ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА В-К „НОВА ЗОРА”
Във връзка с откритото писмо на Инициативния комитет на Национално движение „Помирение за възход на България” и програмата на движението, публикувани във в-к „Нова Зора”, бр. 37 от 9 октомври 2018 г., искам да споделя някои свои виждания по проблема Единение. Мисля, че Единението е като врата, заключена с няколко ключалки и за всяка една е необходим точния ключ. Нека наречем
Откриването на пътя
ПЪРВИ ключ
Инициативният комитет правилно оценява, че разединението е непрекъснатите дребнави боричкания между партии, държавни институции и различни социални групи е пагубно, не само за просперитета на народа, но и за бъдещето на българската държава. Тревожни призиви за единение се изказват и от отделни трезво мислещи политици, учени, дейци на културата и хора от бизнеса. В тази връзка проблемът е откриването на пътя към така жадуваното единение.
Представяните до сега виждания, как да се постигне, макар и частично обединение, са повърхностни, разнопосочни и като цяло утопични.
Обединителни призиви като: Оставете вашите виждания и елате при нас, са неработещи и водят до още по-голямо задълбочаване на разединението и конфронтацията. Няма как да се обединим, когато няма разбиране за компромиси и отстъпки. Неработеща, непродуктивна е и инициативата за единение на групата учени от БАН. Основната им идея, че е възможно единение само въз основа на цели и приоритети за бъдещо развитие и просперитета на България, без да има помирение във връзка с близкото политическо минало са утопични. Не е възможно единение, без помирение и взаимно опрощаване на „греховете”. Също така и вижданията за бъдещето, към което трябва да се стремим, са мъгляви и като цяло погрешни. Това което е сега, трябва да се промени коренно, изцяло. Не се предлагат „здравословни“ виждания за държавата, икономиката, образованието, здравеопазването, културата, сигурност, а се „дъвчат” идеи и „научни” постановки, доказали своята погрешност.
ВТОРИ ключ бих нарекъл
Единението на водачите
да се мисли за обединение на цялата нация, на осъзнато и активно единодействие на народа като цяло, е илюзорно. Огромното мнозинство от хората няма да разберат и мотивите и същността на съдържанието на тези идеи. Това не е и необходимо. Същото се отнася и за политическите и управленски програми на партиите. Хората оценяват не това, което се говори и пише какво ще се прави, а по резултатите от политическата и всяка друга дейност в държавата. Реалистично е да има стремеж и да се работи за единение, дори само по отделни проблеми, между водачите на народа. Това са ръководствата на политическите партии, основните държавни институции и на научните и културните организации.
ТРЕТИ ключ – особено важен е
Единство на властта
За да се върви успешно към единение, е необходимо да се работи целенасочено срещу причините, пораждащи и задълбочаващи разединението. Възможността за единение зависи на първо място от качествата на водачите на народа, от техните разбирания, стремежи и действия. Качествата на хората, каквито се явяват мисловните способности, нивото на знание, притежаването на мъдрост и морал, са решаващи за характера на деятелните изяви на човека. Състоянието на тези качества е обективна даденост за всеки индивид и много трудно се подава на външни въздействия. Затова водачите на народа трябва да бъдат хора, притежаващи добри мисловни способности и развито съзнание, съчетани с мъдрост, морал и чувство за реализъм. Алчността, себелюбието, гордостта и егоизма, са противопоказни в тази насока. За ръководителя на хора, са необходими още и организационни способности и обща култура.
Не може да се говори за единство на властта в държавата и едновременно с това да се утвърждава някаква „хвърчаща” независимост на трите основни власти! А също и че тези власти – законодателна, изпълнителна и съдебна щели взаимно да се контролират. Как ще се контролират след като са независими една от друга ? Че това е една утопия, е видно от практическото прилагане на тези схващания. Взаимният контрол между трите власти се е изродил в непримирими сблъсъци между тях. Освен това, липсата на контрол върху тези власти води до разединение, вражда и сблъсъци вътре във всяка от тези три власти. За единството на властта в държавата е необходим реален обединяващ фактор, а не празно говорене. Очевидно е, че тази форма на държавно устройство не е много сполучлива. Всичко това може да се поправи и да се изгради единна и силна държава. Но за да стане това са необходими желание, воля и „стъпване” на истинно знание.
