените хора, да завторят заводи и фабрики, да разрушат земеделието и животновъдството, здравеопазването и образованието, да опошлят културата и езика.

И си свършиха блестящо работата!

Без тях „пазарната икономика“ бе невъзможна!

Каквито и уговорки да правеха някои политици и политолози, че в никакъв случай пазарната икономика няма да произведе пазарно общество, то се утвърди и формира новата личност с нейния морал, начин на мислене, говорене, поведение. Този морал е основан на егоизма и егоцентричността, на личния успех и надделяването над другия. Сега вече няма ближен, а само конкурент, който те застрашава и заплашва да ти отнеме твоето. Защото няма място за двама. Дори и когато производството на блага е предостатъчно за всички, принципите и механизмите за разпределението им са такива, че не разрешават да се дава на всички еднакво или според потребностите им. Не, собственикът, по-силният и по-бързият взима голямата част, а каквото остане, е за другите. Нима това не се вижда или, ако се вижда, трябва да се отнесе към националния ни характер?

Понеже обществено-политическата система е основана на егоизма и алчността, тя бързо се изражда, губи силата и енергията, намалява се нейната жизненост и способността й да възпроизвежда нормални, съвестни и умни хора. За наша беда българският свят се върна в нея в такъв исторически момент, когато тя бе вече неизлечимо болна и в неудържим упадък. Нейните икономически възможности вече бяха силно намалели, поради което отдавна не е способна да гарантира социалните продобивки, които допреди 30-40 години поне в Европа осигуряваше. Тази система не саздава вече добри, отговорни и с мащабно мислене ръководители, политици и държавници. Те не са й и нужни, защото в състоянието, в което е, за нея е важно да оцелее и да се задържи, да смуче чужда кръв и енергия наготово, а не да мисли за възход, прогрес, развититие. Все по-малко я интересува дали ще се обновява технологично, дали ще произвежда много и качествено. Богатите желаят да запазят богатството си, а не да го увеличават чрез производство!...

Защо да се залъгваме: всичко е загнило, опошлено, омърсено и непоносимо. Няма идеи, пориви, надежди, обществени радости, движение напред. Нашият свят сега се гъне посред тази смрад. И е като обгазен, отровен, изпаднал в безсъзнание. Може би е в кома.

 


От къде тогава да дойдат умните хора, които да ни управляват и водят напред?

Ще попитам отново: нима тези, които сега са разочаровани и се вайкат, че са били измамени от някого в очакванията си, бяха толкова немощни интелектуално и толкова неподготвени, за да не предвидят този печален край? Аз ги подозирам, че са се надявали на тях да възложат управлението и те да са отговорни  за вечното блаженство при капитализма. Но системата е толкова жестока, гнусна и безнравствена, че не си цени помощниците, идеолозите, слугите и предателите. Щом не са достатъчно егоисти, напористи, силни, безпощадни и агресивни, биват изхвърляни – дори и да са помагали и съдействали.

Аз никого не съдя! Защото също съм виновен с моите действия или с бездействието си в онова време, когато трябваше да се окаже съпротива на наглостта и лъжата, за да не се подвеждат хората. Днес обаче е необходима трезва равносметка, задълбочен анализ на състоянието, в което сме, и за причините, които са ни го наложили. Длъжни сме да осъзнаем в какъв свят живеем и докъде ще ни доведат слепите му стихии. Българският ум е длъжен да започне усилна работа и да мисли трезво и задълбочено, за да опише това състояние и посочи начините, не толкова за да отхвърлим системата и я заменим с друга (защото сега това е невъзможно и не бива да се внушават напразни илюзии, които могат да донесат доста злини и дори ненужно проливане на кръв), но поне за да обуздаем злите й сили и енергия. Съпротивата срещу нея е единственото засега средство да я накараме все пак да заработи в полза на трудовите хора, на бедните, слабите, немощните, онеправданите. И да се ограничи достъпът на глупавите, посредствените и корумпираните до властта.

Това със заклинания и лозунги няма да стане. Ще стане с конкретни и добре премерени и целенасочени действия. Но тези действия не бива да са само за подобряване икономическото състояние и за излизане от материалната бедност и мизерия. Нищо не струва богатството, ако сме духовно и нравствено опустошени, лениви, равнодушни, необразовани, невъзпитани, безкултурни, лишени от национална памет и нравствени добродетели; ако служим на дявола, а не Господа. Защото служейки на дявола, служим на злото, лъжата, омразата, егоизма, човеконенавистничеството.

Длъжни сме да отворим очи и погледнем цялата истина за себе си, за общественото устройство, за икономическата система, за морала и властта. Трябва да осъзнаем, че вървим по грешен път и в погрешната посока. И че сме излъгани и сме повярвали на лъжата и измамата; че ценностите, на които ни карат да се кланяме и да ги приемаме за свои, са греховни и безнравствени. Трябва да наречем глупака глупак, лъжеца лъжец, простака простак, крадеца крадец, бездарника бездарник. Нека отворим очи и проумеем, че неолиберализмът е човеконенавистна идеология, по-страшна и пагубна дори от фашизма. И да я заклеймим и обявим за престъпна.

Но най-важното и най-необходимото е да направим така, че да се поучим от собствените си грешки. И да не ги повтаряме никога. За това обаче се изискват огромни усилия, духовно и умствено напражение, мобилизация на интелектуалния потенциал, доколкото е останал непокварен от неолиберализма, меркантилизма и угодничеството.