Текста, който публикуваме е на група интелектуалци, граждани и жители на област Сливен, изстрадали всички наши български типичности на произвола свързан с „услугата вода“, използвана за питейни и битови нужди, към която пряко отношение имат Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР); Асоциациите по „ВиК” (АВиК) и Управителите на „ВиК”. Писмото е израз на гражданска нетърпимост и цели, налагане на Мораториум и спиране на незаконната процедура по одобряване на т.нар. Бизнес планове на „ВиК” операторите, въз основа на която до сега неправомерно повишават цената на водата. Редакцията намира, че въпросът е от изключителна важност, не само за област Сливен, но и се отнася и за гражданите в цялата страна, които много често както казва народът вода газят, жадни ходят.
Ние не сме известени дали са регирали най-важните институции на държавата: президентът; председятелят на НС; мин.председателят; главният прокурор и омбудсмана на Република България, но напълно споделяме константацията в писмото, че КЕВР е противоконституционна структура. И че нейната дейност във водния сектор е меко казано престъпление спрямо основните човешки права.
Нека започнем с това, че като своеобразен поздрав към българския народ, КЕВР, на свои закрити заседания, току преди новата 2019г., взе решения за вдигане цената на „услугата вода”, използвана за питейни битови нужди. И това се извърши с мълчаливото съгласие или под безучастния поглед на много от тези, които са се клели, че „във всичките си действия да (ще) се ръководя(т) от интересите на народа”. Те обаче забравили ли са или не значт, че
Водата не е услуга ! Тя не е и стока.
Още повече, че за нейното производство не е положен труд и не са вложени никакви материали.
Водата е природна даденост. Без вода не може да съществува нито един жив организъм на планетата. Според Закона за здравето, Закона за социалната политика и Закона за водите - водата е жизнено важен ресурс (поддържащо живота средство) Водата е основна съставка на живия организъм (около 70% от телесната маса на човека е водата). Водата продължава въздействието върху организма на възрастните, както това прави майчиното мляко при новородените. Водата е извор на живот и здраве. Според носителя на Нобелова награда по медицина – Алберт Сент-Джорджи, водата в живия организъм е структурната „матрица” на живота. От както свят светува (когато не са били открити електричеството, тока, парното и телефона) вода се е потребявала. Много жизнени екстри могат да бъдат заменяни, но водата – не може да бъде заменяна с нищо!
Пиенето на вода е най-неотложната потребност след дишането.
Никой по никакъв повод и в никакъв случай няма право да спира и лишава човека от водата, която се използва за питейно битови нужди! Това е текст от правно нормативната уредба, с която имащите отношение към водата работят.
В момент, когато ООН се обръща към учените от света да открият начин и да предприемат мерки за запазване запасите от чиста вода и за спасяване екологичния баланс на земята, у нас КЕВР и поддържащата я овластена бюрокрация извършва грубо незачитане над действащите правно-нормативни актове и бавно, но неотстъпно привежда в действие политиката на геноцид над българския народ.
За голямо наше и на българския народ съжаление тази чудовищна практика на овластена бюрокрация не се осъжда, като недопустимо деяние нито от политическите сили, нито от Българската Академия на Науките (БАН). Мълчат призваните да защитават народа, мълчат и учените творящи наука уж в името на живота.
За всеки нормално мислещ човек, обаче посегателството на водата е посегателство върху човешкия живот.
Дълбоко сме убедени, че във връзка с този антихуманен акт:
би трябвало веднага да се самосезира Специализираната прокуратура, защото „Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.” – чл. 28 от Конституцията на Република България.
Водата няма цена.
Никога в България не се е продавала вода за питейно-битови нужди! Използването на водата не се осъществява чрез „услугата” доставка от В и К. „Използването на водата се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределение, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и защита от вредното въздействие на водите.” - чл. 5 отЗакона за водите (ЗВ).
За да се достави водата до потребителите се изграждат водоснабдителни инсталации. Изграждат се съгласно глава Четвърта от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Тези инсталации не се изграждат от „В и К”. Логиката е, че който инвестира в изграждането, той събира таксата за доставка на вода! Ние, потребителите плащаме „такса вода”, за да се изплатят водоснабдителните и (ако има) канализационните инсталации. Цената на инсталацията (при проектиране и при изграждане) се (образува) определя от положения труд и вложените материали при нейното изграждане. Така е определена дори цената на столовете на народните представители в НС, както и бюрата на председателя и членовете на КЕВР.
Нека разгледаме пример с водоизточник, чийто дебит е, да кажем, 5 л/сек, а стойността на инсталацията, служеща за довеждане на водата в мрежата на населеното място е примерно 1 000 000 лв.:
Тъй като водоснабдителните инсталации се строят със срок за ползване най-малко 50 години, това означва, че ще трябва да се изплащат по 20 000 лв. за всяка една година. За да получим обаче каква сума ще се изплаща за един ден, разделяме 20 000 на 365, колкото са дните на годината и получаваме сумата 54,80 лв.