ЧЕТВЪРТИ ключ
Отговорност и честност
За притежаването на каквато и да е власт в държавата, трябва да се носи отговорност за използването на властта или за бездействието с нея. Така наречената политическа отговорност е мъглява работа. За изпълнение на управленските функции в държавата на всички нива, трябва да се носи лична административна отговорност, а при нанасяне на гелеми вреди – наказателна отговорност. За 30 години България бе съсипана – разорена, разграбена, обезлюдена. Също така и българите с голямо безочие и наглост са лъгани и унижавани – но за това виновни няма! Защо?
ПЕТИ ключ, това е
Личният пример
Пречка за единението е и моралното гниене на много от представителите на трите власти, от върховете им, до най- низшите нива.
Ежедневие са изявите на слугинаж, малодушие и продажничество от страна на висши държавни служители. Откритото и безскруполно обслужване на чужди интереси е не само вредно за България и то не само руши националния ни суверенитет. То е и унизително за народа! Широко разпространени са също корупцията и всевъзможните далавери, с цел лично облагодетелстване. Всичко това се чувства и вижда. То угнетява, отвращава и обезверява обикновените хора. Как тогава да повярват на призивите за единение и да тръгнат след такива водачи ? Конфуций ни е оставил голяма мъдрост в която се казва, че владетелят трябва да възпитава поданиците си преди всичко с личен пример, а не с говорене и насилие. Този съвет важи и за властниците в държавата на всички нива. Къде е личният пример на сегашните ни управляващи ?
ШЕСТИ ключ е може би най-фината ключалка на вратата към народното единение. Той се нарича
възход чрез знание
Липсата на истинно и работещо знание за устройството и управлението на държавата е основополагаща причина за сегашната материална, интелектуална, културна, демографска и морална разруха, в която е затънала България. Да се върви към възход без знание, ще бъде пътуване, изпълнено с горчивина и неуспехи. Необходимото знание трябва да го даде науката, а тя за жалост, се занимава със себе си, със своите дребнички спрямо бъдещето на държавата интереси и проблеми. Българската наука все още не е осъзнала своето място, не е осмислила своя дълг и не функционира целенасочено, организирано и ефективно.
До единение не е възможно да се стигне, ако не е на лице знание, мъдрост, морал и воля за постигането му. Единението не е възможно и когато се върви с рогата напред. За да се постигне успех при усилията за единение е необходимо и взаимно опрощаване на греховете от миналото и отправяне на поглед напред към бъдещето. Раните трябва да се лекуват
с въздържаност и доброта.
Тогава не скърца вратат, която води към единение.
Защото злото не се отстранява със зло, а с добро, ни съветва Мъдростта ! Предпоставки за Единение са взаимното уважение, добронамереността, сътрудничеството и взаимопомощта. До единение трудно ще се стигне, ако не се върви към хармонизиране и уравновесяване във всички сфери на обществения живот. Ако не е на лице видима, осезаема справедливост в обществото и особено при икономическите отношения, единението на народа е проблематично. Справедливостта е сестра на равновесието и хармонията, а това с това и на Единението !
За всеки проблем, голям или малък и от каквото и да е естество – има само едно най-вярно решение. И ако водачите на народа са разумно мислещи, ще намерят това решение и ще се споразумеят за съвместни действия. А ако не са мъдри, както е сега, ще воюват ежедневно помежду си. Народът ще бъде единен, когато се постигне единодействие между неговите водачи!
Единението е врата към бъдещето, заключена с тези 6 ключалки, които водачите на народа са призвани да намерят!
От тях зависи и бъдещето на народа и бъдещето на държавата!
полк. о.з. Цано Цанов
