На 26.01., гръцкият парламент ратифицира Споразумението между Гърция и БЮР Македония постигнато на 12 юни м.г. в Преспа между премиерите на Гърция Алексис Ципрас и Зоран Заев известно още като: „Окончателна спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните”
Дебатите в гръцкия парламент и изготвянето на проектозакона за ратификация започнаха още в понеделник на 21 януари, веднага след спечеления вот на доверие от правителството на СИРИЗА, който всъщност бе един блестящо отигран политически ход на премиера Ципрас и предреши парламентарната битка по самата ратификация в негова полза. В дебатите участваха 38 оратори от всички политически партии, а в задкулисието, типично по балкански, от дясната опозиция в лицето на Нова Демокрация(НД) се купуваха и изнудваха депутати от малките парламентарно представени партии, а там, където това не помагаше, се използваха заплахи и дори физическа разправа с тези, които искаха да гласуват по съвест и в полза на ратификацията. Положението на правителството на Алексис Ципрас бе усложнено допълнително и от факта,че малкият коалиционен партньор в лицето на дясната АНЕЛ (Независими Гърци) начело с Панос Каменос, който същевременно заемаше поста военен министър, напусна в решителния момент. Още на 13.01 Каменос обяви, че неговата партия ще гласува срещу ратификацията и под давление на лидерите на НД, че дори ще подкрепи вот за сваляне на правителството. За да провали ратификацията ,а от там и да свали СИРИЗА от власт по време на продължилите през цялата седмица дебати, НД организира всекидневни митинги под лозунга „Македония е гръцка” и „Вън националните предатели от СИРИЗА от правителството и парламента”.
По отработен по-рано сценарий НД ,тайно подстрекаваше крайно десните националистически сили към силови и дори кървави провокации, където главните действащи лица бяха от крайно дясната партия „Златна зора“. Основната цел, която обединяваше противниците на Споразумението, бе да се използва благоприятния момент за сваляне на правителството на Ципрас. Въпреки всичко, което се случваше в задкулисието, въпреки тоталния натиск на площадите и благодарение на политическия усет и многоплановите политически ходове на премиера Ципрас, както и на хладнокръвието и най-вече на професионализма на силите на реда, това не се случи. Спогодбата от Преспа след като бе подкрепена с подписите на 218 университетски професори и мнозинството представители на културата и изкуството и която бе одобрена от Парламентарната Комисия по Външни работи и Отбрана на 26.01. бе ратифицирана. Крехкото мнозинство от 3 гласа, (153 народни представители от 300 членния гръцки парламент, бяха гласували „за”!) имаше за задача само да закрепи в съзнанието на наблюдателите една привидност за разделение в гръцкото общество по този важен въпрос.
Именно това бе
специфичното гръцко в действията на дясната опозиция от
НД „срещу” ратификацията. Те в никакъв случай не бяха изблик на идейна убеденост и патриотични чувства. В „Нова демокрация“ бяха наясно,че ако ратификацията с това име не се състои, външния фактор, който държи на нея и искат да се случи час по-скоро, може да наложи неблагоприятни за Гърция не само условия, а и име! Театърът с многохилядните митинги трябваше да прикрие политическото озобление от това,че не те, а Ципрас свърши необходимото. Реакциите и речите бяха по-скоро израз на бутафорно политическото мъжество.
Основание да твърдим това ни дава националната външно политическа линия не само на сегашното, но и на предишните правителства на нашата южна съседка. Запознатите у нас с обстановката и процесите в Гърция , които за съжаление останаха много малко, знаят, че публично изразяваната гръцка позиция вече повече от 15 години по отношение на БЮРМ е тъкмо тази, която правителството на Ципрас договори.
А Ето и фактите:
В изявленията си Дора Бакояни външнен министър в правителството на НД на Костас Караманлис, заяви на 30/09/2007 : „Гърция се стреми да намери взаимно приемливо решение, основано на сложно географско име на БРЮМ”.
В програмните изявления на правителството на Андонис Самарас, външния министър Аврамопулос подчерта на 7.7.2012г .на нарочена пресконференция следното: „Гърция, демонстрирайки необходимия конструктивен дух, направи голям компромис, съгласявайки се БЮРМ да приеме сложно име с географско определение за общо използване от всички".
На сесията на ООН на 27.9.2014 г. външният министър Елевтерос Венизелос (лидер на ПАСОК), който бе заместник-мин. председател в правителството на НД с премиер Андонис Самарас-отбеляза: „Гърция досега е предприела много важни стъпки и очакваме другата страна да направи това.Предлагаме взаимно приемливо комплексно име с географско определение за обща употреба, (erga omnes) преди думата "Македония".