Същата инсталация, че един ден може да ни достави 432 кубически метра вода. Този обем се получава като пресметнем, че за 1 минута (60 секунди х 5 л/сек) инсталацията ще пропусне 300 литра вода. А за 1 час (60 мин.х300 л.) това са 18 000 л.= 18 куб.метра. За 24 часа (18х24=432) инсталацията ще пропусне 432 куб.метра. За да получим каква сума ще се изплаща за пропуснат през инсталацията един кубически метър вода разделяме 54,80 лв. на 432 кубика., и се получава по-малко от 0,13 лв. (това се отнася само за посочения пример!). Парите от таксата отиват за изплащане и за възстановяване на инсталациите, това са т.нар. амортизационни отчисления. Таксата се регулира, след като се вложат допълнителни средства при последвали процеси (примерно ремонти). След като се изплати инсталацията, амортизационните отчисления продължават, но вече на стойност 50% от първоначално начисляваните.
Объщаме се към Главния прокурор на РБ да разпореди по компетентност проверка къде са парите от над петдесет годишните амортизационни отчисления? Къде са парите на потребителите, събирани като „такса вода”, за да се възстановят средствата, внесени от Държавата и Общината като инвестиции за изграждане на водоснабдителните системи ? Къде са парите, с които трябваше да ремонтират и поддържат водоснабдителните и канализационните системи? Защото МРР превърна „В и К” от обслужваща структура в инкасатор? За да проведе това мероприятие, (думата е рекет) за осъществяване на икономическата си политика МРР, респективно Правителството използва.
„оръжието последно поколение”, наречено КЕВР.
Комисията за енергийно регулиране (КЕР) е създадена (вероятно за да изнесе на пазара енергетиката на РБ) с Постановление на Министерски съвет № 181 през 1999 г., по Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.ДВ бр.18 от 5 март 2004 г.). Този закон е отменен от приетия нов Закон за енергетиката (ЗЕ), с изключение само на Глава тринадесета. В тази глава Комисията не фигурира нито с име, нито с дейност. Пред нас и подкрепилите ни с подписите си над 1200 грамотни жители на община Твърдица, възниква следния въпрос: след като е отменен Закона, въз основа на който е създадена Комисията, тя
има ли право на съществуване и легитимна ли е нейната дейност след като е закрита?
Естествено, че такава няма. Фактически тя не е и съществувала.
От 05.03.2004 до 02.04.2015 г., когато членовете на КЕВР и нейния Председател са били избрани като Постоянна комисия от НС те не е съществувала и КЕВР и нейния председател са избрани в грубо нарушение на чл. 79., ал. 1 (Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии) от Конституцията на Република България и положили клетва по нейния чл. 76., ал. 2, каквато клетва полагат Народните представители. Тази процедура е извършена в сградата на Народното събрание, в същата зала, в която работят Народните представители.
Какво е това – театър за наивното гражданство или измиване на ръцете на Правителството и Министерство на енергетиката преди ръкостискането им с концесионерите? КЕР>>ДКЕВР>>КЕВР бе конституиирана и се превърна в Постоянна парламентарна комисия от „народни представители”, които не са били включени в листите и за които народът не е гласувал. При това, заедно със съветниците им, около 200 души! Реално в случая грубо е нарушен и чл. 63 (Народното събрание се състои от 240 народни представители) от Конституцията на РБ.
Ние питаме:
на основание на кое конституционно право броят на народните представители се увеличава с още девет?
Членовете на Комисията нямат право да полагат клетва, каквато полагат Народните представители по чл. 76 (2), Президентът и Вицепрезидентът по чл. 96 и членовете на Министерски съвет чл. 109 от Конституцията на Република България! Защото съществуването и рангът на тази Комисия не са предвидени от Великото народно събрание и не са упоменати в Конституцията.
Мястото на Комисията е на по-долния административен етаж от етажа, на който се намира всяка една Дирекция от което и да е министерство, на което върши работа.
Обобщение:
Комисията е избрана в грубо нарушение на чл. 63 и чл. 79 (1) от Конституцията на Република България;
Кощунство спрямо Конституцията е посягането на нейния чл. 76 алинея втора;
Дейността на Комисията във водния сектор е незаконна и не приемлива, защото е в противоречие с чл. 28. от Конституцията на Република България.
Т. е. Комисията не е коституциирана от Великото народно събрание, което я прави противоконституционна структура.
За този акт г-н Президенът на Република България, не само има право, но (според нас) е и задължен да сезира Конституционния съд на Република България.
За тази дейност на Комисията във водния сектор, е наложително да бъде свикан и Консултативния съвет по национална сигурност.
До сега Комисията се явява, като структура от Паралелната държава, но върши дейност на три (пък може би и повече) министерства от структурите за управление на държава – Министерство на енергетиката (МЕ), Министерство на регионалното развитие (МРР) и Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Ако сега вероятно е конституциирана като постоянна комисия към НС, коя държава представлява - паралелната държава или официалната българска държава?
За за може да бъде развеждана КЕВР из „В и К” структурите, на 24.03.2015 г., са били създадени асоциациите по В и К (АВ и К). С каква цел е било направено това не е трудно да се досетим. Нe е ясно обаче на какъв принцип? Отнасяме се с уважение към авторитета на професори и доценти, както и на придобилите докторат по специалностите си, но за реалностите, които управляват живота ни, сме готови да поспорим.
