„Принудено и непринудено“ е новата книга на българският писател Александър Гочев, живеещ в САЩ. Тя беше представена в присъствието на автора на 17 април (сряда) в 18 часа, в ресторант „Астор - Магически театър“ (бул. Черни връх 29). В тази „омагьосана“ територия, на чаша вино и топли думи, Астор и Сашо бяха събрали множество свои приятели. Съученици, от Първа шуменска гимназия - „Ненчо Попович“, съкварталци от прочутата Еврейска махала в града, те бяха щастливи да видят в едно с изтъкнати учени и писатели и своите първи учители по физика и химия – Мария Кюлджиева и Хачадур Чулджиян.
Александър Гочев е познат на писателската и театралната общност с драматургичните си произведения – през миналата година излезе сборникът с неговите пиеси „Далечни светлини“. Новата му книга е събрала политически очерци, публицистични статии и памфлети за днешния ден на света, за Pax Americana, за последиците от глобализацията, неолиберализма и постмодернизма, за „демокрацията с човешко лице“, за лъжите и фалшификациите в историографията, за хибридната война и ситуирането на България, като „фронтова държава“.
Чест гост е на страниците на „Нова Зора“. Неговите запомнящи се статии по важните проблеми на българския ден, в областта на образованието, културата, народопсихологията и пр., въздействат с широката си разностранна информационност, откритост, яснота и богатата ерудиция на автора. „За културата – няма граници - без корени, няма култура – без култура няма нация“ - гласи интелектуалната формула, изведена от „Закона на Гочев“ и тя дава най-точния отговор на Хамлетовия въпрос на България и на всеки един от нас – да бъдем или да не бъдем?!
Авторът на „Принудено и непринудено“ живее и работи в САЩ от 1985 г. Като експерт по теоретична химия и физика, в най-голямата в света Агенция за научна информация Chemical Abstract Service – Columbus, Ohio, той сигурно имаше какво да разкаже на своите колеги физици и химици от БАН. На срещата присъстваха чл.кор Димчо Касчиев, проф. Петко Иванов, доскорошен директор на Института по органична химия, д-р Антон Антонов, от Института по ядрена физика, Соня Касчиева, на д-р Ст. Йорданов. Те бяха дошли да почетат с присъствието си културното събитие, организирано от Издателство „Захарий Стоянов“ по случай излизането от печат на новата книга на своя колега и приятел.
Обстановката бе такава, че току виж Астор със своите магически изпълнения би възкресил и магнетичния на времето спор между „физици“ и „лирици“. Той имаше под ръка му бяха поетите Никола Инджов, Георги Константинов, Андрей Андреев, Петър Анасаров и дори пишещия тези редове. Но точно това съумя да не му позволи водещият Тодор Коруев. Той зададе курс в провереното направление на традицията, където магиите не хващат и пръв по право и по талант получи думата поетът Никола Инджов. Авторът Александър Гочев раздаде на всеки от присъстващите по екземпляр от новата си книга, надписа дарствени слова, а между временно „принудено и непринудено“ думата получиха Георги Константинов и Минчо Минчев, съответно като главни редактори на сп. „Пламък“ и на в. „Нова Зора“. Не останаха мълчаливи и всички, които съгряти от чашата искрящо „Мерло“ и с отношение към публицистичните прозрения на този завършен и мъдър български патриот, поискаха да добавят слова за кураж и благодарност към автора.
Някога поетът Михаил Берберов, бе написал сякаш за Александър Гочев стихът – прозрение: „Отдалечен, ще бъдеш близо!“. Вече 35 години един океан и хиляди километри разделят Александър Гочев от изпълнените с надежди и покруса дни на България. Разделят го от родния Шумен, от колегите физици и химици от БАН, от приятелите в Съюза на българските писатели и българският ПЕН клуб. Сигурно най-лесно би било да го попитаме как тъй съумява да съчетае болката от разстоянията и тревогата за бъдещето на любимото Отечество. Но този въпрос би бил излишен и нетактичен, особено когато в ръцете ни е новата книга на Александър Гочев. Достатъчно е човек да я разтвори, за да осмисли неговото верую, скрито в магическата дума „Абракадабра“, която и Астор често повтаря. Тази магическа дума в превод от староеврейски означава: „Продължавай да разнасяш своя огън до самия край!“.
Това е и пожеланието на „Нова Зора“ към Александър Гочев: Абракадабра, приятелю!