Какво пропусна да осмисли българската страна
Толкова за фактите. Както се вижда те са неоспорими. А сега за най-важното, което нашите управници, загърбвайки българския национален интерес и тичайки от Гърция към Македония и от Македония към Гърция, пропуснаха, в стремежа си да угодят на „началниците” във Вашингтон и Брюксел. Съобразно новата доктрина на САЩ, на Балканите, тук имаше една единствена, но за това пък главна грижа: ускорена военна и политическа интеграция на Западните Балкани, чиято цел е бъде ликвидирано руското влияние в региона. („Нова Зора“ разгледа този въпрос в бр.4 от 22 януари.) Но „правилните” СМИ и проатлантически ориентираните и национално безотговорни анализатори у нас неглижираха събитието, което е особено важно за целия Балкански регион, а нас българите ни засяга пряко. Публикациите, коментарите и репортажите по въпроса бяха повърхностни, късогледи и пропагандно прозрачни. Те имаха задачата най-вече да внушават тезата за „слабостта на правителството на СИРИЗА“. Нещо повече, те твърдяха, че то „всеки момент може да падне вследствие на парламентарния вот” или от народното недоволство! Ударението разбира се падаше върху „ратификацията”, която непременно трябва да се случи за да може „Северна Македония”да стане член на НАТО.
Истината беше съвсем различна
Подобна аргументация обаче изобщо липсваше в пространните дебати в парламента. Тя отсъстваше и в мотивацията на гръцкото правителство относно ратификацията. Акцентите,целите и действията бяха в използването на изключително сгодния момент, който, САЩ, ЕС и НАТО предоставят, за да реши Гърция един свой отдавна наболял проблем, на север от своите граници. И да защити максимално собствените си национални или по-точно националистически интереси. Това и до днес нашите управляващи, подчинените им, СМИ и анализаторите нито проумяха,нито коментираха. Тъкмо поради това се налага да изясним ситуацията от страниците на „Нова Зора“, пък, както казваше Николай Хайтов, който има ухо, да чуе. В концентриран израз, всичко това, се намира в две изречения от речта на гръцкия премиер Алексис Ципрас, произнесена пред парламента, след успешната ратификация:
„Днес е исторически ден за Гърция, която най-накрая спря голямо махало, което се движеше в района и запази от посегателства древногръцкото наследство".
И още:
"Това е исторически ден за Балканите и е бариера пред войните и конфликтите основаващи се на националистическата омраза!". Ципрас благодари на 153-те членове на гръцкия парламент, „които въпреки големия натиск, подложени на изнудване и изкушения, изтърпяха атаките, и изпълниха патриотичния си дълг, в който те сами вярват, и разбраха, че това е в полза за нашата страна. Гърция направи важна стъпка напред да затвърди лидерството си в региона”
А сега нека видим какво точно спечели Гърция от ратификацията на споразумението от Преспа?
Внимателния анализ на случващото се на юг от нас показва ,че твърденията на Ципрас не са голословни. Особено след включването на Гърция в газопровода „Турски поток” и сега след ратификацията на споразумението от Преспа, тя не само издига ролята на Гръцка Македония и Тракия до ролята на регионален икономически център, но и превръща Северна Гърция в привлекателен регион за чужди инвестиции на Балканите. Нещо повече, тя засилва нейното значение за по-широкия регион на Югоизточна Европа и създава условия да се превърне в кръстопът на търговията и културата.
В процедурен план най-голямото завоевание на министър-председателя Алексис Ципрас и неговия външен министър Никос Котзиас, е че в преговорите със Скопие те успяха да наложат задължението, първо да бъдат завършени конституционните промени в БЮРМ, предложени от гръцката страна и чак след това Гърция да ратифицира споразумението. Отсега нататък не само името на страната престава да бъде „Македония”, но и определението „македонска”, не може да бъде употребявано без уточнението „северна”, което задължително влиза в употреба от всички държавни институции, обществени организации или дори частни органи, установени от закона (член 1, параграф 3, буква ж).
Въпреки медийния шум у нас около българското европредседателство като фактор за реализация на Преспанското споразумение, гръцката дипломация невъзмутимо го неглижира и не без основание го приписа за своя победа и за свой „принос за укрепване на европейските перспективи и стабилността в съседната страна, като по този начин се ограничава рискът от влияние на трети страни с чужди планове на северната граница на Гърция”.
Според външния министър Котзиас „Не само, че е запазена значителна дипломатическа възможност за справяне с други нарастващи предизвикателства, пред които е изправена Гърция, но ролята и в региона се засилва като европейски стълб на мира и сигурността. Споразумението е и бариера пред агресивният национализъм на други сили и страни”.
За кои страни говори г-н Котзиас можем да се подсетим от предишното му изявление в скопското електронно издание „Фактор“ от 19.06.м.г. Тогава той заяви, че истинските цели на Атина са на северната си граница да имат приятелска страна и партньор.И че това било „по-добрият вариант от това Македония да стане общност, доминирана от Турция, да се разпадне и да отвори пътя за Велика Албания или Велика България“.