Искаме да напомним, също: че водоснабдителните инсталации всъщност са самостоятелно обособени системи. Те не са скачени съдове. Не са и електрически мрежи. Общото в тях е интересът на печалбаря. Иззета е частната общинска собственост и частната собственост (ако има такава) на „В и К” структурите, преврърнали са я в публична, и са създали „АВ и К”. Със своя чл. 140 Конституцията на РБ определя, че „общината има право на своя собственост …”, а с текста на чл.17, ал. 3 е категорична, че: „Частната собственост е неприкосновена”.
Питаме: Как така частната общинска собственост и частната собственост на „В и К” станаха публична държавна? И не е ли направено това, за да се асоциират ? В подкрепа на Конституцията, че общината има право на собственост се явява със своите членове 14 и 51 и ЗМСМА.
Асоциацията е сдружение, при което членовете запазват своята автономност. Имащият автономия се подчинява само на онези норми, които сам си създава или най-малкото доброволно приема за разумно обосновани. Но малките общини не могат да се възползват от това си право. На Общото събрание на Асоциацията противозаконно се избира управител на всяко едно дружество на „В и К”. Това противоречи на чл. 2а, ал. втора о т Закона за водите.
За да се избегне всичко това, Закона за водите изисква чрез своя Чл. 2а, ал. 2 – Ръководството на дейностите, свързани с проучването, опазването и управлението на водите, експлоатацията на водностопанските системи, се извършва от лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” по съответните специалности. Недопустимо е противозаконно да се заемат длъжности в КЕВР, Асоциациите по „В И К” и управителите на „В и К” – дружествата. Избирането им или политическото им назначаване противоречи на закона.
Председателите на Асоциациите по „В и К” са избрали и сключили договори с Оператор. Изискването е пператорът да бъде само един. Тук вече Конституцията възразява със своя чл.19 ал.2. На помощ на Конституцията идва и Законът за защита на конкуренцията, който също се прилага от Комисия, която обаче и до сега мълчи.
Разглеждайки длъжностната характеристика на институцията Областен управител не срещнахме нещо написано за А“В и К“. Няма документи от които да е видно дали Областните управители като Председатели на Асоциации „В и К” приемат задълженията и поемат отговорностите на кметовете и общинските съвети, изискващи се от тях по Закона за водите.
Разбирайки целта, на сключените договори между Асоциациите и „В и К“ операторите за „поддържане, стопанисване и експлоатация на водоснабдителните системи се уверяваме, че операторите ще правят услуги сами на себе си.
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ОМБУДСМАН,
Молим след като се запознаете с написаното от нас до Вас предложение, след като проверите за съответствието между изнесеното от нас и визираните правни норми, след като направите необходимия Ви анализ, да използвате правомощията си и да предприемете действия, които да допринесат до:
1.Свикване при Президента на Консултативния съвет за национална сигурност.
2.Сезиране на Конституционния съд на Република България.
3. Изваждане на КЕВР от НС като постоянна комисия към него и прекратяване досегашното й влияние върху обществено-икономическия живот в Република България.
4. Да бъдат заличени всички свързани с нейната дейност и значимост вмъквания или допълнения към и във действащия в РБ правно-нормативен акт. Анулиране досегашните дейност и решения на Комисията поне по отношение на водния сектор, включително и тези за повишаване цената на водата през настоящата кампания.
5. Неприлагане във водния сектор на правни норми, касаещи енергетиката.
6. Преминаване на районните клонове на „В и К“ операторите като групи към съответните общини, за да може кметовете пълноценно и отговорно да си изпълняват задълженията в тази насока, а „В и К” дружествата да бъдат закрити. Таксата вода да се влива в сметките на общините, защото те, а не „В и К“ операторите са били и са инвеститор.
7. Да се инициира и проведе широко обществено обсъждане цялостната дейност във водния сектор на КЕВР, АВиК и „ВиК” операторите за да се изяснят понятията „Бизнес планове”, „Водоснабдителни и канализационни услуги” и Кой и Как ги оценява.
Тези предложения се правят от:
1.инж. Христо Стоянов Великов
2. Адв. Светозар Господинов Господинов
3.Мариана Димитрова Леонова
4. Инж. Ваня Дечкова Колева
5.Елена Атанасова Георгиева-икономист
6.Кольо Желев Кадирев-икономист
7.Димитър Димитров Узунов- педагог
8.Петко Стефанов Таранжиев-бизнесмен
Редакцията на в. „Нова Зора“ се присъденява към инициаторите на това писмо-изследване по този важен за гражданите на Република България проблем.
Призоваваме нашите читатели, които споделят изнесеното, да подкрепят авторите на това открито писмо в една всенародна подписка под наслов: „Вода газим, жадни ходим“, на нашия адрес: София 100, ул. Пиротска 3, за редакцията на в. „Нова Зора“.
Получател Минчо Мънчев Минчев- главен редактор.
