В неделя, 14 април, приключи дългоочакваното заседание на Националния съвет на БСП. Както всички знаят, на него бе обсъждано подреждането на листата за изборите на 26 май за представители в Европейския парламент на кандидатите от Коалиция „БСП за България“. Последната формулировка е по-скоро подвеждаща, защото на членовете на Националния съвет не беше представена листа, обсъждана и утвърдена в политическия съвет на Коалицията, в чийто състав, освен БСП, влизат и ПП „Нова Зора“, Комунистическа партия на България, ПК „Тракия“ и ПК „Екогласност“.
От 17-те места в листата, Изпълнителното бюро на БСП, от чието име тя бе представена, за коалиционен партньор бе отредено последното 17-то място, което бе предоставено на председателя на ПК „Екогласност“ - Емил Георгиев.
Три места бяха отредени за т.нар гражданска квота. Първото – на Елена Йончева, утвърдена за водач на листата на предишното заседание на Националния съвет. Четвъртото и десетото място бяха предоставени на двама достойни кандидати – Иво Христов и Велизар Енчев.
Когато броят бъде в ръцете на читателите на „Нова Зора“, всичко написано до тук няма да е ново за тях. Длъжен съм обаче да отбележа, макар и телеграфно фактите, за да е открит хоризонта за изводи, които всеки член на „Нова Зора“, симпатизант и читател на вестника трябва сам да си направи.
Правя го и заради това, че все по-убедително става обстоятелството, че отношението към ПП „Нова Зора“ не еволюира, че рецедивите на неглижирането на всички наши идеи и предложения се задълбочават, въпреки безупречната ни коалиционна лоялност и идейна последователност. Или може би тъкмо поради тях. Поради което все по-безнадеждно става очакването ни, че е възможен честен и равнопоставен диалог в една коалиция, в която неизменно и все по-първенствуващо е правото на „Цар Лъв“. Това че ни е оставена възможността да инкасираме поредната горчивина и несправедливост, идва да ни покаже, че само с добронамереност и надежда не сме в състояние да променим нещата „на върха на хранителната верига“. И че подобно на онзи персонаж от едноименния филм, няма смисъл само да крещим „Срам за джунглата“, „Срам за джунглата“!
Ножът опря до кокала и става от ясно по-ясно, че единение не е възможно, когато липсват критерии за ценности, когато потенциала и авторитета на един Валентин Вацев, например, се оказват незабелязани и неоценени, при съставянето на една листа под диктовка и без политически диалог с вносителите на неговата кандидатура.
Оказва се, че за втори път движението на БСП към победата е минирано с недалновидност и незачитане към хората, пред които тържествено си обявил, че тръгваш с тях на дълъг път; че движението към властта на една партия или коалиция не може да бъде самоцелно и за лична употреба и че то има смисъл само ако придвижва обществото към по-добър живот.
Може ли обаче БСП да постигне всичко това чрез собствената си илюзорна самодостатъчност?
Няма да отговарям на този риторичен въпрос. Ще повторя обаче, че „Нова Зора“ никога не е била подмандатна територия, че тя има своя програма, ценности и законно избрани органи. И че те имат правото да решават дали ще търпят удушваческите похвати на мними приятели и партньори или ще продължат да бъдат вектора на единствено спасителната за България идея.
Съдбовните въпроси на българската нация и държавност настоятелно изискват общи усилия, заради отговорността ни пред миналите, днешните и утрешни поколения. И ако някой не разбира това, значи че безнадеждно е извън времето. България няма нужда от имитации на социална загриженост, защото отдавна е надхвърлена поносимостта на народа към уж случайната непоследователност и компромисност, спрямо един идел, способен да твори чудеса. И няма вече кой да вярва, че политиката на гигантски амортисьор, имаща за цел да примири народа с неговата незавидна участ, е само случаен епизод в живота на една партия, чиято съмнителна гордост е, че е системна.
Нетърпящият отлагане въпрос на „Нова Зора“ е: Докога ще катерим възможността за победа на този идеал, нагоре по стълбата, която води надолу?
Минчо МИНЧЕВ
Председател на ПП “Нова Зора”