Гърция успя да наложи на БЮРМ да признае, че тя не е свързана с „древната гръцка култура, история и култ” на Македония (член 7, параграф 3, алинея 4). Освен това БЮРМсе обвързва (член 8, параграф 2, параграф 3) с де онструирането от съседната страна на прословутата програма за заимстване (присвояване) на всичко, което по някакъв начин е свързано в древната гръцка история и култура, и което е неразделна част от историческото или културното наследство на Гърция). Това се отнася до инфраструктурата - сгради , паметници и др. Освен това Скопие трябва да отстрани знамето и емблемата със Слънцето от Вергина от всички обществени места и да го премахне от всякаква обществена употреба.
Както се видя, този процес вече започна с преименуването на летището в Скопие и жил. квартал до него , както и с името на магистралата. И премиерът и външният министър на Гърция акцентират в изявленията си на факта, че съседната страна, никога не е поставяла въпрос,а и това би противоречало на духа на споразумението ,за ограничаване на използването на названието „Македония” от страна на Гърция, която може и ще продължава да го употребява в пълна степен,както намери за добре (Второто по големина летище на Гърция в Солун се нарича„Македония”!).
С ратификацията на споразумението от Преспа, Бившата югославска република Македония поема задължението всички държавни и обществени институции органи и организации, както и частни институции / организации /, субсидирани от държавата или създадени по закон, да използват съставното име „Северна Македония ", а не както до сега само Македония.
По инициатива и настояване на гръцката страна е създаден Съвместен интердисциплинарен комитет от експерти по исторически, археологически и образователни въпроси, който ще разглежда и учебниците, за да бъдат елиминирани, както е изрично посочено, „неподходящите препратки”, (например с картите на „Велика Македония”).
Само за сведение на тези, които не знаят как се опазва национален интерес, за премахването на тия карти, гръцките правителства положиха в продължение на десетилетия неимоверни усилия. И не се примириха докато не постигнаха своето. А ние само поставяме като въпрос кражбата на нашето културно историческо наследство и разчитаме на добрата воля на Скопие!...
Ратификацията на споразумението от Преспа премахва всякаква, дори непряка възможност за претенции от „Северна Македония” на „права“ за предполагаемо малцинство в Северна Гърция. Скопие се съгласява, че „нищо в нейната конституция, каквато е днес или няма да бъде променена”, няма да бъде основа за намеса във вътрешните работи на Гърция , включително защитата на статута и правата на лица, които не са граждани (по Член 4, параграф 3). Конституцията им е променена по начин, който осигурява подкрепа само на гражданите и диаспората, а не на „македонския народ в съседните страни”, както се споменаваше до скоро.
Ратификацията на споразумението определя само „гражданството” на северно македонските граждани, което е правната връзка между лицето и държавата. Освен това Бившата Югославска Република Македония официално беше задължена чрез Меморандума за разбирателство с Гърция от 16/1/2019 г., който е правно обвързващ за БЮРМ, с нещо особено важно: използването на термина „националност” в английската версия на споразумението от Преспа се отнася само до „гражданство”. В действителност и Гърция, и БЮРМ в своите официални преводи на споразумението приписват на английски термина „националност” на думата „гражданство”. Освен това във всички международни текстове, както конвенционални, така и извън договорни терминът „националност“ означава по-скоро гражданство, отколкото национален произход.
Въпреки,че Договорът от Преспа не споменава и не регулира етническите въпроси, изменението на Конституцията на БЮРМ по предложение на Гърция гарантира, че „гражданството не уточнява, нито предопределя етническата принадлежност на гражданите на страната”. Това е изрично и задължително за БЮРМ. Следователно споразумението не признава „македонския народ” или „македонската нация”.
Що се отнася до езика споразумението изрично посочва, че официалният език на съседната страна принадлежи към групата на славянските езици, и уточнява че „това не е свързано с историята ,древногръцката културата ,както и сегашната култура на Македония“. (член 7, параграф 4). Също така съгласно споразумението гръцките граждани си запазват правото да продължат да се позовават на горепосочения език при условията, които понастоящем използват (член 7, параграф 5).
Най-накрая ратифицираното споразумение чл.20 ясно гласи: „Разпоредбите на споразумението са неотменими”
Това са ползите за Гърция от ратифициране на „Окончателната спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните”
Кои са губещите от него също става ясно. Камбаните от Преспа от дълги години биха тревожно, нямаше, обаче, кой да ги чуе. Оставаме с надеждата, че написаното до тук ще е полезно четиво за тези, които си въобразяват ,че могат да разчитат на анекс към Договора за добросъседство между България и Македония. Все ми се струва, че тя няма да приеме такъв анекс срещу подкрепа от българска страна за НАТО и ЕС, защото няма да има кой да й го поиска. Това би било безсмислено упражнение, още повече ,че тези управляващи нямат качества да удържат на външния натиск. Още повече, че става дума за договор между два държавни субекта,единият от които де юре вече не съществува. Де факто имаме нова държава с името Република Северна Македония! Струва ни се, че това е и трикът с който и самият договор може лесно да бъде обявен за нищожен.
Логиката на обстоятелствата налага нов договор ,при задължителното условие: подготовката и сключването му от българска страна да стане от други по-компетентни и национално отговорни хора,за които националния интерес стои над партийния. Или над личния такъв.
